„Не само за читателя ще бъде по-добре да прочете тази книга, но и светът ще е едно по-добро място, ако се вслуша в посланието ѝ.“ – Насим Никълъс Талеб
Наричат световноизвестния икономист Нуриел Рубини „д-р Гибел“, докато не става ясно, че предупрежденията му за жилищната криза от 2008 г. и последвалата Голяма финансова криза са верни, а тогава вече е твърде късно. Сега той прави много по-страшни прогнози – такива, които ние пренебрегваме на собствен риск. Съществуват поне десет припокриващи се, взаимносвързани заплахи, които са толкова сериозни, че Рубини ги описва като мегазаплахи, като всяка една от тях потенциално засилва другите. От най-лошата дългова криза, която светът познава, през наливането на твърде много пари от страна на правителствата и инфлацията, която това причинява, през блокираните за движението на работна ръка и стоки граници до засилването на новата надпревара за световно господство между Китай и САЩ, пандемиите и климатичните промени, които могат да поразят директно нашите най-населени градове, и заплахата за нашите работни места от страна на изкуствения интелект – ние сме изправени пред не една, не две, а десет причини за настъпване на катастрофа.
Запътили сме се към най-тежката световна катастрофа, освен ако не съумеем да се защитим от десет ужасяващи заплахи накуп...
304 с., мека корица: 24.90 лв.; твърда корица: 28.90 лв.
***
Книга за десетте опасности, които застрашават бъдещето ни (и как да ги избегнем)
Всеки ден се изправяме пред различни рискове. Някои от тях са относително незначителни – можем да сгрешим и да продължим както преди. Ако инвестирам сто долара в обикновена акция, мога да си позволя да загубя част от парите или всичките. Но когато рисковете причиняват сериозни и трайни вреди, ние ги наричаме заплахи. Покупката на къща на плажа, която е разположена на ръба на скала, надвиснала над океана, повишава нивото на риска и го превръща в заплаха. Климатичните промени, бурите и ерозията в основата на скалата представляват заплаха за една по-сериозна инвестиция, а вероятно и за живота ми, ако се окажа толкова глупав, че да гледам как скалата ерозира и подкопава основата, на която съм стъпил.
Решенията, които взимаме, поне ни дават възможност да определяме собствената си съдба. Тези решения стават по-сложни, когато става въпрос за колективни или обществени рискове, а това вече е територията на управляващите. Да влезе ли една държава във война? Да спаси ли едно правителство дадена индустрия? Да наложат ли регулаторите висок въглероден данък, за да забавят глобалните климатични промени? При решения като тези отделните граждани нямат думата, но огромните последици от тях могат да сполетят всеки един от нас. За това как грешните политики източват банковите сметки и застрашават прехраната и живота на милиони имаме един пресен пример – глобалната финансова криза от 2008 г. и неадекватния отговор на пандемията от COVID-19. Колективният отговор е много по-труден от индивидуалния. Трудно е дори да се вземе решение, когато между хората, които взимат политическите решения, няма съгласие и те се препират помежду си на местно и на международно ниво.
Като икономист изследвам рисковете и последствията от тях. През 2006 г. наблюдавах как цените на жилищата скачат до небесата, нивата на ипотечния дълг стават опасно високи и се налага тенденцията на презастрояване. Отчаяно се търсеха купувачи за новопостроените къщи. Предупреждавах, че този исторически балон скоро ще се спука и ще предизвика глобална рецесия и финансова криза. Не срещах одобрение, когато изричах това публично. Някои критици подигравателно ме нарекоха „г-н Гибел“. Те отхвърлиха спешните ми призиви за по-голяма предпазливост. Когато събитията се развиха така, както бях предвидил, а кулминацията се оказа глобалната финансова криза, в Съединените щати (и в други страни, където имаше имотен балон) цените на жилищата се сринаха, а последиците за финансовите институции и икономиките бяха в световен мащаб.
Рискове и заплахи дебнат отвсякъде, но едни се развиват с бавна скорост, а някои са много по-опасни от други. Някои от рисковете, които представляват най-голяма опасност, се развиват най-бавно, което прави генерирането на колективен отговор особено трудно. В тази книга искам да обърна внимание на най-големите заплахи, пред които е изправена нашата планета, независимо дали тези заплахи се развиват бавно или не и дали ще ни сполетят много скоро или малко по-късно. Наричам ги мегазаплахи – много сериозни проблеми, които могат да причинят огромни щети и нещастие и не могат да бъдат разрешени бързо или лесно.
Не използвам определението мегазаплаха конкретно по отношение на войната, въпреки че войните наистина причиняват огромно нещастие, както показва скорошната брутална руска инвазия в Украйна. Войни са се случвали, откакто съществуват аналите на историята, ако не и преди това; някои са местни, други са глобални; някои са кратки, други се проточват много години. Но войната не е ново предизвикателство и това как да се избегне войната, не е част от моя професионален опит и познания дори и да разглеждам геополитическите мегазаплахи, които биха могли да доведат до война между великите сили и да причинят тежки човешки, икономически и финансови последици. Мегазаплахите, които ме тревожат повече, имат причини от по-широк характер: икономически, финансови, политически, геополитически, търговски, технологични, здравни и свързани с климатичните предизвикателства. Някои, като геополитическите например, могат да доведат до студени и в крайна сметка разрушителни ефективни войни. Написах тази книга, защото вярвам, че сме изправени пред десет мегазаплахи от такъв огромен мащаб и неотложност, че трябва да гледаме напред с изградена ясна визия и да направим каквото можем, за да им попречим да ни унищожат.
Спомените избледняват, особено що се отнася до икономическите проблеми. С изключение на няколко прекъсвания от Втората световна война насам, светът преживява дълъг период на нарастващо богатство, просперитет, мир и производителност. През последните седемдесет и пет години се радваме на относителна стабилност. С малки изключения рецесиите са кратки. Иновациите подобряват качеството ни на живот. Не сме преживявали открита война между великите сили. Всяко поколение навсякъде успява да подобри стандарта си на живот в сравнение с поколенията на своите родители и баби и дядовци.
За съжаление, този дълъг период на относителен просперитет много вероятно няма да продължи още дълго. Изправени сме пред смяна на режима – от период на относителна стабилност към ера на тежка нестабилност, конфликти и хаос. Изправени сме пред мегазаплахи, с каквито не сме се сблъсквали досега, и всички те са взаимносвързани.
Сега вървим несигурно по ръба на пропаст, а земята под нас се тресе. И въпреки това повечето от нас все още си въобразяват, че бъдещето ще прилича на миналото, а това е огромна грешка. Новите предупредителни знаци изглеждат ясни и убедителни. Икономическите, финансовите, технологичните, търговските, политическите, геополитическите, здравните и екологичните рискове са се превърнали в нещо много по-голямо. Добре дошли в ерата на мегазаплахите: те ще променят света, който смятахме, че познаваме.
Трябва да се научим да живеем в повишена степен на готовност. Изчезват икономическите и геополитическите реалности, които някога приемахме за даденост – от сигурността на работните места до устойчивата и здрава планета, където повечето инфекциозни болести бяха победени, до мира между съперничещите си велики сили. Следвоенните десетилетия на икономически растеж и нарастващо благоденствие, само от време на време прекъсвани от периоди на стагфлация и краткотрайни рецесии, са изложени на сериозен риск да отстъпят място на икономически и финансови кризи с мащаб, какъвто не сме виждали от Голямата депресия насам. Тези кризи ще се изострят вследствие на климатичните промени, демографския срив, националистическите политики, които ограничават търговията и миграцията, глобалната конкуренция между Китай (и неговите ревизионистки съюзници Русия, Иран и Северна Корея) и Съединените щати и техните съюзници, и на технологичната революция, която ще отнеме повече работни места за по-кратко време, откогато и да било преди.
В тази книга изследвам десетте ключови мегазаплахи, които са надвиснали над нас, като ги разглеждам в тяхната съвкупност, разкривам как се припокриват и подсилват една друга. Показвам взаимовръзката между натрупването на дългове и дълговите капани, лесните пари и финансовите кризи, изкуствения интелект и автоматизацията на работното място, деглобализацията, геополитическите сблъсъци между великите сили, инфлацията и стагфлацията, валутните сривове, неравенството в доходите и популизма, глобалните пандемии и климатичните промени. Всяка от тези мегазаплахи ни пречи да се заемем с разрешаването на другите. Дори само една заплаха звучи тревожно. Десет мегазаплахи наведнъж е много, много по-лошо.
След като разгледам всяка заплаха в отделна глава, ще се спра и на нашите перспективи да ги преодолеем заедно. Предупреждение за спойлер: без наличие на невероятен късмет, почти безпрецедентен икономически растеж и глобално сътрудничество, което е малко вероятно, перспективите ни не са добри – затънали сме твърде много.
Ние сме автори на собствената си съдба. Много от мегазаплахите в тази книга са възникнали от действия, които в един момент изглеждат като решения на определени проблеми, измежду които: погрешни финансови дерегулации и неконвенционални макроикономически политики, индустриализация с високи нива на въглеродни емисии, изнасяне на производства, развитие на изкуствения интелект и даване на възможност на Китай да се превърне в играч на световната сцена.
За да се борим с обсъжданите тук мегазаплахи, трябва да отхвърлим нашите с години лелеяни схващания. Не можем да допускаме, че автоматизирането на определени работни места ще доведе до нови и по-добри работни места на друго място, както често се е случвало в миналото. Не можем да приемаме, че намаляването на данъчните ставки, либерализирането на търговията и намаляването на регулациите ще отприщят икономическа енергия, която ще бъде от полза за всички. Самото ни оцеляване може да зависи от това да подчиним индивидуалните си свободи на общото благо – на национално и глобално ниво. Ако не успеем да възстановим устойчивия и приобщаващ растеж, това може да ни запрати обратно в тъмните времена на племената, когато враждуващите интереси пораждат безкрайни национални и глобални конфликти, от които никой няма полза.
Бих предпочел да съм оптимист относно перспективите ни за бъдещето, като заявя, че цените на акциите ще се повишават, печалбите ще нарастват, доходите и работните места ще се увеличават, държавите ще процъфтяват, докато мирът и демокрацията превземат света, че ще има устойчив и приобщаващ растеж, а глобалните споразумения ще налагат правила, които са справедливи за всички и приети от всички. Иска ми се да можех да предскажа това, но не мога. Промяната идва, независимо дали го искаме, или не. Мегазаплахите, пред които сме изправени, ще прекроят нашия свят. Ако искате да оцелеете, не се оставяйте да бъдете изненадани.
Книгата „Мегазаплахи“, от Нуриел Рубини, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
