Мартин Михайлов - шефът на столичния клуб "Строежа" пред Avtora.com за миналото и бъдещето на българската музика и клубния живот у нас.
Митко Николов: Последен бастион на алтернативната музика в България ли е клуб "Строежa"?
Мартин Михайлов: Не, не... не е последният, нито въобще има такива претенции. Ние като цяло през годините доста изтъркахме това определение "алтернатив", но за съжаление не можем да намерим по-точна дума, с която да се опишем, тъй като сме доста разностилни.
Аз лично не обичам да наричам "Строежа" рок заведение, защото обикновено в България това се свързва с пет-шест групи, които си ги повтаряме десетилетия наред и ми се ще да сме в една сфера на различните стилове - било то рок, хип-хоп, електронна, ска, реге, пънк, но сме в сферата, която е малко след мейнстрийма - не върха, хитовия момент, който наблюдаваме навсякъде по телевизиите, а един вътрешен кръг нито супер краен, нито супер повърхностен.
Може би това е точно алтернативният... Дали сме последният бастион? Не, по-скоро сме стабилният бастион. Постоянно се появяват разни готини хора и места, които за съжаление не издържат някакъв определен период от време, но все пак всеки дълбае в някаква посока и така разширяваме въобще влиянието, което трябва да има тази музика.
.: Мислиш ли, че един обикновен трафопост в Студентски град може да промени българската сцена?
Мартин Михайлов: Ами той я променя. Според мен, "Строежа" е нещо много над самото си физическо съществуване. Дори да е на друго място, духът, начинът на работа и концепцията ще се запазят, това е най-важното.
.: Помниш ли ъндърграунд заведението "О'Шипка" и чувстваш ли се като евентуален негов духовен наследник?
Мартин Михайлов: "О'Шипка" беше страхотно място и хората, които работиха там, са хора, които дълбоко уважавам. Наследник, не бих казал.
Ние бяхме клубове, които се движат горе-долу в една и съща сфера, но се различават чисто концептуално. Например, в "Строежа" се свири съвсем отскоро. Другото е, че "Строежа" го има отпреди "О'Шипка" и за щастие все още е тук.
"О'Шипка" изигра огромна роля за родната сцена в момент, в който тя не трябваше да се спасява, а точно се градеше, беше в разцвета си. Според мен, в един момент, аз бях доста чест посетител, нещата сякаш минаха на някакъв самотек, който доведе до логичен залез.
Клуб "О'Шипка" с условията, които предлагаше в началото на десетилетието, не може да вирее в момента - просто правилата са други. И това поддържане на ниска цена на входната такса, и то за доста сериозни банди, според мен, доста уби нещата.
Там се разчиташе на една аудитория, общо взето на един кръг от хора, на които едва ли не трябваше да се осигури възможност да посещават клуба двадесет дни в месеца на някакви супер ниски билети. Аз още тогава предлагах някакви експерименти как с бюджети под хиляда лева да се организират концерти, така че всички да са доволни... Иначе правя аналоги между двата клуба, заради близкия контакт между група и публика, винаги адекватните хора, които присъстват и атмосферата, която създават.
.: Кои концерти и музикални събития ще запомниш от 2010 година?
Мартин Михайлов: От прима виста, разбира се, Sonisphere и Spirit Of Burgas. Първо заради големите имена, които дойдоха, въпреки че част от тях сме ги гледали.
Също AC/DC - за мен не особено любима банда, но която трябваше да дойде в България. Нашата сцена, въобще българският фен, трябва да мине по своя път, да види групите, които е чакал от много дълго време. Трябва да идват все по-нови и актуални банди, но не може да гледаш Hed P.E. примерно, преди да си гледал AC/DC.
.: А кой концерт на българска банда ти хареса най-много?
Мартин Михайлов: Най ми хареса участието на Уикеда на Spirit Of Burgas вместо Everlast. Това беше една страхотна изненада дори и за мен, въпреки че аз работя с бандата.
Много хора усетиха какво е да бъдеш на техен концерт. Хора, които иначе не биха влезли в клубовете, останаха доста впечатлени. Бандата успя да ги задържи, да ги накара да аплодират и искат още.
Давам пример с тях, защото те са една от най-действащите групи в България по отношение на клубните концерти и са видели много успехи и разочарования, тъй като ситуацията е много трудна.
Но ако може всички тези 7-8 хиляди души, които бяха на техния концерт в Бургас, да се пръснат по клубовете и да ги посещават поне два-три пъти месечно, то сцената би живнала сериозно.
.: С кои български групи обичаш да работиш като промоутър?
Мартин Михайлов: Ами аз имам много различни музикални предпочитания. Тази година работих с много изпълнители и групи като Милена, Стенли, Gravity Co., Уикеда, Помориънс, Джанго Зе.
Иначе реално най-често работя с Уикеда и Помориънс и мога да кажа, че с тях се работи доста лесно. Те са хора, които обичат това, което правят и за добро или лошо го правят с много компромиси в личен план.
.: Има ли чуждестранни, а и български групи с необичайни изисквания и какви са те?
Мартин Михайлов: Всъщност, като се замисля, не съм работил с претенциозни банди, дори големите като Soulfly и Public Enemy имаха много скромни райдъри и специално в тази връзка ми е било много лесно за работа. Вероятно е късмет, че попадам на готини музиканти, които са й готини хора.
