Имате ли усещането, че преминавате през живота на автопилот? Чувствате ли се потиснати и неудовлетворени без конкретна причина? Погледнато отстрани, всичко ви е наред, защо тогава не се чувствате добре?
Отговорът е много прост: заради всички малки травми, които сте преживели. В света сякаш винаги има огромни, непреодолими проблеми, затова сме склонни да пренебрегваме малките, ежедневни наранявания, които достигат до сърцевината ни. Е, разделили сме се с приятел, загубили сме работата си, преместили сме се в нов град или имаме проблеми в семейството, но това не е болка за умиране, нали? Хората преживяват урагани, войни, насилие, защо да се оплакваме от подобни дребни неудобства.
Само че, когато малките рани се натрупат, когато драскотините, порязванията и синините през живота ви станат твърде много, тогава самата ви същност страда. Микроагресиите, трудните семейни отношения, работата и хроничният стрес са само част от примерите. Те могат да доведат до тревожност, перфекционизъм, търсене на успокоение в храната, нарушения на съня, провалени взаимоотношения и др. И докато има много литература как да преодоляваме големи травми, липсват съвети как да се справяме с тези „малки“ и все пак разрушителни травми, с които всички се сблъскваме.
Д-р Мег Арол предлага програма в 3 стъпки, за да разберем и да изцелим своите микротравми. Това може да стане само чрез осъзнаване на травмата – приемане на влиянието ѝ върху живота ни и действие, за да подобрим ситуацията. И най-дългият път започва с първата крачка, важно е да поемете в правилната посока. Животът ви чака.
288 с., мека корица, 21.90 лв.
Откъс
Когато всичко ви е наред, но не се чувствате добре
Това не е нищо важно, нищо голямо... и не можете да напипате точно какво е, но някак си... все още се чувствате... смачкани, обезценени, необичани. Имате достатъчно добро семейство, прилична работа (е, поне някаква работа), достатъчно добра група от приятели. Имате храна на масата, подслон, топлина – следователно, според йерархията на потребностите, се справяте много добре. Но някак си не се чувствате точно... щастливи. А не е ли това целта, за която ни подготвя обществото, която ни налагат родителите, учителите, приятелите, работното ни място и която на практика ни обгражда отвсякъде, накъдето погледнем?
В живота ви не се е случило нищо чак толкова лошо... но точно там е работата: научили сме се да игнорираме „малките травми“, които постепенно и коварно дълбаят празнина със своето подмолно течение от постоянна меланхолия и притеснителни проблясъци на тревожност, като всичко това е обвито в целофана на перфектните като в инстаграм животи на другите хора.
Огромното мнозинство от клиентите ми не са претърпявали никаква голяма травма в началото на живота си, като например сексуален или физически тормоз, живот във военна зона или смърт на човек, който се е грижел за тях в детството им. Но винаги има малки дупки и леки бабуни по пътя, които оставят следа. Малки рани, едва доловими заради ефекта на всепроникващите социални норми, които ни учат да „запазим спокойствие и да продължаваме“, се натрупват дълбоко в емоционалната ни сърцевина и нарастват като лихва по кредитна карта. В крайна сметка това натрупване на психологическа тиня оказва влияние върху благополучието ни – и въпреки че (все още) не е съкрушително, много от нас усещат гравитационното му привличане, което ги тегли към умората, подмолната тревожност и липсата на увереност. Кулминацията на малките травми може да се игнорира единствено за наша сметка, защото, ако се остави без внимание, може да доведе до много от съвременните психични и физически здравословни проблеми.
За щастие, повечето от нас не преживяват повтарящи се големи травми, или поне не поредица от травми и злоупотреби, които могат да доведат до психични заболявания.
Ще губим любими хора, около половината от нас ще се разведат и мнозина ще получат физически наранявания или ще се разболеят; известно е, че тези големи травми могат да доведат до диагностицируеми психични проблеми като тревожност и депресия. Но това не обяснява нещата, които виждам в практиката си ден след ден. По-скоро по-неуловимите преживявания, например недобрият синхрон между родител и дете, тормозът от псевдоприятели, унижението в училище, нестабилността, причинена от честа смяна на местоживеенето (с промяна на училища и работни места), културата на постиженията или непрестанните опити да се свържат двата края, водят до подмолно усещане от типа „Какъв е смисълът изобщо да се опитвам?“. Но чувството за унилост през повечето време, линеенето, високофункционалната тревожност, маладаптивният перфекционизъм не са прояви, които ще бъдат диагностицирани или лекувани от вашия общопрактикуващ лекар. Те не отговарят на чистите и спретнати критерии в медицинските енциклопедии и когато вашият лекар ви попита дали сте преживели някакви значими житейски събития през изминалата година, нищо чудно отговорът да е „Не“. И така, хората остават сами в морето със своето не-особено-тежко-но-абсолютно-изсмукващо съществуване – и това е, защото не разпознаваме коварното влияние на малките травми.
Склонна съм да наричам малките травми просто „малки Т“, защото това универсално преживяване е в правото си да бъде използвано и обговаряно в ежедневния език. Защото именно малките неща в живота са от значение – но и онези малки, ежедневни неща, които изсмукват нашата виталност, искра и потенциал. Ако осъзнаваме собствените си малки травми обаче, можем да ги използваме в наша полза, като изградим здрав психологически имунитет, който ще ни защити от опустошителното влияние на бъдещи големи травми.
Защото вие сте значими. Чуйте ме – наистина е така. При това много повече, отколкото предполагате в момента. И до края на тази книга не само ще повярвате в това, но и тези ежедневни тревоги и фрустрации ще започнат да се топят. Повярвайте ми, аз съм психолог – но не от онзи вид, който може би си представяте. Нямам кушетка, нямам брада, не клатя глава осъдително, защото нашите опитности не са срамни, нито пък грешките и дори най-мрачните ни мисли. Тази книга съдържа онова, което знам, че е истина поради над двайсетгодишния си опит, почерпен от изследвания и практика. Всеки един човек, с когото съм работила, има някаква форма на малка травма, за което мога да дам безброй примери. Но резултатите от малките травми имат склонност да изкристализират и да се проявяват по разпознаваеми начини.
Докато ви превеждам през тези малки травматични горещи точки, например тихата паника, чувството, че никога не сте достатъчни, и дори през здравословни проблеми като безсънието, покачването на теглото и хроничната умора, ще ви дам и практични, приложими начини да се борите с тези проблеми, така че да можете да си възвърнете контрола над живота си и да не бъдете повече роби на малките травми. Напоследък не е лесно да получите достъп до психологични услуги, но от проучванията знаем, че библиотерапията – това, което правите в момента, четейки тази книга – може да помогне за намаляване на симптомите.
Понеже на всички ни се налага да се справяме със сложни житейски проблеми, при това ежедневно, нека да направим нещата възможно най-прости и лесни. За целта ще използваме моя ориентиран към решенията метод от три стъпки:
Подходът ОПД
- Стъпка 1. Осъзнаване
Откриването на вашата уникална констелация от малки травми и как те се отразяват на житейския ви опит, за да поемете контрол върху живота си.
- Стъпка 2. Приемане
Това често е най-трудната част от процеса и според наблюденията ми мнозина се опитват да прескочат този етап. Без Приемане обаче малките травми неправомерно ще влияят върху настоящия ви живот.
- Стъпка 3. Действие
Приемането обаче не е достатъчно; трябва да предприемете стъпки, за да сътворите активно живота, който желаете. В началото, докато се запознавате с процеса, е важно да следвате тези стъпки точно в този ред.
Често срещам в практиката си хора, които са силно фрустрирани, защото са се впуснали направо в техниките за Действие, което е сходно на това да залепите лепенка върху тежко охлузване, преди първо да измиете раната – прахолякът и песъчинките остават отдолу и в крайна сметка причиняват инфекция, като така човек се сдобива с по-сериозни проблеми от първоначалното нараняване. По подобен начин, без първо да придобием известно Осъзнаване за малките травми и да култивираме Приемане на това, което се е случило в живота ни, ползата от предприемане на Действия често е краткотрайна. От друга страна, някои хора наистина са доста осъзнати, особено онези, които са изпробвали редица психологически техники и такива за самопомощ; те обаче преминават директно от Осъзнаване към Действие, без да проработят стадия на Приемането. Това по никакъв начин не е недостатък на човека – ние живеем в динамични общества, търсещи моментално удовлетворение, затова е логично всички да искаме двеминутно решение, годно за публикуване в тик-ток. Но както и с всяко друго умение, веднъж щом свикнете с процеса, ще ви е по-лесно да преминавате през етапите и ще станете майстори на ОПД.
И последна бележка, преди да започнем. Един от най-честите въпроси, който ми задават, е „Колко време ще отнеме?“. Единственият коректен отговор е: различно за всеки. Точно както физическото излекуване отнема известно време, емоционалното и психическото възстановяване се нуждае от пространство и време, за да се случи. Колкото по-дълбоко е нараняването или колкото по-голям е броят и степента на малките травми в конкретния случай, толкова повече работа ще трябва да свършите за възстановяването си. Именно работа, или по-скоро усилия – но ви уверявам, че си заслужава. Защото вие си заслужавате.
Тежката истина е, че малките травми не са настъпили по ваша вина, но вие сте единствените, които можете да направите нещо по въпроса. Сега обаче, точно в този момент, вие направихте жизненоважната първа стъпка, за да се преборите с широко разпространените трудности, които наблюдавам всяка седмица, а аз ще ви придружавам на това пътуване. Не сте сами.
Книгата „Малките травми“, от д-р Мег Арол, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
