Философията представлява непрестанно търсене на мъдрост и знания; philosophia на старогръцки буквално означава „любов към мъдростта“. Нейната цел е да задава и изследва големите житейски въпроси, за да ни разкрива докъде можем да стигнем в търсенията си и как да живеем добър живот. В днешния свят, завладян от фалшиви новини, стремежът към истината е по-важен от всякога.
Книгата е предназначена за онези, които искат да направят първи стъпки във философията; тя включва кратки и достъпни статии, които ще ги запознаят с:
- древногръцките философи и тримата големи – Сократ, Платон и Аристотел;
- основните философски школи от цял свят и от всички епохи – от Античността чак до наши дни, както и влиянието им върху съвременния живот;
- големите въпроси, вълнували философите през вековете: Кой съм аз?, Какъв е смисълът на живота?, Има ли свободна воля?;
- практическите приложения на теориите на Декарт, Кант, Маркс, Ницше и много други.
Тази малка книга ще ви представи главните мислители, теми и теории, които трябва да познавате, за да разберете как големите философски идеи са оформили света, в който живеем, и начина, по който мислим днес.
192 с., мека корица, 15 лв.
Откъс
ПЕТ ФИЛОСОФСКИ ВЪПРОСА
Целта на философията е да задава и изследва големите житейски въпроси, за да подобри живота ни или да насърчи „процъфтяването“ ни – красивата дума, с която философите си служат, когато говорят за добрия живот. Да процъфтяваме означава да живеем пълноценно и през повечето време да изпитваме положителни емоции, психологическо благополучие и социално щастие. Процъфтяването и щастието са това, което Аристотел иска да изрази с понятието евдемония. Аристотел смята, че целта на практическата философия е да открие как може да бъде постигната евдемония, и както разгледахме в тази книга, в продължение на хиляди години философите се опитват да дадат отговори на тези важни въпроси – отговори, които могат да помогнат на хората да процъфтяват. На оставащите няколко страници тук ще разгледаме накратко пет от големите въпроси и ще видим разсъжденията на философите по тях през вековете. Но след това ще дойде вашият ред да отговаряте – как философията може да ви помогне да процъфтявате и какво ще поискате от живота?
Кой съм аз?
Какво ни прави такива, каквито сме? Дали сме това, което мислим, чувстваме, помним?
Дали сме просто физическо същество, изградено от около сто трилиона клетки и функциониращо като машина, дори и по отношение на умствената ни дейност, както искат да ни внушат материалистите? Или пък имаме ум, който работи по съвсем различен начин от тялото ни – както предполага картезианският дуализъм на ума и тялото? Проблемът „ум-тяло“ и до днес озадачава философите.
Ако се придържаме към картезианския дуализъм и вярваме, че умът или умствените възприятия съществуват извън материалното тяло, тогава съществува вероятност всеки от нас да има душа. Аристотел смята, че умът или душата е същността на всяко живо същество, а много религии учат, че душата продължава да живее, когато тялото умре, следователно тази душа, ум, дух или съзнание, както я наричаме, би трябвало да е различна от физическото ни тяло, нали?
Всеки от нас е постоянно меняща се смесица от физически качества и умствени възприятия, нашата емоционална и психологическа същност, всичко, което мислим, чувстваме, помним, представяме си и правим, дава принос към това, което сме.
Според Гилбърт Райл (1900–1976), британски философ, човешкото съзнание и ум са напълно зависими от човешкия мозък, а идеята за душа или ум е научно необоснована – просто „дух в машината“. Със задълбочаването на знанията ни за функционирането на мозъка благодарение на напредъка в невронауката представите ни за това какво ни прави такива, каквито сме, непрекъснато се развиват.
Кое е правилно и кое не?
И така, кой решава кое е правилно и кое не? И дали той е прав? В продължение на хиляди години обществата са основават своя морал на религиозни повели. Християнството и юдаизмът например имат десетте божи заповеди, които диктуват правилните и неправилните начини на поведение. В повечето съвременни светски общества имаме правила и закони, които постановяват правилните и неправилните постъпки. Някои философи, наречени етични интуиционисти, смятат, че почти всички хора интуитивно знаят кое е правилно и кое не – „моралните истини“ съществуват независимо от решенията, които вземаме, така че нужни ли са ни наистина закони или правила?
Етиката се занимава с отсъждането кое е правилно и кое не по пътя на щателното изследване на моралните принципи и етични проблеми, като например: „Винаги ли е правилно да не убиваме?“, „Нередно ли е да се прави аборт?“, „Редно ли е да се яде месо?“. Отделните хора и общности ще дадат различни отговори, изхождайки от собствените си пристрастия и убеждения, затова е невъзможно да бъдат установени обективни морални истини. Преценката кое е редно и кое не в крайна сметка винаги се влияе от историята, културата, политическата власт, религията, човешката съвест и желанието да постъпваме правилно.
Свободна воля или детерминизъм?
Да имаме свободна воля означава да сме свободни да действаме, без съдбата или необходимостта да се намесват. От друга страна, детерминизмът твърди, че всички постъпки и събития се определят от външни сили. Когато правим избори, особено тези, важните, които променят живота ни, свободни ли сме наистина да избираме? Или съществуват външни сили, които диктуват какво можем да направим с живота си? Дали тези външни сили – политическата система, в която живеем, генетичното устройство, което сме наследили, силите на съдбата или може би на всезнаещ бог – са предрешили всички наши действия? Дали икономическата или социалната класа, в която сме се родили, е предопределила пътя, по който ще поемем в живота? Или всички сме напълно свободни да правим каквото си поискаме? Джон Лок вярва, че свободната воля е илюзия, и онагледява това свое убеждение с разказа за човек, който, докато спи, го внасят в стая и след това го заключват. Когато се събужда, той решава да остане в стаята, без да знае, че всъщност така или иначе не може да излезе. Ако реши да излезе, ще разбере, че изобщо не е свободен да избира – заключената врата е предопределила резултата от неговото действие. Ако Лок е прав, ако нямаме свободна воля и всички наши действия се предначертават от сили извън нашата власт, можем ли да носим морална отговорност за действията си?
Някои философи предполагат, че съществуваме на границата между свободната воля и детерминизма. Според стоиците разковничето е в това да упражняваме волята си възможно най-свободно и да приемем, че може да се натъкнем на ситуации, които да предопределят избора ни. Важното е, доколкото можем, да поемаме отговорност за живота си.
Какво се случва след смъртта?
Дали част от нас оцелява след смъртта е един от големите философски въпроси, а мислителите от хиляди години насам предлагат възможни отговори. Древните философи Сократ и Платон вярват, че душата продължава да живее след смъртта на тялото, но Епиктет твърди, че когато тялото умре, душата, или умът, просто престава да съществува. И двете теории се стремят да уталожат страха от смъртта или да смекчат въздействието от трудната за приемане представа, че смъртта е окончателният край.
Теистичните виждания за живота след смъртта биват най-различни и обхващат както будистката идея за прераждането и крайната цел след смъртта – нирвана, така и християнските идеи за рая и ада. Индусите вярват, че душата, или атманът, напуска тялото и се преражда, а според мюсюлманите съществуват рай (Джана) и ад (Джаханам). С тези представи за живота след смъртта са свързани вярванията, че ако хората постъпват правилно и се уповават на Бог в този живот, ще се радват на по-добър задгробен живот.
Но би ли могло това да се докаже емпирично? Отговорът е категорично „не“. Невроучените, които, разбира се, приемат, че всичко е материално или физическо, че нищо не съществува извън физическото, твърдят, че съзнанието е следствието от активността на невроните в мозъка и затова, когато мозъкът умре, дейността, която създава съзнанието, също умира. Която и от двете теории да е вярна, не си струва да се тревожим – както пише Марк Аврелий, великият римски стоик, в „Към себе си“: „[трябва да] изпитваш страх не от възможността в един момент да престанеш да живееш, а от това да не започнеш да живееш“.
Какъв е смисълът на живота?
Много хора намират смисъла на живота в духовното или религиозното съзерцание. В продължение на хиляди години хората търсят отговор на въпроса как да живеят и защо да живеят от своите богове, духовни водачи или гурута: „Следвайте божието слово и в него ще откриете смисъла на живота.“ Но от деветнайсети век насам твърдението на Ницше, че „Бог е мъртъв“, и теорията, че оцеляват най-приспособените, възникнала в резултат на научната революция, внушават, че същността на живота може да се свежда просто до размножаването на вида и идеите за някакъв смисъл се преобръщат надолу с главата.
Животът, както казва Камю, понякога изглежда доста абсурден и безсмислен – но ние можем да се изправим пред абсурдността му и да живеем пълноценно, със страст и автентичност. Ако осъзнаем, че животът няма обективен смисъл, разбираме, че от нас зависи да решим коя е движещата сила в него за нас, причината да живеем. Тя може да е потребността да се чувстваме свързани с други хора и да създаваме прекрасни, любящи семейни и приятелски взаимоотношения, може да е поривът да реализираме пълния си потенциал, може да е стремежът ни към мъдрост и знания и желанието да сбъдваме мечтите си. Възможно е да открием дълбоко усещане за смисъл в природата, в творенето на изкуство или в отдадеността в служба на другите. Може и да сме само нищожни прашинки в една огромна вселена, но в нашето си малко пространство и време сме изключително значими.
„Малка книга за философията“, от Рейчъл Поултън, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
