С появата на "Седем часа разлика" bTV не само стана абсолютен шампион по производство на български телевизионни сериали, но и напипа формулата един филм да отговори на очакванията на зрители от три поколения. И то с различни вкусове. При това не само на аудиторията в България, но и на тази отвъд Океана, чрез съдбата на героите и събитията в САЩ.
Главоломният развой на фабулата в последния епизод на "Седем часа разлика" обаче отвори много финали за объркания зрител. Avtora.com потърси продуцента на сагата, едно име, за което едва ли някой от нас не е чувал - Магърдич Халваджиян да внесе яснота около предстоящите серии от втори сезон, любопитни подробности около формирането на най-атрактивните образи - на ексцентричния мафиот Милото, неподражаемия Распутин и желязната лейди Таня Стоева, както и за бъдещето на сериала.
Василен Димитров: Г-н Халваджиян, краят на последния епизод на "Седем часа разлика" остави зрителите объркани. Въпрос на монтаж ли беше или на търсен ефект?
Маги Халваджиян: Казах на сценаристите Любен Дилов-син и Милена Фучеджиева, че бих затворил 1-2 теми, че би било хубаво да отворим нови въпросителни за новия сезон. По начало бих направил три пъти по-динамичен филм, но това е мнението ми на продуцент. Важен е зрителят. Изумен съм, че той може да понесе турските сериали, да се кефи на сцена на три дивана, а героите да се кахърят по 15 минути.
Стигнахме до компромисен вариант за по-възрастната аудитория, която не може да гледа динамични събития като тези в "Под прикритие". За съжаление в България при население от 7 милиона души - 2,5 до 3 милиона са пенсионери. Това е аудиторията и причината да я има историята на Бай Юнал и арменката. По-възрастните да припознаят себе си. Младите не влияят на рейтинга, следят филмите в интернет, но успяхме и тях да спечелим.
.: Кое беше най-трудното в създаването на сериала?
Маги Халваджиян: Да бъде гледаем от всички възрасти. Постига го единствено комедията, защото българинът обича да се смее. Експериментът, както и този със "Стъклен дом", "Столичани в повече" и "Под прикритие", в крайна сметка се оказа успешен. Естествено, че не са съвършените продукти, но с кого да се сравняваме? С американците? Та те са на върха на световното производство и то от години.
Навремето, когато Нова телевизия беше гръцка, говорих с тогавашния шеф. Разказа ми, че преди 15 години съседите ни се опитали да правят сериали. Последвал провал след провал. Наложило да викат от чужбина сценаристи и режисьори. Сега са сред най-големите производители на телевизионни сериали на Балканите.
.: Какво пречеше това да се случи по-рано и у нас?
Маги Халваджиян: Въпрос на политика на телевизиите. bTV първи решиха да вкарва пари в българско кино. Първият експеримент беше "Стъклен дом". Програмираха го в неделя. Конкуренцията тогава е по-малка. Този ден не прави големи резултати, но е добър показател да се види дали даден проект е успешен. Вратите да правим "Седем часа разлика", а Евтим Милошев "Столичани в повече", бяха отворени. Инвестициите за сериалите са много тежки. Телевизиите не могат да си позволят да правят няколко реалита и сериали едновременно.
.: Нима не помагат фирмите, които виждаме на финалните надписи?
Маги Халваджиян: Логата на компаниите означават помощ, но инвестицията си е изцяло на телевизиите. В случая със "Седем часа разлика" и на "Global films". Ние вярваме в бъдещето на родните сериали. "Седем часа" разлика направи много добри резултати в неделя, което ме води на мисълта, че следващият сезон той ще бъде през седмицата, в праймтайма. Тогава и резултатите ще бъдат много по-високи.
.: Кога сте планирали да стартира втори сезон?
Маги Халваджиян: Обмисляме дали да бъде през февруари или март. Часовете ще са общо 26. Повече от това не е необходимо. Турските сериали се излъчват всеки ден и то с огромен брой епизоди - от 200 до 300, телевизиите си ги купуват. Но това не е нормално. Дори и най-мощната индустрия в правенето на този тип продукт - американската, прави между 12 и 24 епизода.
.: Ще разбулите ли завесата за новия сезон?
Маги Халваджиян: Филмът беше замислен като семейна сага. Различава се от всички останали по това, че действието се развива бавно. Има страшно много герои, съдбите се преплитат, а развръзката се точи в много епизоди. Много неща ще се объркат в новия сезон. Ще има ретроспективни моменти. Всъщност може ми е любопитно да обясня, че още в първия сезон сме заложили какво ще се случи в четвърти, ако има такъв. Бъдещето е предначертано на ниво "библия". Част от новите епизоди вече са заснети. През януари ще продължим снимките. Много интересни неща ще се случат - хора, които са били приятели, ще станат врагове, настоящи врагове ще се сприятелят.
.: Колко от снимките на "Седем часа разлика" са правени в САЩ?
Маги Халваджиян: Разполагаме с малък екип в Америка, който прави 10% от сериала. Не можем да си позволим лукса да снимаме всичко там. Не е необходимо. Нима "Аполо 13" е заснет на Луната? Важното е сюжетът да върви в правилна посока и да е правдоподобен. А няма как да е иначе, защото на 90 %, дори и най-фрапантните, са взети от живота. Той е най-добрият сценарист.
Нереално изглежда на финала изправянето на Распутин, но в живота е възможно един човек, брилянтен мозък 20 години се прави на инвалид, за да управлява и да дърпа конците, докато останалите го мислят за слаб. Много такиви случки ще излязат тепърва, пък и Любен Дилов-син е неизчерпаем на невероятни истории.
.: Как убедихте Ваня Цветкова, която от 20 години живее в САЩ да участва в сериала?
Маги Халваджиян: Милена Фучеджиева, която е много близка с Ваня, ми предложи да говори с нея. Съмнявах се. Не вярвах, че ще зареже работата и живота си в Америка. Имахме точно два разговора с Ваня в качеството ми на продуцент. Разясних й как бих искал да изглежда сериалът, нейната роля. Дадохме си една седмица за размисъл. Беше притеснена. Отдавна не беше се снимала, но нямаше как да е загубила тренинг.
Киното е в кръвта й. Исках обаче да се почувства сигурна в себе си и в екипа. Когато главният ти герой не е убедителен, е много трудно да правиш каквото и да е било. Вътрешната увереност и спокойствие се излъчват на екрана и тя зарежда останалите от екипа. Ваня се справи брилянтно с образа на изключително силна, харизматична и властна жена. Сега млади хора, които не бяха чували за нея, я боготворят по форумите.
.: Има ли нови предложения към Ваня Цветкова след изявите й в "Седем часа разлика"?
Маги Халваджиян: Не знам, но ако има, тя едва ли ще откаже. Нашите актьори са от особено племе. Дори, когато имат шанс, не знаят как да го сграбчат. Трудни са, несигурни. Хващат се за театъра, защого той им гарантира мижава заплата и възможност да практикуват професията. И когато им направиш предложение да играят в сериал, те не могат да се освободят на 100%.
Имали по 20 представления в месеца. За тях ще вземат 600 лева. Ваня Цветкова, която е със страхотно самочувствие, заяви, че е дошла, за да се отдаде на 100 % на "Седем часа разлика". Научила го е от Америка - да не претендира твърде много. Да не се прави на голяма. И когато има възможност, да я сграбчи с две ръце. Не се разпилява на 20 места.
.: Образите на Милото и Распутин са сред най-колоритните изобщо във всички сериали. Какъв е приносът на актьорите Калин Сърменов и Юрий Ангелов те да изглеждат такива?
Маги Халваджиян: "Шофьорът на такси" изгран от Инокентий Смоктуновски, а не от Робърт де Ниро, ще бъде друг филм. Това са големите актьори - интерпретацията им прави образа такъв, какъвто е. Когато създавахме героя на Милото за първия епизод, на който бях режисьор, пред Калин Сърменов имаше 4-5 опции. Предложи три варианта. Изигра ги при една и съща ситуация. Харесахме сегашният образ на Милото.
.: Другите два варианта какви бяха?
Маги Халваджиян: Бяха по-обрани. На едно кофти копеле, хладно и пресметливо, което просто си върти бизнеса. Нямаше я патентованата му усмивка, не яде постоянно супа. Фетишът към обувките се появи по време на снимките. Калин се справи перфектно, но и образът му го позволява. "Най-вкусни" са ролите на злодеите. Гаднярът е многолик. От него винаги можеш да очакваш всичко.
.: Другият злодей Распутин как се роди като идея, като образ?
Маги Халваджиян: Распутин е хрумка на Любен Дилов-син. Самият Юрий Ангелов в живота е от най-кротките и възпитани хора, които познавам. От много време се е усамотил в едно бургаско село (Фазаново - б. р.). Живее сред природата, в хармония с нея е и се чувства прекрасно. Скъсал е с театъра. Запазил е обаче невероятното уважение на колегите.
Изгледах няколко негови роли, представих си го как би могъл да изглежда в образа на Распутин. Разубеждаваха ме, че няма да се навие. Изненада ме при първото ни чуване по телефона, че много ме харесва направеното от мен. Хвана влака за София на следващия ден без да е чел сценария. Притесняваше се дали ще се справи, но прие ангажимента. По-късно ми благодари, че съм вярвал много повече от самия него.
Иначе Юрий няма нищо общо с екранното си превъплъщение, дори в началото се уплашил от образа. Но е много труден характер. Пичът сам решава къде иска да играе. Извоювал си е право, което малцина притежават. Не е зависим от парите, но ако прави нещо, което иска, ще го изиграе и безплатно.
.: Ще има ли нови герои и големи имена за новия сезон?
Маги Халваджиян: В предстоящия не. Някои герои ще излязат, други ще влязат. Големи имена ще има чак в третия сезон.
.: "Стъклен дом" успя да се продаде навън. Ще го последва ли и "Седем часа разлика"?
Маги Халваджиян: Току що приключи първият сезон. "Стъклен дом" се продаде на третия. Взеха ни в Македония, но там са наши хора. Важното е да научим правилата на играта. Всеки следващ сериал да става по-добър и конкурентноспособен и харесван от зрителите.
.: Решение може да се търси и в копродукциите?
Маги Халваджиян: Абсолютно постижимо е да се направи българо-сръбски сериал, българо-румънски или българо-турски. Хората около нас имат много опит. Турците снимат като бесни. Гледаме някакви бози, но те имат и много стойностни продукции, примерно криминални. Просто си имат индустрия.
Румънциите имат много по-големи традиции, правеха и екшъни и уестърни, които изнасяха. Сърбите са доказани в това отношение. Гърците не са много конвертируеми, но задоволяват вътрешния си пазар. Само ние бяхме в средата без нищо. Сега имаме шанс за развитие, за правене на пари. Ще обединим силите си, ще черпим опит и без да се оплакваме ще действаме.
.: Дойде ли Ви апетитът да правите кино за голям екран?
Маги Халваджиян: Апетитът си ми е от 20 години. Направих "Печалбата" и си обещах никога повече да не бъда зависим от държавни институции. В Националния филмов център има едни старци, които си стискат паричките, раздават ги един на друг. Правят си филми, които никой не гледа. Така беше дълги години, но последните 20 убиха киното ни. Бих направил филм, който да се продава навън. В България е финансово неизгодно. Продукциите, които са в боксофис класациите по продажба на билети, дори не си покриват разходите. Трябва да се правят конвертируеми заглавия за пласиране в региона.
По-лесно ми е да взема двама американци, с чиято репутация ще продам филма в Америка. После ще си позволя да го пусна у нас. Няма да бъда зависим от тези пари, а ще чакам да се върнат от пазара в САЩ. Когато съм инвестирал един милион лева и ми се върнат два, ще направя още два филма, а не да приключа като длъжник. Имам натрупани 3-4 сценария. Във времето те ще бъдат реализирани, но компромис няма да правя. Няма да се изтъпаня преди прожекцията и да заявя на зрителите: "Извинявайте, сега ще видите едно лайно. Исках друго да се получи, но без пари, за съжаление в киното това става. Приятно гледане!".
.: За какво кино си давате парите?
Маги Халваджиян: Не обичам фестивално кино и филми, които те карат да се чувстваш тъп за решението на някой режисьор да направи лента за себе си и още двама негови роднини. Киното е изкуство за масова публика. То трябва да забавлява, после да те накара да се замислиш. Падам си по шедьоврите на Стивън Спилбърг, тези за Индиана Джоунс. В тях има хумор, приключения, археология. Но и любовна история, а това се харесва на женската аудитория. Тя носи печалбата. Хареса ли се на дамите, мъжете им дори насила ще ги последват.
.: Какво става с другите проекти на Магърдич Халваджиян?
Маги Халваджиян: Брат ми се занимава с "Господари на ефира". Той беше и причината да го направим. В началото на 2002 година, организацията да се прави мониторинг от 100 човека беше адски трудна. Сега предаването е запазена марка, върви перфектно. "Море от любов" през май ще празнува 10 години. Няма кой да го бие, прави уникални резултати. В момента текат кастингите за втория сезон на "България търси талант". Сигурно от март 2012 година ще стартира. Има три-четири пъти повече кандидати в сравнение с първото издание. "Пълна лудница" си върви. Изтича й договорът, като скоро ще решим дали ще го подновим или на нейно място ще направим друго предаване.
.: Трудно ли се управлява семеен бизнес?
Маги Халваджиян: Анализирал съм дълго дали е правилно да се работи с роднини. Убедих се, че плюсовете са повече. Хубавото е в доверието. Пък сме и арменци. По презумция си вярваме. Изключено е да се подведем, браним взаимно имената си. Иначе не бих казал, че бизнесът е семеен. Когато започнахме преди 15 години, помолих Асен Чанков - изпълнителният продуцент и вече съдружник в една от компаниите, да се занимава с финансите.
Отговорният ми оператор Силвестър Йорданов- Силви ми е състудент. Обадих му се да хване камерата. Братовчедка ми Ани Халваджиян работеше в друга компания като PR. Изтеглих я, защото се справяше много добре. Към екипа се присъедини и жена ми - Кремена. Занимаваше със стайлинга на кой ли не, само на мен не ми помагаше. И накрая се включи брат ми Джуди Халваджиян, който завърши продуцентство в Италия.
.: Кое бихте отбелязал като важно събитие за изтичащата 2011 година?
Маги Халваджиян: Не мога да сложа акцент само върху едно събитие. За мен е важно, че българското кино е живо. Изведнъж живна. Преди 2-3 години просто нямаше нищо. Появиха се филми, които се превърнаха в събитие. Хората започнаха да говорят за кино, да пълнят салоните за прожекции на български филми.
Натъжава ме обаче смъртта на Велко Кънев. Ужасно е. Тя би трябвало да ни наведе над мисълта какво губим с кончина на великани като него. Губим малкото талантливи хора, които ни останаха. Обещаващите таланти няма от кой да се учат. Как да се случи нещо, когато няма приемственост?
Младите знаят и могат, но когато застанат на снимачната площадка разликата им с 60-годишните, снимали се в по 10 филма на година, е чудовищна. Ветераните просто са си кинаджии. Знаят, че ако направи една крачка, влиза в осветление. Наясно е къде да се обърне. Усеща камерата. Прави три дубъла и ти спестява допълнителна работа по монтажа. Не знам тази 20-годишна дупка, колко дълго време ще я запълваме, за да имаме отново приемственост. Не само в киното, а в икономиката, културата и спорта.
