С над 70 роли във Варненския театър Симеон Лютаков получи публичност пред масовия зрител най-вече с участието си в популярния сериал на bTV - "Седем часа разлика". В хитовaта крими сага, чийто първи сезон грабна изцяло българската аудитория, роденият на 14 април 1972 г. русенец спечели признанието на телеманите с превъплъщението си в прокурора Иван Иванов.
Любопитен факт е обаче, че първата му голяма роля - във филма на младата режисьорка Магдалена Ралчева "Още нещо за любовта", всъщност е заснета доста време, преди той да се впусне в тежките битки на правосъдието. Преди дни лентата най-сетне официално потегли по родните екрани, за да ни представи Симеон Лютаков в един доста по-различен образ от този на вечно праволинейния и намусен човек на закона.
Партнирайки на друго нашумяло име в ефира на bTV - Калин Врачански от "Стъклен дом", Симеон Лютаков почти без усилия се превръща във влюбения и винаги усмихнат фотограф от арменски произход Дикран. Вероятно защото и самият Саймън, както го наричат приятелите, от 20 години се занимава с фотография и дори вече има зад гърба си няколко самостоятелни изложби.
Василен Димитров: Защо трябва да гледаме "Още нещо за любовта"?
Симеон Лютаков: Защото филмът на Магдалена Ралчева ни говори на един красив и доста по-различен език от посланията, които получаваме от българските филми в последно време. Предлага съвсем друг ъгъл за възприемане на битието ни. Подходът към изработката по цялата продукция - режисьорското, сценографското и операторското ниво е различно от динамиката и агресията, които ни предлагат всички останали филми. Казвам го в добрия смисъл.
.: Лесно ли се работи с режисьор жена, при това толкова млада?
Симеон Лютаков: Като изключа малките ми роли в телевизионните сериали ("Тя и той", "Църква за вълци"), цял живот играя най-вече в театъра и с "Още нещо за любовта" направих първите си стъпки в киното. Затова и съм много благодарен на Магдалена, че ме въведе в него. Успя да увлече не само мен, но и целия екип в историята, която искаше да разкаже.
Тук е редно да спомена и, че не аз, а Маги се яви на кастинг за мен. Тъй като живея и работя във Варна, тя пътува специално от София, за да ме гледа в различни постановки и да се запознаем. Не като другите режисьори, които казват: Има кастинг, заповядайте, пробвайте се!
В моя случай Маги постъпи изключително човешки, давайки ми да разбера, че ако се амбицирам, за да участвам в този филм, шансовете ми ще бъдат големи. Повярвах, стегнах се и в крайна сметка съм доволен от резултата.
.: Как бихте описали героя си от "Още нещо за любовта"?
Симеон Лютаков: Дикран е душата на компанията, вечно усмихнат шоумен с позитивна нагласа към света. Неразделен е с двугърбата си камила, той е харесван от целия град. Характеристиката му не предполага някакви специфики на времето (социализма - б. р.), а по-скоро на характера. Той е от контактните и харизматични хора и може да съществува във всяка една епоха.
Помогна ми това, че познавам прекрасно арменската душа. Израснал съм заобиколен от приятели от средата на този изстрадал мъченически народ.
.: За Велко Кънев това беше последната роля, а за вас първата голяма в киното. Имате и обща сцена. Какво научихте от големия актьор?
Симеон Лютаков: Изпаднах в ступор при първата ми среща с Велко. Просто респектът ми към него е огромен от момента, в който го гледах като Радо в "Да обичаш да инат".
Бил съм на 14-15 години, формирал съм се като личност, а този филм така се е набил в съзнанието ми, че когато исках да дам силен пример от времето на социализма, надхвърлящ тогавашните граници за добро кино, без да се замисля изтъквах "Да обичаш на инат".
Велко беше достоен за Оскар. И понеже съм откъснат от София, нямаше как да не умирам от желание да се запозная и работя с него. За секунди разбрах това, в което ме убеждаваха колегите ми - че е невероятна харизматична личност.
.: Говорейки за социализма, не е ли крайно време съвременното българско кино да го загърби? Той присъства в последните любими заглавия на българския зрител - "Дзифт", "Тилт", "Стъпки в пясъка"...
Симеон Лютаков: Не можем да избягаме самоцелно от социализма. Това ще стане, когато добием самочувствие, че сме други хора. Дотогава няма да спрем с тази тема.
.: С Калин Врачански сте определяни като новите сексимволи на българското кино. В "Още нещо за любовта" пък сте и в един отбор. Лесно ли се сработихте?
Симеон Лютаков: Мога да кажа, че след снимките на филма, с Калин вече ни свързва много силно приятелство. С него се работи невероятно лесно. Той е изключителен професионалист, което ни помогна много при снимките. Ценя много това качество у колегите си.
.: Еталон за професионализъм е и Ваня Цветкова, с която сте влюбена двойка в "Седем часа разлика".
Симеон Лютаков: Ваня е много мощна актриса, интуитивно вярна. Научих изключително много за занаята и живота от нея. Опитът й в киното е смазващо респектиращ. Въпреки че от ролята си в "Седем часа разлика" създава впечатление за деспотична жена, в никакъв случай нямам стрес от съвместната ни работа.
Любопитно ми е да снимам с Ваня и дори може да се каже, че греба с пълни шепи от хора като нея.
.: За зрителите във Варна отдавна сте познат. Появиха ли се обаче предложения за работа и на софийска сцена след успеха на сериала?
Симеон Лютаков: Засега се пазя от всякакви предложения, защото все още вземам решение какво ще се случи оттук-нататък с живота ми. Не искам да коментирам. Когато има някакво предложение, то миговенно ще стане обществено достояние.
.: Критиците и зрителите говорят вече за серия от качествени български филми. Излезе ли киното ни от кризата?
Симеон Лютаков: Определено вече навлиза в добро русло. Видя се и на фестивала "Златната роза" във Варна, на който освен "Още нещо за любовта", бяха номинирани куп български филми.
Обнадеждаващо е, че малчуганите вече не искат да стават фолк певци и чалгаджии, а да бъдат като каките и батковците от екрана.
