Никой друг – дори самият Фройд – не е оказал по-голямо влияние върху съвременната психотерапия. – „Сайколоджи Тудей“
Източниците на тревожност във всекидневието са многобройни – от социална тревожност през фобии до посттравматично стресово разстройство – и могат да оказват силно влияние върху бъдещето ви. Като следвате правилата на рационално-емоционалната поведенческа терапия (РЕПТ), създадена от световноизвестния терапевт д-р Албърт Елис, можете да прекратите тревожността в зародиша ù, ако признаете, че нещата и хората не ви карат да се тревожите – вие го правите с нереалистичните ви очаквания.
И все пак не всички тревоги са ненужни... Здравословната тревожност може да ви предпази от опасности и да ви накара да осъзнаете негативните неща, които можете да промените. Използвайки лесните за усвояване и доказани принципи на РЕПТ, тази класическа книга не само ви помага да разграничите здравословната от нездравословната тревожност, но ви учи и как да: разберете и оспорвате ирационалните убеждения, които ви карат да се тревожите; използвате разнообразни упражнения и над 200 максими за контролиране на тревожността... С помощта на примери от десетки случаи, които д-р Елис е лекувал успешно, сега можете да преодолеете осакатяващите ефекти на тревожността и да увеличите успеха, удовлетворението и щастието у дома и на работното място.
272 с., мека корица, 25 лв.
„Трябва“ = ТРЕВОЖНОСТ!
Когато за пръв път изследвах ирационалните убеждения на моите клиенти, открих дванайсет често срещани убеждения, които имат много разновидности. Тези убеждения и техните вариации са включени в тестове за ирационални убеждения и в стотици публикувани изследвания тези тестове бяха дадени на всякакви хора както с разстройство, така и без разстройство. Като цяло се оказа – точно както бях предвидил, – че когато хората имат повече от тези убеждения и ги поддържат много силно и твърдо, обикновено се оказват по-тревожни и по друг начин разстроени, отколкото когато имат по-малко от тези убеждения и ги поддържат само слабо или умерено. Това е важно откритие, което показва, че теорията на РЕПТ вероятно е основателна и че емоционалните смущения на хората са свързани с техните ирационални убеждения.
Когато обаче продължих клиничната си работа и изследванията на ирационалните убеждения на хората, донякъде бях изненадан, че моите първоначални дванайсет ирационални убеждения важат, както и много техни разновидности. Открих и че те може да се сведат до три основни ирационални убеждения и че почти всички други ирационални убеждения – стотици от тях – може да се включат в тези три основни рубрики. Бях донякъде изненадан да видя – макар от години да подозирах, че това е вярно, – че всяка от тези три базисни ирационалности, които водят до емоционално разстройство, е абсолютистко изискване или заповед: безусловно трябва или би трябвало. Карен Хорни – необичаен аналитик, е посочила нещо подобно през 1950 г., когато говори за „тиранията на трябва, която разстройва хората. Аз обаче по-конкретно се спрях на тези абсолютистки „трябва“ и „би трябвало“, когато използвах РЕПТ с моите клиенти в средата на 50-те години на ХХ в. Трите могъщи „трябва“, които открих и които нарекох трябвация, бяха следните:
- „Трябва“, насочено срещу себе си. Примери: „Задължително трябва да имам успех във всяка важна задача, с която се заемам.“ „Хората, които смятам за значими, трябва да ме обичат абсолютно или поне изцяло да ме одобряват.“ „Трябва да съм изключителен или перфектен в определени проекти, които избера да реализирам.“ Тази много разпространена форма на трябвация, която хората по целия свят често имат в много моменти от живота си, ги кара да се чувстват тревожни, депресирани, безполезни, мразещи себе си и несигурни, когато не постигат различни цели в живота си.
- „Трябва“, насочено срещу другите хора. Примери: „Другите трябва да ми помагат да получавам това, което искам, и да ми помагат да предотвратявам онова, което не желая.“ „Другите хора трябва да ме обичат и да ме одобряват, когато искам от тях да го правят.“ Тази форма на трябвация води до гняв, ярост, бяс, насилие, вражди, войни и геноцид, когато другите не следват вашите заповеди и не ви третират точно така, както вие изисквате от тях.
- „Трябва“, насочено срещу условия на средата или срещу света. Примери: „Трябва да се установят такива условия на работата, които да гарантират, че ще получа типа заетост, която харесвам и за която се плаща много добре.“ „Времето трябва да отговори на молбите ми и да ми донесе точно такъв ден, какъвто изисквам.“ „Политико-икономическите условия трябва през цялото време да са такива, каквито ги искам, и не трябва да противоречат на личните ми интереси.“ Този тип трябвация създава фрустрация, нетърпимост, депресия, отлагане, пристрастяване и различни други типове лоши последствия.
Както казах, бях донякъде изненадан да видя, че тези три основни „трябва“ покриват всичко и следователно пораждат много различни видове разстроени емоции и дисфункционално поведение. Все още не съм открил никакви съществени „трябва“ или ирационални убеждения, които да не включват тези три „трябва“, водещи до неизправно човешко функциониране. Всяко от тези „трябва“ и изисквания – отново – има многобройни подзаглавия, но подзаглавията на свой ред като че ли определено включват – пряко или косвено – абсолютистко изискване.
Това означава, че винаги когато имате предвид определена цел и недвусмислено искате да я постигнете и се въздържате изцяло от „трябва“ и изисквания по отношение на нея, ще изпитвате здравословните емоции тъга, съжаление, фрустрация и недоволство, когато не постигате целта си, но в действителност никога няма да се саморазстроите сериозно. Защото едно изявление за предпочитание винаги като че ли внушава някакво но или обаче, което предпазва от емоционално смущение, ако не бъде реализирано. Следователно, ако си кажете: „Много искам да успея в този проект, но не е задължително да успея и все пак мога да бъда сравнително щастлив, ако не успея“, можете да изпитате нормално разочарование, без да преживявате сериозна травма, ако не успеете.
Едно абсолютистко „трябва“ обаче не включва предпочитание или „обаче“. То означава това, което казва: че при всички условия и във всяко време абсолютно задължително трябва да се справите добре и трябва да спечелите одобрението на хората, което – разбира се – е категорично нереалистично. Защото ще има моменти, когато няма да се справяте толкова добре, колкото бихте искали, и ще печелите неодобрението на хората. Тогава къде сте? Отговор: тревожни или депресирани.
Ако искате да премахнете емоционалното си разстройство, първо потърсете вашите трябва, а след това ги оспорете и се откажете от тях – превърнете ги обратно в реалистични предпочитания.
Книгата „Контрол над тревожността“, от д-р Албърт Елис, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
