Кентърбърийските разкази са написани през XIV век на вече отдалечения от нас средноанглийски език, но с тях Джефри Чосър поставя основите на съвременния английски език и на цялата богата традиция на новата англоезична поезия.
Като многоцветен калейдоскоп книгата събира ведно разнообразните жанрове на средновековната литература от рицарския роман и агиографското житие до простонародната шванка, извисява се до героичното и се спуска до фарса и гротеската, за да докаже колко живо и вълнуващо продължава да бъде и до днес това духовно наследство. Тя извлича от него четиво за забава и размисъл.
Може би най-привлекателната страна на тази безсмъртна творба е пъстрата галерия от ярко индивидуални образи – съвременници на автора, представляващи всички обществени слоеве на тогавашна Англия, в чиито характери и взаимоотношения разпознаваме неизменността на човешката природа.
Александър Шурбанов
528 с., твърда корица, цветни илюстрации, 59.90 лв.
Откъс
„Ще гледам с две-три думи да успея
да ви изложа своята идея.
До Кентърбъри пътят не е кратък,
но ако всеки между вас нататък
два разказа разкаже, след това
назад ако прибави още два,
вий ще хвърчите леко като птички.
А този, който надприказва всички
с истории хем умни, хем забавни,
със весели шеги, с поуки славни,
той за награда ще получи пир,
когато се завърнем най-подир
и спрем отново да починем в хана.
Самият аз не искам да остана
от веселбата настрани. Ще ходя
с вас – път да ви показвам, да ви водя.
И ако някой има намерение
да не изпълни моето решение,
разноските на всички ще плати.
Но, мили гости, времето лети.
Съгласни ли сте? Казвайте веднага,
че овреме жена ми да ме стяга.“
Ний всички начаса се съгласихме
и тъй с Ханджията се спазарихме
водач по пътя дълъг да ни бъде,
най-хубавия разказ да отсъди
и сетне в хана пир да уреди
за разказвача, който победи.
Закле се всеки, че ще изпълнява
повелите, които той ни дава.
След туй отново ни наляха вино,
ний пихме и по стаите си чинно
се пръснахме да дремнем до зори.
Преди небето да се озари,
стопанинът започна да ни вдига,
като петел над нас изкукурига,
събра ни долу и поведе строя.
Но на свети Томас до водопоя
когато стигнахме, той спря и рече:
„Любезни господа, на път сме вече
и нека да пристъпим без подкана
към договора, сключен снощи в хана.
Да видим кой ще бъде пръв сред вас –
той разказа не почне ли завчас,
разноските на всички ще плати.
Ако ви лъжа, да ме сполети
проклятието най-немилостиво:
до гроба вече да не вкуся пиво.
Но жребият реда ви ще реши.
Безстрашни рицарю, не се плаши!
Игуменке, тегли и ти наслука!
Школарче, хайде, туй не е наука!
Елате, проверете си съдбата!“
И взеха да тършуват из торбата.
Накъсо казано, така се случи,
че думата пръв Рицарят получи
и ний зачакахме със нетърпение
съгласно снощното споразумение
да чуем разказа на този воин.
Защото беше той човек достоен,
изпитан в много страшни боеве,
и словото си никога на две
не правеше. Той знаеше дълга си.
Не се усмихна, нито се навъси,
а рече: „Щом играта почва с мен,
да бъде жребият благословен.
Встъплението вече е готово.“
След тези думи тръгнахме отново.
И ето, с ведър поглед, без подкана
той разказа си тутакси подхвана...“
Книгата „Кентърбърийски разкази“, от Джефри Чосър, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
