Жанр: Екшън Година: 2013 Разработва: Liquid Entertainment Издава: Liquid Entertainment Платформа: РС | PS3 | Xbox 360
През 1984-та в китната ни родина много малко хора бяха чували за конзоли. Още по-малко пък бяха чували за Apple II. Достатъчно много обаче познаваха българският му аналог – Правец 8, за който злите езици твърдят и досега, че бил брутално копие на споменатия продукт на Macintosh.
Тези детайли, разбира се, не са от чак толкова голямо значение за днешната ни история. Далеч по-важното е, че 84-та беше година на игрални платформи с ограничени възможности, а в страната ни – и с ограничен мироглед.
На този фон можете да си представите, че заглавие като Karateka изглеждаше сякаш дошло от бъдещето – с герои, раздвижени от технология, предлагаща невиждан до момента реализъм, дело на един от най-големите пионерите на гейм мейкинга – Джордан Мекнер.
Днес, близо две десетилетия по-късно, играта вече няма как да предложи нищо кой знае колко впечатляващо и революционно. Всъщност основното достойнство на римейка на Liquid Entertainment е чисто носталгичното припомняне за един от ключовите повратни моменти в игралната история и нищо повече.
Проблемът с новата Karateka e, че тя твърде много прилича на старата. Там, където заглавия като Shank или Mark of the Ninja се стараят да иновират и да предложат нещо свежо в един от най-старите игрални жанрове (side scroller екшън), римейкът на родоначалника му почти не полага старания в това отношение.
Сюжетът е кажи-речи същият (т. е. бройте го за никакъв) – основната цел на главния герой (без име) е да спаси красивата Марико от злият шогун Акума, с което и в общи линии се изчерпва цялата интрига в играта.
И ако новата Karateka беше наследила нещичко от духа на оригинала, поне що се отнася до свежото (за времето си) чувство за хумор, което предлагаше той, всичко щеше да е наред, но уви - от подобен опит няма и помен.
Единствената разлика е, че тук главните герои на практика са трима. Първият е споменатият вече любим на Марико. Стартирате играта с него и ако случайно не успеете да го опазите жив, продължавате с вторият персонаж – монах. Ако и с него не ви провърви, последният герой е истински подвижен танк – планина от мускули, който е практически безсмъртен.
Като цяло играта не е лоша и предлага прилична доза забавление, а едно от най-големите й достойнства е, че е кратка – изиграва се за около час.
