Днес е последният ден от Ловеч мюзик фест 2007, който ще предложи и най-големите изненади на фестивала. Тази вечер предстои концертът на легендарните Europe, които пристигнаха в Ловеч в оригинален състав, след като на няколко пъти идеите за техен концерт тук пропадаха.
Джоуи Темпест (Joey Tempest), Джон Норъм (John Norum), Джон Левен (John Leven), Мик Микаели (Mic Michaeli) и Иън Хогланд (Ian Haugland) пристигнаха в града на люляците за дългоочаквания концерт, като само часове преди събитието басистът на групата Джон Левен отговори на няколко въпроса на Avtora.com.
Avtora.com: Здравей Джон! Кажи ми какво знаеш за кампанията "Не сте сами" и как мислите да я подкрепите?
Джон Левен: Мисля, че това е една чудесна възможност да помогнем. Но какво повече можем да направим, освен да свирим тази вечер? За музикантите идеята, че могат да помогнат на други хора, е абсолютно невероятна.
.: Различна ли е атмосферата в бандата след събирането ви отново през 2003 г.?
ДЛ: Да, различно е. Пораснали сме. Вече не сме на 20 и не се борим помежду си, а обсъждаме заедно всеки проблем. Колкото до музиката - няма промяна, правим същите неща. Всъщност за музиката никога не сме спорили или обсъждали нещо. Няма такива неща като "Тази песен ми харесва, а тази не!". Всичко, което правим, е по всеобщо съгласие.
.: Вече от доста време сте на турне - стартирахте от септември 2006 г. Как ви посреща публиката?
ДЛ: Минахме през много европейски страни, също скандинавски, дори и Япония. Намираме прекрасен отговор от публиката навсякъде, където свирим. Надявам се и тук да е така. Нямам търпение да свирим довечера. Мисля, че ще е един страхотен концерт.
.: Какво послание искате да отправите към публиката чрез музиката си?
ДЛ: Не мисля, че има някакво точно послание, но всеки път, когато свирим е на живо, много искаме хората да харесат музиката и да се забавляват.
Джон Левен задоволи почти цялото любопитство на Avtora.com
.: Каква беше първоначалната идея на песента "The Final Countdown", когато я създавахте и как се промени тази идея с годините?
ДЛ: Всъщност песента е написана за една дискотека в Швеция и след това казахме на Джо "Трябва да направим тази песен". Мисля обаче, че тя се превърна в едно много бързо превозно средство за групата, което я направи популярна на целия континент. Тази песен беше номер едно в класациите на 28 страни едновременно. Превърна се в прекрасна песен за бандата, но нещата имат и друга страна, не чак толкова добра. Понякога срещам хора, които не знаят нищо друго за нас и ми казват: "О, The Final Countdown!". Ние имаме поне още 50 песни, които според мен са дори по-хубави. Така че тази песен не носи само позитиви.
.: След концерта ви в Мадрид в началото на тази години, където изсвирихте някои песни за пръв път на живо, вие обявихте решението си да сменяте сетлиста на концертите ви всеки път. Какви изненади да очаква днес публиката в Ловеч?
ДЛ: Когато си на турне и правиш постоянно концерти, няма как да е иначе, защото понякога концертът ти е 2 часа и може да изпълниш всички песни, които искаш, но понякога е час и половина. Понякога е доста смущаващо, защото хората казват "О, те не изсвириха еди коя си песен". Това обаче не е наша грешка, ние искаме да свирим всички песни, но понякога няма достатъчно време. Колкото до изненадите, мисля да си сваля панталона и да си покажа задните части (смее се). Това е шега!
.: В началото групата се е казвала Force, но е трябвало да я прекръстите Europe. Ако имате избор сега как щеше да се казва групата?
ДЛ: Europe, със сигурност. Всъщност всичко стана заради Ингви Малмстийн (Yngwie Malmsteen). Неговата група се казваше Rising Force, а ние бяхме Force и затова така стана, че се прекръстихме.
.: В началто на 80-те години ти и басистът на Ингви - Марсел Якоб (Marcel Jacob) - няколко пъти сменяхте местата си в двете банди и ти добре знаеш какво е да се свири с Ингви Малмстийн. Ще ни разкажеш някаква по-интересна случка от това време?
ДЛ: Да ти кажа предпочитам да свиря с Europe, защото групата е по-добре ориентирана музикално. Може да покажеш какво можеш. Колкото до нещо интересно, ще ти разкажа една история. След една репетиция с групата отдохме да ядем в Макдоналдс и на Ингви му стана нещо и започна да хвърля хамбургери по хората. Никой от нас не знаеше защо. Той е абсолютно куку!
