Венко Поромански и Теодор Янков освен преподавател и студент са и съмишленици в едно доста ново за България начинание. Откритите уроци за ударни инструменти, които те организират за първи път в страната, имат за цел да запознаят младите хора с изкуството на музиката и да сплотят дръм обществото у нас.
На 18 май 2007 г. от 16 ч. това ще се случи и в Нов български университет в София. Всеки, които отиде, може да е сигурен, че ще срещне едни от най-добрите професионалисти в областта у нас.
Елена Георгиева: Здравейте момчета, разкажете ни за уъркшопа, който организирате?
Венко Поромански: Идеята я има отдавна – уъркшопове се правят отдавна в страните, в които има музикален живот, музикален бизнес, където има доста успешни музиканти, които са известни по цял свят. Преди известно време бях в Германия и там имаше доста такива уъркшопове. Идваха доста известни музиканти – барабанисти, басисти. Това е една форма на обучение и общуване между музикантите, което освен забава и купон, може да бъде и полезно за хората, които се интересуват. Тук това не е правено до този момент като турне и с Теодор решихме да направим посещение в пет града в страната – Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и този уъркшоп, който предстои на 18 май в София.
.: Какви други уъркшопове се организират в България?
ВП: Появяват се от време на време ентусиасти, но напоследък уъркшоп за ударни инструменти не е правен.
.: Да се опитаме да преведем "workshop" на български - не може да няма правилен превод за това.
ВП: Буквално това е работилница, но тук се разбира нещо друго под работилница, така че можем да кажем, че това са открити уроци на живо. Тези открити уроци могат да прераснат в дискусия, в шоу, демонстрация на различни стилове на свирене, на инструменти. Общо взето това са образователни мероприятия и именно за това се спонсорират от образователни институции или производители на инструменти. В тази връзка имах щастието да свиря с един от моите най-любими китаристи в света Майк Стърн, който беше тук по повод неговия уъркшоп в Музикалната академия.
Венко Поромански и ученикът му Теодор Янков.
Снимка: Avtora.com
.: Как се възприеха откритите уроци из страната?
Теодор Янков: Много добре, събираха се средно по около 60 човека. Във Варна, Пловдив и Русе имаше доста барабанисти и много добро впечатлиение ни направиха.
ВП: Най-вълнуващо беше във Варна – там имаше повече хора, отколкото можеше да побере залата, стояха прави. В Пловдив също беше много хубаво, в Стара Загора също мина добре, в Русе имаше няколко човека, които си бяха на едно доста сериозно ниво и си личеше, че тепърва има какво да показват.
ТЯ: Всичко това сплотява дръм обществото в България.
.: А то голямо ли е?
ТЯ: Ами аз си мислех, че е по-малко, но се оказа, че не съм бил прав.
.: Как избра Теодор от всичките си студенти?
ВП: Той много хареса идеята и показа много приятен ентусиазъм, който рядко се вижда не само в младите хора, но и въобще в хората. И в крайна сметка една идея се реализира със съмишленици, не само с професионалисти.
.: Ти си свирил с толкова много музиканти – предполагам не можеш да се оплачеш от съмишленици?
ВП: Късметлия съм просто!
.: Тео, разкажи ни за теб – свирил ли си в някоя група досега, с какво се занимваш?
ТЯ: Да, преди свирих в един мой проект, а сега свиря с една прогресив рок група, която се казва Ние – обратното на Те, но името е чиста случайност, няма никакви задни мисли. Иначе свиря от 12 години, студент съм на Венко от 2 години.
.: Какъв е Венко като преподавател?
ТЯ: Венко е най-добрият преподавател, при който съм учил. А аз съм учил при 8 преподаватели.
.: Какво очаквате да се случи след тези открити уроци?
ВП: Идеята е да има повече хора, които да се занимават с музика. И то не каква да е, а хубава музика, честна музика, музика, направена от професионалисти. Да се възстанови престижът на тази професия в България. Да се запалят младите хора и да повярват, че от сериозния поглед към професията музикант може не само да се живее добре, но и човек да бъде много щастлив и успешен.
ТЯ: Този вид мероприятия обединяват до голяма степен всички музиканти, не само барабанистите. Идват всякакви музиканти и определено за всички е полезно. Накрая всичко се превръща в една интересна дискусия. Откритите уроци нахъсват присъстващите и те започват да разбират, че музиката е много сериозна тематика. Венко говори дори за естетиката на музикалния бизнес, за това как човек трябва да се държи с другите музиканти дори.
Венко Поромански: Стига да има ентусиасти, които да искат да се учат, всичко е възможно. Снимка: Avtora.com
.: Мислите ли, че повечето музиканти в момента в България приемат музиката повече като хоби, отколкото като професия?
ВП: За съжаление да. Повечето музиканти възприемат свиренето като хоби. Дори и да са започнали със сериозно отношение към музиката, тя в един момент се е превърнала в хоби. Може би вследствие на някакви обществени особености. Навсякъде в цивилизования свят е много престижно да си музикант. Тук също има професионалисти, които се занимават и се издържат от собствената си музика, но са малко като пропорция. Има много групи, които свирят кавъри, чужди парчета по чужбина, а нямат смелост да представят собствената си музика с идея да печелят от нея.
ТЯ: Тук има едно сериозно разединение и няма сериозни инвестиции в музиката. Не може човек да направи нещо само с добро желание. Всъщност може, но няма да има кой знае какъв резултат.
ВП: В България липсва и сериозно продуцентско мислене. Музикантите са доста по-субективни като творци и е важно да имат страничен човек, който да може да оцени обективно кое от всичките лица на една идея да използват. Едно парче може да звучи по много различни начини и от продуцента зависи да обедини всички тези фактори около една идея по най-добрия начин. Липсват ни сериозни продуценти. Дай Боже българите, които се занимават с това по света, да се върнат и да ударят едно рамо на българската музика. Трябват повече брънки във веригата, които да се грижат за музикантите. Не може един музикант да бъде и композитор, и инструменталист, и поет, и тонрежисьор, и продуцент, издател, дизайнер на дискове, режисьор на клипове, мениджър, търговец – и във всичко това да бъде професионалист. Много хора го правят в името на това да съществуват, но по този начин се понижава нивото на продукта.
.: Явно ентусиазмът не е достатъчен, за да поддържа тази верига пълноценно и да я направи печеливша?
ВП: Да, много хора се върнаха към старите си професии.
.: А какво се случва с група Те?
Венко: Тепърва очакваме да се случват разни неща с нас. Ще се разбере в най-скоро време.
.: Всички знаем колко много Любо е искал винаги да пее с Джордж Майкъл, а все още не е обявено кой ще го подгрява на концерта му в София на 28 май. Да се надяваме ли да ви видим на една сцена?
ВП: О, би било голяма чест, но има и други групи и изпълнители, които също биха били подходящи да свирят с Джордж Майкъл. Ние сме били подгряващи на Incognito, на Simply Red. Даже така се случи, че Simply Red са ни избрали сред доста други предложения. Много преживявания ни се насъбраха, свързани с други изпълнители и мисля, че е време да се отдръпнем за момента. Не можем да бъдем постоянно навсякъде.
.: А къде можем да чуем група Ние?
ТЯ: Ние сме едно затворено общество от около 300-400 души. Музиката, която свирим, не е толкова масова, а е малко по-претенциозна. Особеността е, че свирим инструментална музика. Преди две седмици имахме концерт в зала, а на 28 юни ще свирим в Back Stage.
.: А мислили ли сте след тези открити уроци да направите някаква по-масова клубна програма да речем?
ВП: О, да, това би било много интересно наистина. Тези неща могат да се развият. Но е доста трудоемко и никой не се навива – няма гаранции за успех. Имаме идея да включим и други музиканти, да се раздадат задачи на местни младежи, музиканти, които искат да се научат. Да изберем поп или джаз изпълнения, сложни като хармония или ритмика, които да свирим заедно. Стига да има ентусиасти, които да искат да се учат, всичко е възможно.
.: И спонсори, предполагам?
ВП: Да, хората, които застанаха березервно зад нашата идея, са Нов български университет, списание Про техника и производителят на палки за барабани Валето – най-добрият в България – Валето дръм стикс. Благодарим им безкрайно.
.: Мислите ли да направите подобен открит урок в чужбина?
ВП: В чужбина тези неща се случват безумно често и винаги са много посетени. Искаше ми се да го направим тук, за да заприличаме и ние малко на тях по отношение на музикалния живот. Сега идват и много известни музиканти в България, ще ми се покрай техните концерти да се научат тук организаторите как се правят концерти. Да се разшири системата и за бъгарските групи – да имат тонрежисьори, мениджъри. Да се организират нещата така, че музикантите да мислят само за музиката си. Мисля, че тези неща са започнали да се случват, всичко е въпрос на време.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
