За книгата
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите „Животописи“. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена натруфеност; Филипо Брунелески, първия архитект на модерността, наред с всичко открил и перспективата, създал прекрасни произведения на архитектурата и скулптурата, и Сандро Ботичели с неговите стенописи в Сикстинската капела, картините „Поклонение на влъхвите“, „Пролет“ и „Раждането на Венера“, с великолепните пейзажи и картини в библейската и митологическата живопис, ако ние, повтарям, ги считаме за второкласни творци, тогава още нищо не сме разбрали от ренесансовото изкуство и продължаваме да тънем в блатото на невежеството.
Така че не великани и лилипути, а Великани и Великани са реално всички тези изящни майстори, положили основите на новата за времето си културна парадигма, наречена Ренесанс, променила представата за изкуство и култура не само в Европа, но и в света.
Сава Славчев
За автора
Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция и работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите.
През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца „Уфици“ (1560 –1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца „Уфици“ с двореца „Пити“; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца „Векио“ във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571–1573).
Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и редица други.
Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.
Откъс
На лов за великани и лилипути
В сравнение с великаните Леонардо, Микеланджело и Рафаело, някои от тези живописци може да се сторят някому лилипути, но ако се замислим: как ще има великани, ако няма лилипути, които трудолюбиво да им проправят пътя? А пък ако приемем, че величието на твореца не се измерва с това колко хора харесват творбите му и помнят името му, а с това, че е вложил сърце и душа в произведенията си, правейки всичко по силите си в рамките на епохата и средата, в която е творил, и давайки възможност на следващите поколения да се учат от постиженията и грешките му, тогава да се прави разлика между лилипути и великани става безпредметно.лед трите големи имена в италианската ренесансова живопис – Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело Санцио – в този втори том с животописи от книгата на Джорджо Вазари за големите живописци, скулптори и архитекти, идва ред на други творци, а именно: Чимабуе, Никола и Джовани Пизано, Антонио Венециано, Лука дела Робия и наследниците на неговото изкуство от същата фамилия, Паоло Учело, Мазачо, Филипо Брунелески, Пиеро дела Франческа, Доменико Гирландайо и Сандро Ботичели.
В известен смисъл точно такова е по същество отношението на Джорджо Вазари към творците, за които пише, защото той вижда всеки от тях като парченце от мозайката, представяща пъстрата картина на развитието на живописта, скулптурата и архитектурата от времето на Чимабуе (1240–1302) до годините, в които самият Вазари се изявява като живописец и архитект. И също и като първи историк на изкуството, защото пише и публикува в средата на XVI век монументалната книга под надслов „Животописи на най-добрите живописци, скулптори и архитекти“: 1012 страници (по тритомното второ издание от 1568 г.), в които представя – освен техниките на изящните изкуства – над 200 италиански майстори. И прави това с много добър художествен усет и с изключителен професионализъм по отношение на анализа и оценката на творбите, за които говори.
Тези от вас, които са разгърнали първия том с биографиите на Леонардо, Микеланджело и Рафаело, вече знаят, че сведенията и описанията на творбите в книгата на Вазари понякога са неточни и неверни – нещо съвсем нормално, като се има предвид епохата, в която е писал. Неточности и погрешни сведения има и в десетте животописа, включени в този том. Например в животописа на Никола и Джовани Пизано – баща и син, които са работили понякога заедно – Вазари понякога приписва някое произведение на Никола Пизано, а то е дело на сина му Джовани, и обратното. Ако преводът на произведението на Вазари беше замислен като критическо издание, предназначено само за тесни специалисти, изкуствоведи и изследователи на Италианския ренесанс в България, тези грешки и неточности щяха да са отбелязани в коментари и разяснителни бележки под линия, които на места биха заели половин страница, удвоявайки обема на книгата и принуждавайки издателя да се откаже от илюстрациите към нея, а и затрупани от огромното количество факти и разяснения, някои от потенциалните ѝ читатели неспециалисти биха загубили интерес към четивото.
Но настоящото не е критическо издание. Това е книга, предназначена за любознателния читател с търсещ дух, който иска да се потопи в света на италианското ренесансово изкуство и да усети атмосферата на живота през далечната за нас епоха, в която са творили описаните от Джорджо Вазари художници, скулптори и архитекти. Все едно се качва на влакче на познанието и на всяка негова спирка прави откритие: Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта, Никола Пизано (ок. 1215–1282) и синът му Джовани (1248–1315), които създават великолепни творби в областта на скулптурата и архитектурата, Антонио Венециано (поч. 1388), който избира за своя втора родина Флоренция и е майстор на фреската, Лука дела Робия (1400–1482), който вае красиви скулптури от мрамор и глина и създава техниката за изработка на многоцветна глазирана теракота, Паоло Учело (1397–1475), който се посвещава на изучаване на перспективата и обича да рисува животни, Мазачо (1401–1428), който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена натруфеност, Филипо Брунелески (1377–1446), който създава прекрасни произведения на архитектурата и скулптурата и се изявява също като инженер и сценограф, Пиеро дела Франческа (ок. 1412–1492), който е не само талантлив живописец, но и математик, Доменико Гирландайо (1448–1494), който освен всичко останало е великолепен портретист и при когото се е учил Микеланджело, и Сандро Ботичели (1445–1510), който е автор не само на прочутите картини „Пролет“ и „Раждането на Венера“, но и на илюстрации към Дантевата „Божествена комедия“.
С една дума, има какво да се научи, ако се тръгне с това влакче на познанието на лов за великани и лилипути, и не ми остава друго, освен да пожелая на читателя: „Наслука!“
Ина Кирякова
Книгата "Животописи на велики художници, скулптори и архитекти. Том 2" от Джорджо Вазари, можете да закупите с 20% намаление, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
