Поредният концерт на Jaya the Cat в София не предложи повече или по-малко на феновете на групата, които са в процес на изчакване на поредното преобразуване от работници в куфеещи елементи между Спирита и Red Hot Chili Peppers. В случая бонусът беше новият албум на бандата, но парчетата на Jaya винаги преизпълват плана да разгреят старите кокали, да повишат духа на напитките, да поръчат вместо теб на бара и накрая нещата да се случват като хората в поне един ден от месеца, в който не си в отпуск. Jaya вече са си местни хайдути и знаят от какво имаш нужда – поредната вечер на нещо разхладително, нещо заредително, една ска/пънк/порк/реге вечер, в която да видиш и да забравиш всички физиономии на света.
Представянето на новия албум на Jaya the Cat в Pork Pie на 31 aвгуст протече в типичен за групата лежерен стил, нещо ритмично, което да ти извика в ухото: "Виж, виж с какво сме се занимавали в последната година, много яко, а!?" и то действително да е така, без надуване, без преувеличение, просто като повод да се увеличи Jaya семейството, въпреки че къщата вече е пълна. Наред с нови хрумвания, групата засили цялата работа по нанадолнището със стари парчета като Thank you reggae, Night bus, Final solution, Are you with me, Convenience store, които заформиха познатото солено, потно, самоотвержено главоблъскане пред сцената на американско - холандската формация.
Посещенията на Jaya взеха да приличат на рецитали за приятели, които знаят какво ще кажеш, но въпреки това се кефят да го чуят всеки път. Jaya просто вече няма как да сбъркат в България. Те са местни и всеки техен ход ще бъде възприеман като наш, просто защото излъчват духа на Изтока повече, отколкото проповядват духа на Запада. Новият албум на бандата от един лайв и множество прослушвания в Youtube звучи като Jaya в прогрес. И въпреки че едва ли ще надскочи старите постиженията на групата, шоуто и за следващия път изглежда поцинковано, защото тази банда брои фенове, а не Грами-та.
Поредният концерт на Jaya the Cat удари тези, които знаеха за какво става дума в земята, а онези които не знаеха - удари два пъти повече. Ясно е и на бавно загряващите вече, че командата на Джеф Лагадек ще се появява насам всеки път, когато има какво да каже, защото тук има кой да чуе. После има и кой да вдигне наздравица, да поръча още, да каже простотията, да си поръча още, да си тръгне на собствен ход и накрая даже да си хване такси.
След концерти като този на Jaya the Cat, всичко е наред, дори ако нямаш идея как ще се прибереш, ако бирата почва да идва в повече, ако твоите хора са прекалено пияни, за да се познаете, ако тя си тръгне без време, ако светът спре да се върти, за да слезеш, и Бербатов наистина заиграе във Фулъм. Всичко е каквото трябва да бъде. Просто и ясно като живота. Ако искаш да го усложняваш, проблемът си е твой.
