Red Hot Chili Peppers. Кой би си помислил преди десет години, че момчетата, които тогава правеха изкривяваща музика, същевременно залитайки по ръба на свръхдозата, въобще ще изкарат още едно десетилетие, да не говорим да акостират през Калотина за едно чушковато шоу?
Още миналата година, когато се разбра, че Red Hot Chili Peppers ще идват у нас, новите фенове на калифорнийците проглушиха интернет пространството, а на старите това им се струваше толкова невероятно, колкото Второто пришествие да не започне от България.
Всъщност Red Hot Chili Peppers бяха останали една от малкото големи рок групи, които никога не бяха взаимодействали с една от най-добрите публики и въпросът наистина беше КОГА, ПО ДЯВОЛИТЕ? До скоро Антъни и компания със сигурност не бяха чували за България, но след концерта на 1 септември в зала "Армеец" вече ще им е добре известно, че лютите чушки намират благоприятна почва по нашите ширини.
Подгрявани от българските музикални радикалисти от Q -Check и англичаните от As Able As Kane, Red Hot Chili Peppers трябваше да отговорят на хиляди очаквания и да докажат на живо дали легендата все още я има иззад поизлъскания имидж на бандата в последно време.
Десет минути след началото на сета стана ясно, че групата се състои от четири невероятни индивидуалности. Новият китарист-клонинг на Фрушанте, Джош Клингхофър, с контузен крак е влязъл в състава като златната резерва и въпреки че няма гласовите данни на предшественика си, на моменти солата му алармират, че този компонент от звука на Red Hot Chili Peppers е в сигурни ръце и по-точно – в бързи пръсти.
Палки летяха от барабаните към публиката, защото Чад Смит свири така, сякаш може да продължи да го прави до първия градски транспорт. Този човек със сигурност не е открил топлата вода в рокендрола, но определено е един от най-запомнящите се барабанисти на нашето време и действа за шоуто със самочувствието на такъв.
Ако има човек, който да е половин група, енергичен като бълха на сцената, въплъщаващ най-доброто от групата в образа си, това е Флий. От брутални сола на баса до ходене на ръце по сцената, Флий изгря за един пореден път като една от най-ярките фигури в музиката. В София Флий беше самозареждащата се батерия на Red Hot Chili Peppers - роден с бас китара в ръка, ухилен до уши, борещ гравитацията, подскачайки по сцената.
И Антъни, разбира се. Когато говорим за мистър Кийдис, трябва да имаме предвид, че той е преминал от единия до другия край на въжето, падал е многократно, но винаги се е хващал в последния момент. От силните години на лосанджелистката сцена, през крайния абсурд на дрога денонощията, както и от смъртта на Хилел Словак до налудничавите видения, които се материализират в Златни албуми и награди Грами, Антъни измина дълъг път.
Може би това обяснява защо сега има мустак, шапка, на която пише OFF, и единият крачол на панталона му е отрязан. Най –странното е, че това по някакъв откачен начин му отива. Истината е, че артисти като Антъни Кийдис влязоха пречистени от демоните си в новия век, променяйки по нещо или всичко, но без да губят от класата си.
Дали чакането си заслужаваше? Парчета като Under the Bridge, Give it Away и Otherside на живо връщат към дните на касетофоните с две гнезда и касетките преди дигитализацията да се превърне в мода. И тогава, и сега Red Hot Chili Peppers да забиват Around the World, By The Way и Californication на метри пред теб - не ти оставя нищо друго, освен да си мислиш, че краят на света може да е утре и това даже да е окей.
Имаше такива хора. Както имаше разплакани момичета, напористи типове, провиращи се напред към менгемето от тела, изгубени македонки в тълпата, папараци с телефони в ръце и всякакви други от толкова различни среди, че едва ли биха се засекли някъде другаде, освен на порция Люти Чушки за час-два.
Въпросът с концерта на Red Hot Chili Peppers в България в конкретния случай с конкретната банда не опираше толкова до шоуто, нито до новия китарист и последните албуми. Концертът беше много емоционален и накрая Чад Смит крещеше на микрофона. Което си е нещо. Една рок легенда да откача от кеф на сцената, защото е разбрал до козирката, колко много се кефиш на това, което прави.
Честно казано, и на кухарки да бяха свирили Red Hot Chili Peppers, разликата едва ли щеше да е голяма. Просто защото някои са доволни, че са видели една велика банда като Red Hot Chili Peppers, а за други въпросът е личен, но накрая за всички има според потребностите.
