Двата края на американската музика стоят на двете крайбрежия на континента. Източният и Западният бряг на САЩ са родно място и щаб на едни от най-големите музиканти в историята. Тяхното географско местоположение не е повод за конфронтация помежду им, дори не е въпрос на конкуренция, просто защото докато музиката стигне от единия край на Щатите до другия, тя вече се е изменила и носи различно послание. Avtora.com подбра няколко от по-интересните банди от двата бряга.
Bon Jovi
От: Ню Джърси
Типични представители на град в сянката на мегаполис, какъвто е Ню Джърси, Bon Jovi успяха да върнат усмивките по лицата, както и сълзите по възглавниците на хиляди непълнолетни момичета. Направиха го в духа на 80-те с абсурдни прически, песни за каубои и затрогващи клипове за вечната любов, която на екран задължително завършва с премрежения поглед на самия Джон Бон Джоуви. За цялостната визия на музиката от 80-те и 90-те, група като Bon Jovi е почти задължителна. И така до началото на новия век, когато Bon Jovi изпяха It's My Life и очевидно няма какво повече да добавят по въпроса.
И още...
Всичко за Bon Jovi започна с албума Slippery Went Wet през 1986 г. Синглите You Give Love a Bad Name, Livin' on a Prayer и Wanted Dead or Alive разбиват класациите. Подкрепяни активно от MTV, бандата постига рекорд за най-дълго задържала се на върха рок банда в американските чартове и прекарва повече от сто седмици в английската класация за албуми. През 1988 г. групата печели статуетка от Американските музикални награди, а албумът става най-добре продаваният на годината, според Billboard. До края на годината, бандата изнася повече от 140 концерта по света и заработва 28 млн. долара. Всичко това изглежда е направило впечатление дори в не-капиталистическите общества и през август 1989 г. групата пътува за Съветския съюз за Moscow Music Peace Festival, като така се превръща в първата западна формация, която е получила подобна покана, както и първата, чийто албум New Jersey е бил пуснат на пазара от държавния съветски лейбъл Мелодия.
Sublime
От: Лос Анджелис
Типични представители на щат, който въобще не се нуждае от федерално правителство, какъвто е Калифорния, Sublime разтърсват малките партита и купони из Лос Анджелис в началото на 90-те срещу безплатна пиячка. Тази реге-хип-хоп-пънк история побира в себе си мелета на американския Wrapped tour, кръстосвания напред-назад в един ван с техника и едно куче, продажби на албуми от багажника на колата - всичко това в изключително приповдигнато настроение, докато духът на мечтата за пробив не изцеди вокалиста Брад Ноуел до край в една хотелска стая през 1996-та.
И още...
Sublime издават три албума с Брад, един лайв, пет компилациии, три EP-та и един бокссет. Никак не е зле за банда, чийто вокалист умира, още преди да е излязъл третия студиен материал. С рилийза на албумите Second-Hand Smoke, Stand by Your Van, Sublime Acoustic: Bradley Nowell & Friends и Greatest Hits компилацията през 1999 г., групата е издала повече албуми без вокалиста си, отколкото с него. Иронията продължава с факта, че най-добре продаваният албум на Sublime е едноименият от 1996 г., издаден също след смъртта на Ноуел. Албумът достига номер 13 в класацията на Billboard, а What I Got се превръща в единствения хит-сингъл на бандата.
Aerosmith
От: Бостън
Aerosmith са ужасно рокендрол, въпреки услията на MTV да ги направи част от полу-консервираната масова култура. Въпреки че слeд като поостаряха, самите те нямат вид като да са притеснени от това и сами си влизат в буркана за консервиране. Пример: Стив Тейлър в American Idol?! Това е парадокс, защото самият той е American Idol! Станали еталон за кандидат-рокендрол покойници, групата от Бостън междувременно успя да запише и стойностни неща, преди Брус Уилис да се разбие с холивудската си доблест в грамаден астероид под акомпанимента на терзаещия се Стив Тейлър и сълзите на дъщеря му Лив.
И още..
Групата прави едно от най-добрите завръщания в рокендрола след почти две десетилетия на купони, наркотици и алкохол. Точно преди всичко да започнe да се разпада, Aerosmith до един влизат в рехабилитационни клиники и когато се завръщат, албумът Permanent Vacation е отплата за тяхната упоритост. Aerosmith са най-добре продаваната американска банда с над 150 млн. продадени албума. Те държат рекорда за най-много златни и платинени албуми на американска група. Песните им 21 пъти са били на първо място в Billboard Hot 100, имат 4 награди Грами и десет MTV Video Music Awards. Интересно е, че Стив Тейлър и Джо Пери всъщност, са в основата на създаването на кросоувър стила двайсет години по-рано, записвайки песента Walk This Way, която изпълняват заедно с рапърите Run DMC. Парчето комбинира рок с хип-хоп и е революционно и за двата стила.
N.W.A
От: Комптън, Калифорния
Обири, престрелки, ченгета, бързи коли... N.W.A излязоха на светло, прикривайки се между свистящите куршуми в родния им Комптън, за да дадат основание на хиляди афро-американци да стрелят, да обират и да пимпват повече, но предимно с устите си. Което не е лошо, стига да не си вярват твърде много, защото в Америка по-лесно ще намериш оръжие, отколкото кварталния МакДоналдс. Генгста рапът изтече от джобовете на N.W.A по силата на недоволството, концентрирано в гетото, и направи така, че днес бивши наркопласьори да са хит по телевизията...
И още..
Албумът Straight Outta Compton е издаден през 1988 г. и яростно разчупва представите за хип-хоп до този момент. Проектът е повече от агресивен, изпълнен е с насилие, оръжие и социален гняв. Хитовите парчета Straight Outta Compton, Fuck The Police и Gangsta Gangsta основават една по-брутална визия за чернокожата градска младеж, на която не остава нищо друго, освен да хване пистолет или микрофон и да участва в създаването на гангста рапа. Заради грубите текстове, християнската организация Focus on the Family призовава ФБР да се намеси и оттам съвестно изпращат протестно писмо до лейбъла на бандата - Ruthless, в което федералното бюро изразява своето възмущение от хулиганските рими и грубите закачки на рапърите. Писмото не постига желания резултат, дори напротив, защото увеличава популярността на групата и днес може да бъде видяно в "Rock 'N' Roll Залата на Славата" в Кливланд. Полицията пък отказва да пази концертите на групата, като по този начин проваля част от плановете им за турне. N.W.A са такава заплаха за обществения ред, че албумът е първият, заслужил стикер Parental Advisory за неприлично съдържание на текстовете. Въпреки забраната за пускане на Straight Outta Compton в радиоефир, той става два пъти платинен.
Dropkick Murphys
От: Бостън
Според традицията, американските ирландци се включват в полицията, пожарната или в кварталната пънк банда. За 15 години над, зад и под сцената, Dropkick Murphys смениха членове колкото за три други банди, разделиха се с един разгневен вокалист, който бе заменен от друг разгневен вокалист, и не спират да възхваляват бейзболните герои от Източния бряг, големите момичета от Бостън, колективния юмрук на профсъюзите в зъбите на богатите копелета и всичко това под мелодията на същата гайда, която дава засилка на наздравиците в опушените кръчми на пра-родината им, Ирландия.
И още...
Енергичната музика на Dropkick Murphys пасва идеално на редица спортни прояви и филми. Песента I'm Shipping Up to Boston се превърна в химн на Австралийската футболна асоциация през 2009 и 2010 г., като същото парче е включено и в саундтрака към филма на Мартин Скорсезе - The Departed. I'm Shipping Up to Boston е и подгряваща песен преди мачовете на баскетболния отбор на Бостън, Селтикс. Парчето Tessie пък е химнът на бейзболния отбор Бостън Ред Сокс, а The Warrior's Code от едноименния албум от 2005 г. е включено във филма The Fighter с Марк Уолбърг и Крисчън Бейл. Фабулата на филма разказва за живота на ирландско-американския боксьор Мики Уорд, чийто лик е на обложката на албума The Warrior's Code.
Cypress Hill
От: Саут Гейт, Калифорния
Още преди да станат фактор в хип-хопа, Cypress Hill вече са машина за бълване на рими, която се задвижва от петолистно вдъхновение и циничните особености на урбанистичния свят. DJ Muggs, Sen Dog и B-Real влязоха с шут в рап гилдията през 1991 г. с хита How I Could Just Kill a Man, а спенглиш вдъхновението изпълни до край две от парчетата от едноименния дебютен албум на бандата - Hand on the Pump и Latin Lingo. В ранните си години Cypress Hill са трудни за асимилиране от масмедиите заради грапавия си език и свободното поведение на публични места. Така например, участието в Saturday Night Live е мечта за всяка една група, мечта, която DJ Muggs сви в цигарка марихуана и изпуши в ефир, след което Cypress Hill разбиха на парчета инструментите си по време на изпълнението на I Ain't Goin' Out Like That. Бандата беше изхвърлена от шоуто, но това не им попречи да издадат втория си албум Black Sunday, който дебютира директно на първото място в американските класации през 1993 г. Заедно с първия албум, бандата е първата хип-хоп формация с два албума в топ 10 на Billboard по едно и също време. Cypress Hill могат да се похвалят, че имат три номинации за Грами, без да спечелят нито една от тях. За сметка на това, на тяхна страна са вечните симпатии на списание High Times.
И още...
Както Aerosmith се обръщат към хип-хопа като стъпало към следващото поколение, така Cypress Hill отдават почит на рокендрола и включват активно рок-рап колаборациите в музиката към Judgment Night (един от малкото филми, станали известени предимно със саундтрака си). Традицията продължава през 2000 г. с двойният албум Skull & Bones, в първия диск на който се съдържат хип-хоп парчета, а във втория се изследва взаимодействията с рок музиката. За двете категории излизат и двата сингъла - Rock Superstar и Rap Superstar.
Metallica
От: Лос Анджелис
В гигантския си скок от своя траш трон към огромен мейнстрийм успех, Metallica успяха да променят историята на тежката музика с Master of Puppets, след което се заеха да променят историята на комерсиалната музика с The Black Album. Започнала по класическия начин по гаражите и малките клубове в началото на 80-те, бандата се сблъсква с почти всички препятствия по пътя към успеха: в условията на лъскавата и хедонистична 80-ска музика, никой не иска да спонсорира първия запис на бандата No Life 'til Leather, поради което Metallica трябва сами да се издадат. Басистът им Клиф Бъртън умира в автомобилна катастрофа, а през 1983 г. китаристът Дейв Мъстейн е изритан от групата, заради проблеми с алкохол и наркотици, за да бъде сменен от Кърк Хамет. За цялата им шеметна кариера Metallica сменят трима басисти, осъдиха pеer-to-peer програмата Napster и записаха девет албума, подплътени с девет награди Грами.
И още...
Metallica определено са от групите, които не обичат да се застояват на едно място в музикалното си развитие. През 1999 г. те приемат предложението на диригента на Филхармонията на Сан Франциско Майкъл Камън да запишат заедно материал, съчетаващ творчеството на бандата със звука на симфоничния оркестър. Идеята на Камън, който е работил с Metallica по парчето Nothing Else Matters, е възприета толкова добре от групата, че те записват специално две нови парчета за проекта - No Leaf Clover и Human. Идеята е реализирана в две шоута, а нестандартният албум дебютира под номер две в класациите.
The Ramones
От: Ню Йорк
Те станаха първите пънк-рокери и промениха изцяло историята на тази музика със слаби музикални и вокални способности, но безспирна енергия. Като едни истински пънкари, The Ramones не дочакаха момента на своята слава, но за сметка на това оставиха след себе си опашки от последователи. Единственият златен албум на групата е компилацията Ramones Mania, а наградата за вярна служба към музиката те получиха през 2011 г. с Грами за постижения в музиката. Последният концерт на The Ramones е на фестивала Lollapalooza през 1996 г., след което пънк командата се разпуска. Все още не е ясно какво са правили тези момчета, за да постигнат подобна свръхактивност, но в кариерата си The Ramones имат 2,263 концерта и не са спирали да свирят в продължение на 22 години. Явно свиренето ги е поддържало във форма, защото след прекратяване на активна музикална дейност, тримата основни членове на Ramones умират в следващите осем години.
И още...
Всички членове на The Ramones си присвояват фамилията Рамоун, въпреки че нямат никаква кръвна връзка помежду си. Основните фигури в бандата - Джоуи, Джони и Ди Ди Рамоун са известни като пълни откачалки, поради което съставът на The Ramones се променя непрекъснато. Най-голям проблем групата има с барабанистите. Томи Рамоун е тормозен от другите и сам напуска, Марки Рамоун е изритан, защото има проблем с алкохола, след това Ричи Рамоун напуска, защото другите не споделят с него приходите от продажбата на фланелки (което не е много пънки), наследилият го Елвис Рамоун не успява да се нагоди към стила на групата и в крайна сметка зад барабаните се завръща Марки.
