Випассана – древната техника за вътрешен мир
Випассанā-бхāванā, „развиване на прозрение“, въплътява същината на учението на Буда. Така както се преподава от С. Н. Гоенка, този път към себеосъзнаване е изключителен в своята простота, липса на догматичност и най-вече – даването на резултати.
Базирана на беседите и писанията на С. Н. Гоенка – и изготвена под негово пряко ръководство, – Изкуството да се живее показва как всеки може да използва техниката Випассана, за да развие пълноценно своя потенциал и да живее спокоен, продуктивен живот. Тя включва истории от С. Н. Гоенка, както и отговори на въпроси от негови ученици.
Курсове по Випассана медитация, както се преподава от С. Н. Гоенка, се провеждат редовно в целия свят, включително и в България. На тях идват хиляди хора от различни общности с намерението да се възползват от това древно съкровище на Индия, за да постигнат равновесие на ума.
Макар че С. Н. Гоенка не е от монашеската общност, а глава на семейство и бивш индустриалец, неговото учение спечелва одобрението на високопоставени будистки монаси в Бирма, Индия, Тайланд и Шри Ланка. Въпреки магнетичното му излъчване, той така и не проявява желание да бъде възприеман като „гуру“, а вместо това окуражава своите ученици да поемат отговорност за собствения си живот.
Това е първото систематично изложение на неговото учение на български език.
192 с., мека корица,
ISBN: 978-619-01-1131-3
Откъс
Предговор
Измежду различните видове медитация по света днес, преподаваният от С. Н. Гоенка метод Випассана е единствен по рода си. Тази техника е прост, логичен начин да се постигне истински покой на ума и да се води щастлив, ползотворен живот. Съхранявана в продължение на дълги години в будистката общност в Бирма, самата Випассана не е обвързана с определена религиозна школа и може да бъде приета и прилагана от хора от всякакъв произход.
С. Н. Гоенка е пенсиониран индустриалец и бивш ръководител на индийската общност в Бирма. Роден в консервативно хиндуистко семейство, той от младини страда от тежка мигрена. През 1955 г. търсенето на лек го отвежда при Саяджи У Ба Кин, който съчетава обществената роля на висш държавен служител с ролята на учител по медитация. Изучавайки Випассана от У Ба Кин, Гоенка открива метод, който далеч надхвърля облекчаването на симптомите на физическа болест и се извисява над културните и религиозни бариери. В следващите години на учение и практика под ръководството на учителя му Випассана постепенно трансформира живота му.
През 1969 г. У Ба Кин упълномощава Гоенка за учител по Випассана. През същата година той идва в Индия и започва да преподава Випассана, връщайки обратно тази техника в страната, от която е произлязла. В една държава, където разделението на касти и религии е все още силно осезаемо, курсовете на Гоенка привличат хиляди участници от всякакви общности. Хиляди хора от западни страни също участват в курсовете по Випассана, привлечени от практичния характер на техниката.
Качествата на Випассана се олицетворяват от самия Гоенка. Той е прагматичен човек, в допир с реалността на обикновеното ежедневие и способен да се справя с нея проницателно, като във всяка ситуация запазва изключително спокойствие на ума. Заедно с това спокойствие е налице дълбоко състрадание към другите, способност да бъде съпричастен с всяко човешко същество. Въпреки това в него няма нищо надменно. Той притежава очарователно чувство за хумор, което проявява, докато преподава. Участниците в курсовете дълго помнят неговата усмивка, смеха му и често повтаряното мото: „Бъдете щастливи!“ Очевидно Випассана му е донесла щастие и той с готовност споделя това щастие с другите, показвайки им техниката, която е сработила толкова добре за него.
Въпреки магнетичното си присъствие, Гоенка няма желание да бъде гуру, който превръща учениците си в автомати. Вместо това учи на отговорност към самите себе си. Истинският изпит на Випассана, казва той, е прилагането ѝ в живота. Той окуражава занимаващите се с медитация не да седят почтително в краката му, а да живеят щастливо в света навън. Отбягва всички прояви на преданост към себе си, като вместо това насочва своите ученици да бъдат предани на техниката и на истината, която откриват в себе си.
В Бирма по традиция преподаването на медитация е привилегия на будистките монаси. Също като своя учител обаче, Гоенка е светски човек и глава на голямо семейство. Въпреки това ясният начин на преподаване и ефикасността на самата техника са спечелили одобрението на старши монаси в Бирма, Индия и Шри Ланка, много от които са завършили курсове, водени от него.
Гоенка настоява, че за да се запази нейната чистота, медитацията никога не бива да се превръща в бизнес. Курсовете и центровете, които функционират под негово ръководство, са изцяло с нестопанска цел. Самият той не приема никакво възнаграждение за своята работа, пряко или непряко, като същото се отнася и за помощник-учителите, упълномощени да водят курсове като негови представители. Той разпространява техниката Випассана изцяло в служба на човечеството, за да помага на тези, които се нуждаят от помощ.
С. Н. Гоенка е един от малкото индийски духовни учители, които са високо почитани както в Индия, така и на Запад. Въпреки това той никога не търси публичност, тъй като предпочита интересът към Випассана да се предава лично от уста на уста. Освен това винаги набляга колко е важно действителното практикуване на медитацията, а не четенето за нея. По тези причини той е много по-малко известен, отколкото заслужава да бъде. Тази книга е първото обширно представяне на учението му, подготвена под негово ръководство и с негово одобрение.
Основен източник на материалите за тази книга са беседите, изнасяни от учителя Гоенка по време на десетдневните курсове по Випассана, и в по-малка степен написаните от него статии на английски. Използвал съм свободно тези материали, като съм заимствал не само от аргументaцията и представянето на конкретни тези, но също и примери, фрази и дори цели изречения от беседите. За тези, които са участвали в курсове по Випассана, водени по негови указания, голяма част от тази книга без съмнение ще бъде позната. Те дори може да разпознаят конкретната беседа или статия, използвани на определено място в текста.
По време на курса обясненията на учителя са съпроводени стъпка по стъпка с преживяванията на самите медитиращи. В тази книга материалите са подредени по друг начин, за да бъдат по-разбираеми за различна аудитория – хора, които четат за медитация, без непременно да са я практикували. За тези читатели е направен опит учението да бъде представено така, както действително се преживява: като една логична последователност, която естествено и без прекъсване води от първата стъпка до крайната цел. Тази органична цялост е най-очевидна за практикуващия медитация, но текстът се опитва да даде и на тези, които нямат медитативен опит, поглед върху учението, както то се разкрива на един медитиращ.
Някои части умишлено запазват тона на устната реч, за да може да се получи по-живо впечатление за начина, по който Гоенка преподава. Тези части са историите, вмъкнати между главите и секциите с въпроси и отговори, с които завършва всяка глава – действителни диалози, взети от дискусии с ученици по време на курсове или при лични разговори. Някои от историите разказват за събития от живота на Буда, други са почерпени от богатото индийско фолклорно наследство, а трети са лични преживявания на Гоенка. Всички те са предадени с негови собствени думи, не с намерението да се усъвършенства оригиналът, а просто за да се представят историите по един свеж начин, наблягайки на връзката им с медитативната практика. Тези истории разведряват сериозната атмосфера на курсовете по Випассана и предлагат вдъхновение, като илюстрират определени моменти от учението по запомнящ се начин. Тук е включена само малка част от историите, разказвани в един десетдневен курс.
Цитатите са от най-стария и най-широко приеман запис на думите на Буда, т.нар. „Кошница с беседи“ (Сутта Пит̣ака), съхранена на древния език пали в държавите, където се практикува Тхеравада будизъм. За да се запази неизменен тонът в цялата книга, се заех да преведа наново всички пасажи, използвани тук. Ръководих се от трудовете на водещи съвременни преводачи. Въпреки това, тъй като този текст не е научна разработка, не съм се стремял да постигна дословна точност в превода от пали. Вместо това се опитах да предам на понятен език смисъла на всеки пасаж, така както той се възприема от практикуващите Випассана в светлината на техните медитативни преживявания. Възможно е преводът на определени думи или пасажи да не звучи по общоприетия начин, но по отношение на съдържанието, надявам се, английският превод следва най-буквалното значение на оригиналните текстове. (Нека читателите имат предвид, че българският превод на цитатите е от английски, а не от оригинала на пали.)
С цел последователност и прецизност, будистките термини, използвани в текста, са дадени в тяхната форма на пали, въпреки че санскритското съответствие на някои от тях може да е по-познато на читателите. Например използвана е палийската дума дхамма вместо санскритската дхарма, камма – вместо карма, ниббāна – вместо нирвāн̣а, са ̇нкхāра – вместо сам̣скāра. Като цяло думите на пали в текста са сведени до минимум, за да се избегне излишна неяснота. Въпреки това те често предлагат удобна терминология за определени концепции, непознати на западния читател, които не могат лесно да бъдат предадени с една дума. Всички думи на пали, отпечатани с удебелен шрифт, са дефинирани в речника в края на книгата.
Техниката Випассана предлага еднакви ползи на всички, които я практикуват, без никакво разграничение на основата на раса, класа или пол. За да остана верен на този универсален подход, се опитах да използвам полово неутрален език. На моменти обаче съм използвал местоимението „той“, имайки предвид човек, който медитира, независимо от пола. Читателите могат да считат, че е използвано местоимение от неопределен род. Не съм имал намерение да изключвам жените или да давам предимство на мъжете, тъй като подобна пристрастност би противоречала на учението и духа на Випассана.
Признателен съм на всички, които помогнаха за осъществяването на този проект. Бих искал специално да изразя своята дълбока благодарност към учителя Гоенка за това, че отдели време от своята натоварена програма, за да наглежда процеса, и най-вече за това, че ме насочи да поема първите си стъпки по описания тук път.
В един по-дълбок смисъл истинският автор на тази книга е С. Н. Гоенка, тъй като целта ми е просто да представя неговото предаване на учението на Буда. Заслугите за тази работа принадлежат на него. Каквито и недостатъци да има книгата, те се дължат на мен.
Книгата „Изкуството да се живее“ от Уилям Харт, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
