Втората част от енциклопедичния труд на великия руски историк разглежда бурния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и съзидателна сила между 518 и 610 г. след смъртта на император Анастасий и възкачването на престола на Юстиниан I.
Цялото царуване на яркия византийски властник е пропито с копнежа му за възстановяване на Римската империя. Той остава в историята и с бурното строителство; не само перлата „Света София“ в Константинопол, но и редица други сгради са определяни като чудо на архитектурата. Показани са усилията му за кодификацията на действащото римско право в неговия „Corpus Iuris Civilis“, който се използва от науката до ден днешен. Стремежът му за централизиране на огромната империя води до създаването на поземления кадастър, данъчното облагане на земята и въвеждането на системата на наследствената аренда. И всичко това е подчинено на основната цел: обединяването на обширната и разнородна империя чрез налагането на единство на вярата и закона.
Успенски представя и силното влияние на съпругата на Юстиниан – императрица Теодора, съпроводено с интересни подробности и противоречиви оценки, като обръща особено внимание на свидетелствата на историка на императора Прокопий Кесарийски.
Руският учен не отминава без внимание процъфтяването на търговията и връзките с Изтока на Византийската империя, проявите на т.нар. циркови партии и въстанието „Ника“, установяването на позорното и мракобесническо управление на Фока до възцаряването на Ираклий, когато настъпва нова ера в развитието на могъщата държава.
192 с., твърда корица, 19.90 лв.
Откъс
Характеристика на периода. Юстиниан и Теодора. Историкът Прокопий
Със смъртта на Анастасий през 518 г. започва да се подготвя радикална промяна във вътрешните и външните работи на империята. На историческата сцена се появяват нови лица, поставят се нови цели, които могат да бъдат разглеждани като излизане от предишния период. Необходими са огромни материални средства и талантливи личности за реализиране на поставените от събитията нови задачи – и империята намира средства и хора, способни да осъществят такива сложни и трудни начинания, които напомнят най-добрите епохи на залязващата Римска империя.
От гледна точка на политическата и етнографската обстановка на границите през VI в. всичко си е както преди, но отношенията между силите в противоборство значително се променят. Преди империята е принудена да се примирява с откъсването на нейни области и с появата на германски племена по нейните земи; през VI в. процесът на разкъсване на империята приключва и тя започва настъпление срещу германите с цел да си възвърне завладените от тях области. Продължителният период на горчив опит, натрупан от борбата с новите народи, е полезен за византийските държавници с това, че ги научава на изкуството да използват силите на варварите за защита на границите от набезите на нови врагове. Така славяните, които се преселват в провинциите на империята, постепенно или биват подчинени, или дори асимилирани особено в областите, където се оказват малцинство. Ярък представител на епохата, често обозначавана с неговото име, е император Юстиниан Велики.
Наследилият Анастасий на престола Юстин I (518–527) не може да има права върху трона нито по произход, нито по служебно положение. Той дължи възкачването си на случайността и на неопределеността на правилата за наследяване на престола, която винаги, когато той се оваканти, отваря път за интриги и насилствени действия с помощта на войската.
Произходът на новата династия е обект на многобройни търсения особено от страна на изследванията на славянската древност. Юстин се появява в столицата заедно с двама приятели, за да опита късмета си във военната служба по времето на Лъв I. Родният град на Юстин и Юстиниан до ден днешен е предмет на спор между изследователите. Въз основа на някои данни за тяхно родно място се смята или Северна Македония близо до днешна Битоля, или околностите на Ускюб. Няма достатъчно основания техният славянски произход да бъде потвърждаван или отричан, тъй като през периода между V и VI в. тази страна вече е населена със славянския елемент и славянският произход на родените в Северна Македония е напълно възможен. От друга страна, в дейността на Юстин и Юстиниан не е установено нищо, което да разкрива техен славянски произход и не прозират никакви славянски тенденции. Ала не бива да забравяме, че тогавашното славянство представлява само етнографски материал, който още не е развил никакви специфични национални характеристики, освен езика. През тази епоха при славяните не се забелязват нито държавна, нито племенна идея, която започва да излиза наяве значително по-късно. Тъй като според културата и според идеалите, прокарвани в държавната дейност, Юстиниан изцяло принадлежи към римския свят, смятаме, че въпросът дали в жилите му тече славянска кръв е незначителен във всяко отношение.
Макар Юстин да е описан от съвременните му историци като човек, който е напълно чужд на гръцката образованост и дори като неграмотен, трябва да се отнасяме скептично към тези думи. По време на царуването на Анастасий се срещат знаци за политическата роля и за отговорните задачи, възлагани на Юстин; така например той взема участие в овладяването на исаврийския бунт, а по време на персийската война заедно с племенника си командва отделна част. Тези данни напълно отговарят на положението, което заема в придворната служба през последните години от царуването на Анастасий – и по-точно – служи в гвардейския полк на ескубиторите, където е на офицерска длъжност. Освен това, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че през 518 г. Юстин не се сдобива с имперската власт без борба. Той има мощен съперник в лицето на евнуха Аманций, подкрепян от преданата му партия, който би могъл да го победи благодарение на влиянието си в гвардейските полкове и на известността си.
Затова в Юстин трябва да се вижда напълно подготвен за политическа дейност човек, който внася в управлението определен опит и добре обмислен план. Разбира се, в тук е трудно да бъде отделено това, което принадлежи пряко на Юстин, и другото, в което може да се долавя влиянието на племенника му – негов активен помощник в управлението. Но трябва да отбележим, че с началото на периода на Юстин се отваря съвършено нова посока, чиято цел е реализиране на дълбоко обмислени и мащабни задачи. Предходното царуване предизвиква голямо недоволство от страна на църковната политика, която държи империята в непрекъснато напрежение и провокира опозиционно недоволство и на Балканския полуостров, и на Изток. Виталиан намира силна подкрепа в църковните партии и нескрито се представя за защитник на православието срещу монофизитския уклон на Анастасий. Няма как да не бъде видяно, че Юстин също влиза в ролята на представител на православната партия; най-доброто доказателство за това е назначаването на Виталиан за консул и началник на имперските войски. С това е постигнато успокояване на Балканския полуостров.
Най-важният факт от дейността на Юстин е приключването на дългия църковен спор със Запада, който продължава около 35 години от времето на Енотикона (Ἐνωτικόν) и е един от първите моменти на разцеплението на Църквата на Източна и Западна, когато Рим и Константинопол са в открита църковна разпра и римските папи са „извадени от диптихите“. Юстин урежда този спор, но цената на неговото съглашателство с папата се оказват ужасните жертви на олтара на църковното единство – близо петдесет сирийски епископи монофизити са свалени и изпратени на заточение, а църквите в Сирия понасят страховити загуби.
За Юстиниан, който още тогава е фактическият управляващ, е важно да сложи край на църковния раздор, защото още тогава в представите си вижда универсалното единство, идеята за възстановяване на Римската империя в предишната ѝ цялост и възвръщането на откъснатите от варварите западни провинции. Юстиниан има предвид обединяването на целия свят и в политическите си замисли разчита на съдействие от страна на римския папа.
Юстиниан е начело на Византийската империя от 527 до 565 г., почти 40 години еднолично управление, към което трябва да се прибавят и няколкото години фактическо управление, докато Юстин е жив. Получава се около половин век, а ако се вземат предвид и преките последствия от неговата политика, той слага своя отпечатък върху цяло столетие от византийската история.
Неговата основна цел е възстановяването на Римската империя. Това е твърде нереална задача, която е закъсняла и не се увенчава с траен успех. Ще се постараем да я сведем до основните елементи и да разберем значението ѝ. Идеята за възстановяването на империята не е просто думи, а цяла система – политическа и научна. Идеята за Римската империя е наследство, получено от древността. Днес е трудно да разберем и само по някои признаци можем да се досещаме как тази идея е влияла на умовете. Макар Рим да пада след няколко тежки удара, нанесени от варварите, макар и Византия понякога да се изправя на ръба на гибелта, все пак на всички мислещи съвременници на онази епоха им е трудно да си представят как светът може да съществува без Римската империя. Самият Августин Блажени се основава на идеята за римската държава и заявява, че империята е реализация на идеята за реда и културата; отвъд нейните граници няма нищо, върху което можеш да се задържиш.
Свалянето на последния римски император през 476 г. няма кой знае какъв ефект, дори и след това събитие не гледат на империята като на паднала. Идеята за империята не умира и на Запад, като продължава да намира въплъщението си на Изток и след 476 г. източният император Зинон става символ на единството на империята – от Рим му изпращат знаците на императорското достойнство, от които Одоакър се въздържа. Идеята за прехвърлянето на властта в Константинопол се вкоренява много дълбоко в съзнанието на хората и варварският вожд не дръзва да посегне на това схващане.
За никого не е странно, че макар в Италия да няма император, макар част от империята да е в ръцете на варварски вождове, представата за естествения и необходим ред на нещата все пак се свързва с империята. За това – до каква степен отъждествяването на законния ред с империята е вкоренено в умовете на политически мислещите хора през средните векове – говорят най-значимите факти в средновековната западна история. Засилването на франкската държава по времето на Пипин и Карл Мартел е съпроводено с непрекъснатия, неотслабващ стремеж към придобиване на титлата на римски император и тази велика и дълбока идея на франкските крале се реализира по времето на Карл Велики през 800 г. Политическото устройство на Средна Европа се основава на идеята за Свещената римска империя на германската нация. В Московската държава същата идея получава признание и литературно изражение в теорията за Москва като трети Рим. Тази абстрактна идея за императорската държава достига до новото време. Така възприетата от Юстиниан теория за възстановяването на Римската империя е в съответствие с настроенията на епохата и е подкрепена с всички средства от византийската държава. За реализиране на тази идея той води продължителни войни, провежда налагане на определена църковна политика и издава свои закони. Тези три първостепенни задачи на историческата му дейност – войните, църковната политика и законодателството – произтичат и са насочени към постигането на една основна идея – възстановяването на Римската империя в нейното предишно единство и величие. Реализирането на външната политика на Юстиниан го вкарва в конфликт с германските народи, които по това време са се установили в древните римски области. За постигането на целите си Юстиниан проявява изумителна, страховита упоритост и енергия и наистина заличава от лицето на земята двата най-надарени и напреднали германски народа – остготите в Италия и вандалите в Африка. Това е почти безпрецедентен случай в историята, когато по земите на изтребените народи не се запазват дори техните имена! – толкова безмилостно се водят тези кървави войни.
Като мащаб на политическите си замисли, които са ясно осъзнати и стриктно изпълнени, като умение да се възползва от обстоятелствата и най-вече като майсторство да определя качествата на околните и да възлага на всеки съответстваща на способностите му работа Юстиниан е рядък и забележителен монарх. С него може да бъде съпоставен единствено Людовик XIV, с когото той наистина неведнъж е сравняван. Околните и близките виждат в Юстиниан свръхестествено същество, някакъв демон в плът, както го определя неговият историк. Има навиците на обикновен, въздържан и непретенциозен човек, спи малко и размишлява много върху начинанията си, лично участва във всички дейности, чете всички документи и дава указания за прилагането им. Крайно енергичният и честолюбив Юстиниан не познава прегради пред постигането на целите си, с изключителна упоритост издава указ след указ, без да се съобразява с каквито и да било виждания на министрите си, обявява войни, без да разполага с никакви средства за тяхното водене и пътьом ги намира. Не довежда докрай много от начинанията си, много неща причиняват вреда на държавата, но самият Юстиниан никога не се съмнява в тяхната успешност.
Когато оценяваме политическата му и административно-законодателна дейност, трябва да се основаваме и на факта, че Юстиниан се възкачва на престола, когато вече е възрастен човек, на около 45 години, и завършва царуването си като над 80-годишен грохнал старец, а когато оценяваме противоречивите мнения за личността и дейността на Юстиниан, трябва да сме наясно дали става дума за началото или за края на управлението му, по време на което до него вече не стои съветничката и помощничката му императрица Теодора.
Независимо от ситуацията, в която се намира, и от историческата си роля, императрица Теодора грабва всеобщото внимание като характер и още повече – като литературен типаж. Сведенията за нейната личност, които към днешна дата са най-популярни и пропити с пристрастност, са почерпени най-вече от обнародваното преди около 200 години съчинение на Прокопий, известно с името Ανέκδοτα, или „Тайната история“. Докато в други източници Теодора е обрисувана като изключителна, горда, човеколюбива и властна жена, която изисква чуждестранните пратеници да се явяват на аудиенция първо при нея, играе доста самостоятелна роля в държавата и дори издава укази от свое име, в съвременната литература на житията на светиите „боголюбивата“ царица Теодора е представена като образец за благочестивост и привързаност към църковните хора. От „Тайната история“ научаваме за миналото ѝ, че тя произхожда от нисшите съсловия, родила се е едва ли не в цирка, където е работил нейният баща, прекарала е детството и младостта си в развращаваща задкулисна атмосфера и рано става известна с разюздаността си. Когато вече отраства и навършва 25 години, хваща окото на Юстиниан, който толкова силно се привързва към Теодора, че въпреки всички пречки се сдобива с разрешение да сключи брак с нея. По този повод дори е издаден закон, който позволява на лица от сенаторското съсловие да сключват брак с актриси. Ето какви сведения са дадени за Теодора в „Тайната история“! В този източник за двамата съпрузи са събрани съобщения, които изумяват със своята злостна, безмилостна трактовка на почти всички страни на семейния им живот, характера и публичната им дейност. Юстиниан е представен като същински демон, изпратен да унищожи човешкия род.
Разпалената невъздържаност, с която слабите страни на историческите личности са подложени на осмиване в тази книга, безмилостното разголване на непочтените мотиви, които обикновено се крият в живота, безнадеждният песимизъм, който се старае да съзре във всичко лошата страна, злобната критика към политиката на Юстиниан, подбираща с леден ригоризъм всички страни на политическата му система – цялата тази съвкупност ме кара да се съмнявам дали „Тайната история“ наистина е дело на същия писател, който е запазил за нас почти всичко, известно за Юстиниан, бил е историк на неговото време и на неговите славни дела. Понастоящем, след дълги колебания и подробно проучване на въпроса учените стигат до убеждението, че авторството на Прокопий на „Тайната история“ повече не може да бъде оспорвано. Но макар двестагодишният спор, който тегне върху цялата история на Юстиниан, да намира решение, сега възниква следващият въпрос: как да спогодим „Тайната история“ с другите съчинения на Прокопий? Как да съгласуваме противоположните гледни точки за едни и същи факти? В края на краищата, какво да мислим за техния автор, за достоверността на твърденията му, как психологически да обясним двойственото му отношение към неговия обект, противоречието му със самия себе си? Критиката на достоверността на свидетелствата в „Тайната история“ установява, че за много неща Юстиниан и Теодора са жестоко и несправедливо оклеветени.
За Теодора посочват, че едва ли представител на новата, все още неутвърдена династия, и то човек, който вече не е млад, би дръзнал, в разрез с общественото мнение, да възкачи на престола жена от театралните подиуми; Юстиниан едва ли би рискувал популярността си заради нея. Естествено, въздигането на незнатната Теодора помага за раждането на легендите, към които обаче трябва да се отнасяме скептично. Царица Теодора се появява пред нас като напълно подготвена личност за авторитетната роля, с която се сдобива, представя се като умна жена с много такт и самостоятелни възгледи в държавните дела. Между другото, тя води своя църковна политика, независимо от Юстиниан – когато в Сирия започват ужасяващите гонения на монофизитите, Теодора отваря приют за тях в столицата и кани Юстиниан да го посещава. В „Жития на светиите“ на монофизитската църква неведнъж се споменава, че преследваните монаси намират в лицето на Теодора своя защитница от безпощадността на царя. Ако Теодора не умира толкова рано (17 години преди смъртта на Юстиниан), империята е нямало да преживее много нещастия и може би би имало по-малко поводи Юстиниан да бъде очернян. Когато през 532 г. избухва бунтът „Ника“ срещу правителството на Юстиниан, според свидетелствата на източниците той е спасен от самообладанието на Теодора, която подтиква Юстиниан към решителни действия. „Ако искате да спасите живота си, бягайте – казва тя, – но според мен царските одежди са хубав саван за ковчега.“
Трябва да отбележим, че същата тълпа, която обсипва Юстиниан и приближените му с всевъзможни хули, не дръзва да оскърби или не намира нито една лоша дума срещу Теодора, въпреки че за разгневената сган миналото на Теодора би било много богат материал, ако сведенията в „Тайната история“ съответстваха на действителността. Трябва също така да имаме предвид и следното обстоятелство – в законодателството на Юстиниан има много нови, необясними от гледна точка на римското право въведения. Новите идеи са най-вече в областта на семейните отношения и правата на жените в семейството и извън него. Покровителството на падналите жени, грижата за имуществените и за личните права на омъжените жени с голяма степен на вероятност се обясняват с личното влияние на императрица Теодора върху законодателството. Властната личност на Теодора често има голямо значение за държавните дела, което сведенията, представени в „Тайната история“, не би трябвало да разклатят.
Книгата „История на Византийската империя. Период II (518-610)“, от Ф. И. Успенски, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
