Историята на Китай е изключително богата и драматична. Майкъл Уд, един от най-видните британски историци, ни поднася забележителна нова еднотомна история на Китай – задължително четиво за всеки, който иска да разбере нарастващата роля на страната в днешния свят.
Китай е най-старата оцеляла и до днес цивилизация на земята, но историята ѝ все още е учудващо непозната по света. Живото повествование на Майкъл Уд, което съчетава общата картина с местни и лични истории и пътните дневници на автора, е пленителен разказ за 4000-годишната традиция на Китай, описващ и живота на Великата китайска стена, и този вътре в Забранения град. Историята е обогатена с най-новите археологически и документални открития; кореспонденция и съдебни случаи още от времето на династиите Цин и Хан; семейни писма на войниците от истинската Теракотена армия; историите на будистки пътешественици и търговци по Пътя на коприната; мемоарите и дневниците на императори, поети и селяни.
Книгата е пълна и с нови прозрения за Модерната епоха: наелектризиращите манифести на революционерките феминистки Циу Дзин и Хъ Джън; изключителни свидетелски разкази от времето на японската инвазия, Големия глад и Културната революция при управлението на председателя Мао; и впечатляващи новопубликувани източници за големите повратни моменти в съвременната история на страната, включително кризата на площад „Тиенанмън“ от 1989 г. и новия ред на президента Си Дзинпин.
„История на Китай“ е завладяващ портрет на една цивилизация в продължение на хилядолетия и е пълна с лични детайли и колоритни гласове, които ни отвеждат от пустите монголски степи до ултрамодерния свят на Пекин, Шанхай и Хонконг. В същото време тя задава и въпроси. Какви сили са поддържали Китай обединен през цялото това време? Защо той е бил изпреварен от Запада след XVIII век? Какво стои зад изумителния възход на страната в днешно време? Книгата разказва вълнуващата история на наситена драма, огромна изобретателност и дълбока човечност и рисува облика на държава, която предстои да изиграе изключително важна роля в света през XXI век.
* * *
Интелигентна, мъдра и прекрасно написана еднотомна история на цивилизация, за която бях сигурен, че трябва да зная повече. – Том Холанд
* * *
Майсторски написана и извънредно интересна... премерена, увлекателна и актуална. Задължителна книга за онези, които искат – и имат нужда – да опознаят миналото, настоящето и бъдещето на Китай. – Питър Франкопан
544 с., твърда корица, 39.90 лв.
Майкъл Дейвид Уд (роден на 23 юли 1948 г.) е английски историк и телевизионен оператор. Той е представил много известни телевизионни документални сериали от края на 70-те години на миналия век до наши дни. Уд също е написал редица книги за английската история, включително „В търсене на тъмните векове“, „В търсене на Страшния съд“, „История на Англия“ и „В търсене на Шекспир“. През 2013 г. е назначен за професор по публична история в Университета на Манчестър.
Думи на автора
Не е лесно да се пише за миналото на Китай, особено когато не си синолог. Китай е огромна и невероятно богата, направо неизчерпаема тема – „противоположният полюс на човешко съзнание“, както пише Саймън Лийс в свое известно есе. Той има дълга история и повече от три хилядолетия писмени паметници. За всяка от главите в моята книга вече са изписани малки библиотеки! На всичкото отгоре тази история непрестанно нараства заради множеството нови разкрития през последните години. Сред по-значимите намерени наскоро текстове, които все още се оценяват и подготвят за издаване, има изключителна колекция от лична кореспонденция, кодекси и съдебни казуси от ранните династии Цин и Хан. Редица сензационни археологически находки следват откриването на Теракотената армия в гробницата на Първия император през 1974 г. – например впечатляващата праисторическа астрономическа площадка в Таосъ. Макар че за много от тези открития все още няма публикации, постарал съм се, където е възможно, да давам актуална информация – предварителните тълкувания на вълнуващите открития в Шъмао в Първа глава, да речем, са публикувани от археолозите, правили разкопките, едва през 2017 г. Ранната история на Китай е особено интересна и постоянно развиваща се област.
Постарал съм се точно като кинематографистите да поддържам основното повествование, като от време на време се отклонявам за някой по-едър план, който да насочи вниманието към конкретно място, момент или личност от нисшите или висшите слоеве на обществото. За описанията на живота на обикновените хора в началото на историята съм използвал с най-голяма признателност съвсем нови открития, например писма на служещи в цинската войска – истинската Теракотена армия – или писма от гарнизонни войници от времето на династия Хан, разпределени по самотни наблюдателници някъде из пустошта по Пътя на коприната. Тези писма създават същото усещане за непосредственост, каквото и римските плочки писма от Виндоланда край Адриановия вал във Великобритания. Запазени са и писма от времето на династия Тан между будистки монаси от Китай и Индия. Разполагаме и с по-късната кореспонденция между майка и дъщеря, свидетелстваща за кошмарите на манджурското нашествие; с дневника на едно дете от времето на Тайпинското въстание; със записки на верни селски чиновници конфуцианци от залеза на Последната империя; с дневници и писма, разказващи за Боксерското въстание, японската окупация и Културната революция. В повечето от тези случаи, както читателят сам ще се убеди, съм ползвал „гледната точка на селото“, воден от убеждението, че по-мащабната история много добре може да бъде проследена през очите на обикновените хора.
В книгата – неизбежно – често съм се водил от личните си интереси. Оттам и понякога дългите разкази за конкретни личности, включени в нея – за будисткия поклонник Сюендзан например, чието пътешествие до Индия слага началото на един от най-значимите културни обмени в историята; за поетите Ду Фу и Ли Цинджао, които живеят по време на катаклизмите, обхванали династиите Тан и Сун; за „свободния скиталец“ Сю Сякъ, който става свидетел на падането на династия Мин; за най-обичния китайски романист Цао Сюецин, който живее в разкошния XVIII век; за пламенните революционерки Циу Дзин и Хъ Джън в последните години на империята. Впечатляващите им, изпълнени със сила думи, достигащи до нас благодарение на изключителни преводачи като Патриша Ибри, Роналд Иган, Джулиан Уорд, Дейвид Хокс, Дороти Ко и много други, ни дават възможност да вплетем драматичните истории на живота им в разказите за времената, в които са живели. В книгата звучат гласовете и на някои съвременни семейства, които споделиха с мен истории от своите семейни документи и устни традиции, описващи участието им в големи исторически събития от падането на династия Юен през Тайпинското въстание – най-страшния военен конфликт на XIX век – чак до Културната революция през 60-те години на ХХ век. Читателят ще открие в текста разказите на семейство Бао от Танюе, да речем, на рода Сие от окръг Цимън, на семейство Джао от Фудзиен, семейство Фан от Тунчън, семейство Джън от Хънан, Фудзиен и Хунан; както и на семейство Цин от Уси. Записани в безценните, отпечатани чрез ксилография родови книги и все още живи в семейната памет, техните истории ни помагат поне донякъде да разберем дълбокото чувство на културна приемственост, което толкова много китайци и до днес изпитват въпреки огромните промени на тяхното време. В последната глава, която се фокусира върху събитията след смъртта на Мао Дзъдун, успях да добавя материали от интервютата, които взех през 2018 г. от участници във въведената преди четиридесет години политика на реформи и отвореност към света: бивши студенти от университети в Пекин и Шанхай; партийни членове от индустриален Гуанджоу; земеделци от „запустелите“ селски райони на Анхуей – епицентър на драматичните събития от 1978 г., когато хората обръщат гръб на маоизма и приемат с отворени обятия пазарната търговия. През 2018 г., докато пишех тази книга, реших да посветя няколко месеца на изследване на промените от последните четиридесет години и разговори с хора, които са ги преживели. Надявам се това да е придало на разказа ми за този ключов период на промени онази непосредственост, която може да дойде само от очевидци.
Също така много държах описаните в книгата събития да се развиват на реално съществуващи места, защото вярвам, че в историята средата винаги е от решаваща важност. Китай като заселена територия има много древна история; както пише поетът Ду Фу през 757 г., насред ужасите на въстанието на Ан Лушан, „държавата е унищожена, ала езерата и реките остават“. Той говори за природата, както бихме казали ние. Много китайски градове са били населени още преди две-три хилядолетия и промените, настъпили в тях през годините, могат да са от голяма полза за разказа ни. Затова в повествованието се опитах да запазя това усещане за място. След известни колебания реших да не правя компромиси със свободната употреба на имена и топоними – използвал съм ги така, както човек би използвал Съмърсет или Шефилд в книга за Англия например. Нямаше как да избегна това; онези читатели, които не са китайци, ще трябва да се доверят на разказвача и не след дълго, надявам се, ще се ориентират къде се намира Хънан и къде тече Хуанхъ (в което всъщност има голяма наслада!). Чудесните карти, вярвам, също ще са от полза, защото показват как Централната земя се е разширявала и свивала във времето – досущ като жив организъм, какъвто всъщност е. Тези карти изобразяват не само великите династии – Тан и Сун, Мин и Цин, – а и периодите на разделение и разпокъсване, които могат да бъдат не по-малко поучителни. Както започва великият роман „Трицарствие“ („Повест за Трицарствието“): „Всяко цяло ще се разпадне и всичко, което се е разпаднало, отново ще се събере в едно цяло. Винаги е било така.“ И накрая ми се ще да кажа няколко думи за това откъде води началото си книгата. „История на Китай“ бе вдъхновена от поредица документални филми, заснети между 2014–2017 г. за Би Би Си и Пи Би Ес – филми, впоследствие излъчени в Китай и по света.
Разбира се, всеки чужденец – бил той писател или кинематографист, – който се заема със задачата да изобрази друга култура – да не говорим пък за велика цивилизация като Китай, – е изправен пред множество капани. Филмите обаче бяха посрещнати много радушно от китайските зрители. Освен това държавната информационна агенция „Синхуа“ заяви, че те „прескачат религиозните и етническите бариери и носят нещо неописуемо силно и трогателно на телевизионните зрители“. Това ме окуражи отново да прегледам събраните материали и да напиша този по-подробен разказ. Разбира се, книгата е нещо съвсем различно от научнопопулярните филми; тя дава възможност за доста „по-плътно“ повествование и по-дълбоко свързване с различните места и истории. Разказът обаче е все така вълнуващ – разказ за невероятна изобретателност, сериозни конфликти и безкрайна човечност – и се надявам, че част от тази филмова енергия ще се усети и на страниците на книгата. Все пак малко са – ако въобще има такива – по-завладяващите, увлекателни и важни разкази в човешката история.
Книгата „История на Китай“, от Майкъл Уд, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад"!
