В ръцете ви е сборник със събрани кратки истории на големия американски писател Марк Твен, посветени на животинското царство и мястото на човека в него. Тук ще срещнете безопашат кон, хапещи камили, куче с опашка като спуснато наполовина знаме, магарешки заек, птиците кукабу и моа, рибата орниторинхус. Ще прочетете кучешки писма и записан разговор на гарвански. И не на последно място – ще научите важни азбучни истини: че сойката е човек, колкото и читателят, бълхата, строго погледнато, не е птица, а светът може да бъде спасен, ако го ръководи кралско семейство от котки.
Всичко е така, както ни го е казал Марк Твен: „В един текст читателят намира онова, което сам е поставил между текста и огледалото на своето въображение. Може и да не си вижда ушите, но те са там.“
Както във всички книги на Марк Твен, и тук ще намерите важни неща от живота такива, каквито са.
Във всеки случай от гледна точка на този сборник те са необикновени и смешни.
Насладете им се!
224 с., мека корица, 19.90 лв.
***
Басня
Имало едно време един художник, който нарисувал малка, но много хубава картина и я окачил така, че да се вижда в огледалото. Казал: „Това удвоява разстоянието и смекчава щрихите, но така картината изглежда два пъти по-хубава от преди.“
Обитателите на гората научили това от котарака на къщата, на когото много се възхищавали, защото бил извънредно начетен, изискан и цивилизован, извънредно учтив и благовъзпитан, и им казвал неща, които те дотогава не знаели и които по-късно им се виждали невероятни. Животните до такава степен се развълнували от последната новина, че започнали да задава въпроси, за да разберат подробностите. Попитали котарака какво представлява картината и той им обяснил:
– Плоска е. Възхитително плоска, чудесно плоска, омагьосващо плоска и изящна. Ах, и е толкова красива!
Думите му направо ги подлудили и те казали, че са готови да дадат всичко на света, за да видят картината. После мечката попитала:
– Какво я прави толкова красива?
– Това как изглежда – отвърнал котакът.
Казаното ги изпълнило с възхита, но не били сигурни, че разбират. Въпреки това се развълнували повече от всякога. После кравата попитала:
– А какво представлява огледалото?
– Това е дупка в стената – казал котакът. – Поглеждаш в нея и виждаш картината. Толкова префинена, очарователна, ефирна и вдъхновяваща е тя със своята невъобразима красота, че усещаш как главата ти се върти; върти се безспирно и можеш да припаднеш от екстаз.
До този момент магарето си мълчало, но сега започнало да сее съмнения. Казало, че след като никога дотогава не били чували за такава красота, вероятно и сега нямало нищо такова. Казало, че когато се явява нужда от многосрични прилагателни, за да обсипем с тях един красив предмет, това прави нещата подозрителни.
Веднага се разбрало, че тези съмнения оказват въздействие върху животните, при което котакът си тръгнал обиден. За два дни темата била изоставена, но междувременно любопитството набирало скорост и се усещало, че интересът се е възобновил. Тогава животните се нахвърлили върху магарето, че е развалило нещо, което е можело да им достави удоволствие, понеже просто допускало, че картината не е красива, без да има доказателства това да е случаят. Магарето не се притеснило. Било спокойно и казало, че има един начин да се установи кой е прав – той или котакът. Животните изпитали облекчение и благодарност и го помолили веднага да иде и да провери, което то и направило.
Магарето обаче не знаело къде да застане и погрешно застанало между картината и огледалото. В резултат картината нямала шанс да бъде видяна. Магарето се върнало у дома и казало:
– Котакът ни е излъгал. В дупката има само едно магаре. Не видях и следа от нещо плоско. Магарето беше хубавец и приятелски настроено, но си беше магаре и нищо повече.
Слонът попитал:
– Видя ли го добре, ясно ли го видя? Близко до него ли беше?
– Добре го видях, ясно го видях, о, Хати, кралю на животните. Толкова близко бях, че носовете ни се докоснаха.
– Чудна работа – рекъл слонът, – преди котаракът винаги казваше истината, доколкото знам. Нека друг свидетел направи опит. Ей, Балу, погледни в дупката, а после ела и ни докладвай.
Отишъл мечокът, а като се върнал, казал:
– И котаракът, и магарето лъжат. В дупката има само една мечка.
Животните много се изненадали и се озадачили. Сега всеки искал лично да се увери и да научи голата истина. Слонът взел да ги изпраща едно по едно.
Най-напред изпратил кравата. Тя открила в дупката само една крава.
Тигърът намерил там само един тигър.
Лъвът намерил само един лъв.
Леопардът намерил само един леопард.
Камилата намерила камила и нищо друго.
Хати се разгневил и казал, че ще научи истината дори ако за това се наложи да иде сам.
Когато се върнал, използвал за всичките си поданици обидната дума „лъжци“ и се вбесил неудържимо заради поведението и менталната слепота на котката. Казал, че само един късоглед глупак не би видял, че в дупката има слон.
Поука от името на котака
В един текст читателят намира онова, което сам е поставил между текста и огледалото на своето въображение. Може и да не си вижда ушите, но те ще са там.
Книгата „Истории с животни“, от Марк Твен, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
