Медиите, финансирани от големи фармацевтични компании, убедиха милиони американци, че д-р Антъни Фаучи е герой. Какъв е той в действителност?
Като директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести, Фаучи разполага с над 6 милиарда долара годишно, което му позволява да диктува резултатите от здравните изследвания в цял свят. И той използва тези пари, за да упражнява контрол върху болници, университети, списания и хиляди влиятелни лекари и учени, които може да съсипе, подпомогне или възнагради.
След щателно проучване и множество интервюта Робърт Ф. Кенеди-младши разкрива шокиращи факти – Фаучи започва кариерата си, като си партнира с фармацевтични компании, за да саботира безопасни и ефективни терапевтични лечения на СПИН, които не са патентовани. Прочутият имунолог организира фалшиви проучвания и след това оказва натиск върху Американската агенция по храните и лекарствата да одобри смъртоносна химиотерапия, за която знае, че е безполезна срещу СПИН. Той многократно нарушава федералните закони, за да позволи на фармацевтичните си партньори да използват бедни тъмнокожи деца като лабораторни мишки в смъртоносни експерименти с токсични химиотерапии.
В началото на XXI век Фаучи се ръкува с Бил Гейтс в имението му в Сиатъл, за да постави началото на партньорство, което има за цел да контролира все по-доходоносно глобално предприятие за ваксини на стойност 60 милиарда долара, с неограничен потенциал за растеж. Чрез финансиране и внимателно изградени лични отношения с държавни глави, водещи медии и социални медийни институции алиансът между Биг Фарма, Фаучи и Гейтс упражнява господство над глобалната здравна политика.
„Истинският Антъни Фаучи“ описва подробно как Фаучи, Гейтс и техните съучастници използват контрола си върху медии, научни списания, ключови правителствени агенции, глобални разузнавателни агенции и влиятелни учени и лекари, за да залеят обществеността със страховита пропаганда за вирулентността на COVID-19 и да наложат безмилостна цензура на несъгласните.
680 с., твърда корица
ISBN 978-619-01-1127-6
Послеслов
Това, което описах в предходните глави, може да изглежда поразително и обезкуражаващо. Кампаниите за принудителна ваксинация и други жестоки действия на д-р Фаучи и неговите привърженици може да изглеждат „твърде големи, за да се провалят“. Но това зависи от гражданите на нашата страна.
Можем да наведем глава и да се примирим – да поемем ударите, да носим маски за лице, да показваме нашите цифрови сертификати при поискване, да се подлагаме на тестове и да отдаваме чест на нашите пазители в държавата на биологичното наблюдение.
Или можем да кажем: „Не.“ Имаме избор и не е твърде късно. Проблемът не е Ковид-19; Ковид е проблем, който до голяма степен е разрешим с ранни лечения, които са безопасни, ефективни и евтини.
Проблемът е ендемичната корупция в медико-индустриалния комплекс, която в момента се поддържа на всяка крачка от медийни компании. Държавният преврат на този картел вече е източил милиарди от данъкоплатците, ограбил е трилиони от световната средна класа и е създал извинение за масивна пропаганда, цензура и контрол по целия свят. Заедно със своите обслужващи клиентелистки интереси регулатори този картел постави началото на глобалната война срещу свободата и демокрацията. Драматургът и есеист Си Джей Хопкинс описва този момент твърде добре:
„Няма нищо изтънчено в този процес. Извеждането от експлоатация на една „реалност“ и замяната ѝ с друга е брутален бизнес. Обществата свикват със своите „реалности“. Ние не ги предаваме доброволно или лесно. Обикновено това, което се изисква, за да ни накара да го направим, е криза, война, извънредно положение или... сещате се, смъртоносна глобална пандемия.
При преминаването от старата „реалност“ към новата „реалност“ обществото се разкъсва. Старата „реалност“ се разпада, а новата все още не е заела мястото ѝ. Усеща се като лудост и в известен смисъл е така. За известно време обществото е разделено на две, тъй като двете „реалности“ се борят за превъзходство. „Реалността“ такава, каквато е (т.е. монолитна), това е битка до смърт. В крайна сметка само една „реалност“ може да надделее.
Това е решаващ период за тоталитарното движение. То трябва да отрече старата „реалност“, за да приложи новата, и не може да направи това с разум и факти, така че трябва да го направи със страх и груба сила. То трябва да тероризира по-голямата част от обществото, вкарвайки го в състояние на безсмислена масова истерия, която може да бъде обърната срещу онези, които се съпротивляват на новата „реалност“. Не е въпрос на убеждаване или на придумване на хората да приемат новата „реалност“. То е, като да водиш стадо говеда. Плашиш ги достатъчно, за да ги накараш да се движат, след което ги насочваш натам, накъдето искаш да отидат. Говедата не знаят и не разбират къде отиват. Те просто реагират на физически стимули. Фактите и разумът нямат нищо общо с това“.
Докато разсъждаваме върху безпрецедентното смачкване на нашата Конституция през последните две години, си струва да спрем, за да си спомним епидемията от едра шарка, която спира армията на Вашингтон по време на Революцията, и заразата с малария, която унищожава армията на Вирджиния. Независимо че и двата случая служат като предупреждение за създателите на Конституцията за смъртоносния и разрушителен потенциал на епидемиите от инфекциозни болести, те въпреки това избират да не включват клауза за изключване във връзка с пандемиите в Конституцията на Съединените щати.
Днес обаче пандемията се използва за създаване на поредица от нови изключения на нашата Конституция. Дадена ни е само една обосновка, която трябва да обясни всичко, което се случва: Ковид. Нека само за миг да отдръпнем погледа си от привидната причина, поради която нещата се случват, и вместо това да се съсредоточим върху това, което действително се случва.
Тези, които контролират лостовете на властта, очернят инакомислещите и наказват всеки опит за съмнение, скептицизъм и дебат. Както всички тирани в историята, те забраняват книги, цензурират артисти и художници, осъждат писатели, поети и интелектуалци, които поставят под въпрос новите общоприети схващания. Те забраняват събиранията и принуждават гражданите да носят маски, които всяват страх и разделят общностите, фрагментират всяко чувство за солидарност, като предотвратяват най-фината и красноречива невербална комуникация, за която Бог и еволюцията са дали на хората 42 лицеви мускула.
Очаквано пандемията се превърна в предлог за нарастваща тирания по целия свят – водеща до промени, които нямат нищо общо с какъвто и да е вирус. Унгария ограничи свободата на словото и забрани публичните изображения на хомосексуализъм. Китай затвори последния продемократичен вестник в Хонконг и хвърли в затвора неговите ръководители, редактори и журналисти. В Беларус президентът Лукашенко потуши протестите с масови арести и дори отвлече пътнически самолет, за да арестува журналист дисидент. Камбоджа премахна правото на справедлив процес и арестува политическите опоненти на правителството. Полското правителство премахна правата на жените и гейовете и на практика забрани абортите. Премиерът на Индия арестува журналисти и нареди на „Туитър“ да премахне постове, които го критикуват. Президентът на Русия Владимир Путин използва пандемията като (още един) претекст за хвърляне в затвора на могъщи опоненти и за забрана на масовите събирания. Демократичните режими също не са кой знае колко по-различни: Франция изискваше от своите граждани да представят подписана декларация, за да пътуват на повече от 1 километър от дома си. Австралия бе по-либерална, позволявайки на гражданите си да се отдалечават до 5 километра от дома си – но от друга страна Австралия построи и нови центрове за задържане. Великобритания забрани на своите граждани да пътуват в чужбина.
Много подобни неща се случиха и в Съединените щати, включително приемането на закон от Сената на Ню Йорк, който позволява насилственото задържане за неопределено време на жители, смятани за заплаха за „общественото здраве“. Но за Америка свободата на словото е най-голямата жертва на зараждащата се тирания. Популярният понастоящем термин „дезинформация“ е започнал да означава всяко изказване, което се отклонява от официалната версия на събитията. Социалните медии и новинарските медийни компании служат като стенографи и защитници на всяка позиция, изразена от правителството. Умишленият провал на журналистическото разследване, любопитство и проучване, това, че вече не се задават трудни въпроси (или каквито и да било въпроси) на хората, разполагащи с власт – отвори широко вратите за лудостта и тъгата през 2020 и 2021 г. Зад всичко това има цяла мрежа от мотиви, но аз ще посоча само един:
Големите фармацевтични компании са най-големите рекламодатели в новинарски и други телевизионни издания. Техният годишен рекламен бюджет от 9,6 млрд. долара купува доста повече от рекламите – той купува уважение. (През 2014 г. медийният ръководител Роджър Айлс ми каза, че ще уволни всеки водещ на някое от новинарските си предавания, който ми позволи да говоря за безопасността на ваксините в ефир. „Нашият новинарски отдел – ми обясни той – получава до 70% от приходите си от реклами от фармацевтични продукти в неизборни години.“)
Знам, че ролята на медиите не е новина за вас, така че ще дам само един пример: мандатите за ваксините привидно се основават на идеята, че ваксините ще предотвратят предаването на Ковид-19. Ако те не предотвратяват предаването, ако и ваксинираните, и неваксинираните могат да разпространяват вируса, тогава няма кой знае каква разлика между двете групи – освен че едната група не спазва разпоредбите на правителството.
Принуждаването на цялото население да приеме произволна и рискована медицинска интервенция е най-интрузивният и унизителен акт, налаган някога от правителството на Съединените щати, а може би и от всяко правителство.
И той се основава на лъжа.
Директорът на Центровете за контрол и превенция на заболяванията, д-р Фаучи и Световната здравна организация трябваше неохотно да признаят, че ваксините не могат да спрат предаването на заразата.
Когато израелският директор на общественото здравеопазване се обърна към консултативния панел на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, тя не остави никакво съмнение относно неспособността на ваксините да спрат предаването на вируса, да спрат болестта или да предотвратят смъртта. Описвайки ситуацията в Израел към 17 септември 2021 г., тя каза:
„Шестдесет процента от хората в тежко и критично състояние бяха, хм, имунизирани, двойно имунизирани, напълно ваксинирани. Четиридесет и пет процента от хората, загинали в тази четвърта вълна, са били двойно ваксинирани“.
Въпреки това 3 седмици по-късно, на 7 октомври – само дни преди тази книга да влезе в печатницата – президентът на Съединените щати обяви, че гарантира, че здравните работници са ваксинирани, „защото, ако потърсите грижи в здравно заведение, трябва да имате сигурността, че хората, предоставящи тези грижи, са защитени от Ковид и не могат да ви го предадат“.
Президентът току-що каза на американците, че ваксинирането дава „сигурност“, че ваксинираните хора са „защитени от Ковид и не могат да ви го предадат“.
Нито един въпрос не бе зададен на президента за тази зашеметяваща безсмислица, за тази очевидна неистина – и тази реч ни дава ярък пример за това какво се случва.
Телевизионен образ на неоспорим лидер, който изрича неверни твърдения, за да заблуди и контролира населението – това е светът от тъжно пророческия роман на Джордж Оруел „1984“.
Обнадеждаващ знак е, че в средата на 2021 г. 70-годишната книга на Оруел изведнъж се превърна в бестселър от топ 20 в Съединените щати. Очевидно повече хора са наясно какво се случва, отколкото силните на деня предполагат.
Това осъзнаване, този здрав разум ни напомня, че демокрациите могат да възстановят законодателния контрол над мошенически диктатори – независимо дали са кметове, губернатори, президенти или министър-председатели. Рационалните законодателни органи могат да задушат финансирането, което подкрепя малцина и вреди на мнозинството. Те могат да започнат разследвания, да предизвикат наказателно преследване и да възстановят свободата.
Дори и без участието на правителството обикновените хора могат да ни спасят от тиранията. Можем да кажем НЕ на изискванията за ваксинация, за да не загубим работата си, НЕ на принудително тестване и използване на маски от децата ни в училище, НЕ на цензурираните социални медийни платформи, НЕ на купуването на продукти от компании, които ни банкрутират и се стремят да ни контролират. Тези действия не са лесни, но животът с последствията от бездействието би бил далеч по-труден. Призовавайки нашия морален кураж, можем да спрем този поход към глобална полицейска държава.
Книгата „Истинският Антъни Фаучи“ от Робърт Кенеди, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
