След четири години репетиции, усъвършенстване и свирене пред "избрана" публика, Subtierra издадоха дебютния си албум “Subnation”.
В предаването “Радиоактивност” на радио НЕТ, Васко Катинчаров разговара с барабаниста им - Росен и бас-китариста - Марто.
Васко Катинчаров: Целта да ви поканя е, че на 27.11. излезе вашият дебютен албум. Няма начин да прескочим момента с историята на групата - за кратко запознаване, все-пак има хора които за първи път ще чуят за вас.
Росен - Групата съществува от 1999г. Първоначално бяхме аз - Росен - на барабани, Нино Гомес – вокал, Юли-катара и Пепи – бившият ни басист . Свирихме две години и половина с Пепи, в последствие бяхме взели едно момче за 2 месеца, но с него не се получи... Така дойде Марто и нещата станаха в завършения си вид – вече истинската Субтиера, която мен лично ме кефи. След четири години и половина, издаваме албум който се казва “Subnation” с 10 парчета - 3 на испански и 7 на английски. На 27-ми ноември в клуб “Сцена за Авторска Музика” - О!Шипка е неговата промоция.
.: Общо взето ти отговори на всички въпроси, но пък аз имам коварни въпроси: Промени ли се музиката ви от началния момент, когато се събрахте до моментът, в който излиза албумът ви сега. С какво започнахте, за да го докарате до този албум?
Росен - Аз ще отговоря на този въпрос, но искам след това и Нино да го направи, защото и той също е бил свидетел на цялостното развитие на групата. Много се промени, първото нещо е, че започнахме да свирим много по-добре, с 4 години непрестанни репетиции няма как да не станем по-добри...
.:. Може-би чисто стилово ми е въпросът?
Росен - Стилово определено много се променихме, идва от това че са развихме като музиканти и вече можем да свирим неща, които преди не са ни идвали като идеи. Това стана главно заради Марто – той е доста по-различен басист от предишния ни, и смея да заявя, че половината от идеите за парчетата тръгнаха точно от него, особено от новите. Променихме се в парвилната насока, особено в този албум има 2-3 парчета , които са от най-първоначалния вид на Субтиера, но повечето са точно от периода с Марто.
.: На запад музикалните магазини са разделени на отделкни щандове – стилово. Ако в България бяха така, къде бихте желали да бъде вашият албум. Вие свирите музика, която аз лично не мога да сложа под някакъв етикет.
Мартин - Това е някакъв вид рок, как точно ще бъде определен никой не може да каже, защото парчетата са адски различни. Кагато хоратя чуят албума, ще разберат че е доста трудно да се сложи някакъв точно определен стил. На мен това ми харесва в тази група, че тя постоянно търси. Например парчетата които правим сега, след като си починахме от записи и всичко около този албум, вече върви в по-друга насока, продължавамв да търсим, да намираме и да се променяме. Мисля, че няма да спрем да се променяме, защото сме в крак с нещата, които се случват около нас. Няма смисъл, група която съществува поне от няколко години да не прави опити като свири да й е интересно, а да закопава в един стил. Защото рано или късно ще се изчерпа.
.: Вие самите каква музика слушате?
Росен - Специално аз слушам от Стиви Уондър до Сепултура и Пантера, качествена банда веднага ме грабва! Има някои стилове, които не мога да ги възприема все още, но принципно, стилове и групи които съществуват - ако са качествени - ме грабват.
.: Разбирам, че делиш музиката на добра и лоша. А О!Шипка ли е мястото, където хората могат да ви видят на живо поне за сега?
Росен - Не само, но много рядко свирим в провинцията - там хората не са запознати с нас. Честно казано, нашето развитие като група протече в “Сцена за Авторска Музика О!Шипка”, имаме само 2-3 свирения в някои други клубове. Специално в О!Шипка свирим вече две години и половина и то е регулярно, защото там ще дойдат хората които ни харесват. Не е много хубаво, човек се разглезва когато го слушат само тези, които го харесват – като нож с две остриета е - те понякога не са най-доброто мерило за това което си... Но честно казано в О!Шипка най-вече.
.: Преди малко споменахте колко парчеат има в албума ви, по колко на английски и на български.
Росен - Не, на испански, на български за радост няма.
.: Ето това е прекрасен повод да си поговорим не ви ли се обадиха някои мастити-продуценти да ви кажат: “Момчета, трябва да пеете на български”?
Росен - Общо взето големите български продуценти не изпитват голям интерес към нас. Ние сами си правим нещата, с помощта естествено на много приятели. Издаваме се сами, също. Трябва да благодаря на много хора, но няма да е сега, благодарили сме вече в албума, споменали сме в обложката за всеки по отделно. Искам да кажа, че “Surprised” беше първото, което записахме в студио, но решихме да не го включаме в албума поради простатa причина, че е от друг период. To e първото, което направихме със Субтиера и е изчерпано малко или много, давахме го по радия и т.н. Песните от албума са в подобен стил и който иска да разбере за какво става въпрос, не трябва да даде твърде много пари, за да се осведоми.
.: Споменахте, че сами издавате албума си – защото искате да си следите продажбите или никой не е проявил толкова интерес или пък не е задоволил вашите изисквания?
Росен: - Да, никой не задоволи нашите изисквания, основния проблем на българските продуценти е че много искат, малко дават. По-добре е да се опиташ да направиш нещо сам, отколкото да се обвързваш. Пак казвам, с помощта на много хора много търпение успяхме да издадем албум, който съм сигурен че е поне на нивото на албумите, които се издават от такива компании.
.: Интересува ме дистрибуцията – част от групите, които се издават сами, не използват такава, а става на ръка или чрез пощенски записи. Означава ли това, че използвате някой от дистрибуционната мрежа? Ако аз съм фен от Бургас и искам да си купя ваш албум?
Росен - Не, не използваме дистрибуционна мрежа, има 6-7 магазина, написани на плакатите за промоцията на албума. За провинцията ще ни бъде трудно-нямамаме чак такъв тираж, 1000 броя е първоначалният – това покрива само София. Ако имаме концерт в Бургас ще си носим, примерно 50 диска, когато видиш групата “на живо” най-лесно можеш да се убедиш дали да си купиш диск или не, тогава е най-силно впечатлението. С едно парче по радиото не можеш да добиеш такава представа.
.: Доказана е силата на музикалните клипове. Вие вече имате един, незнайно защо не успя да се завърти достатъчтно в ефира на “малкото” ни телевизии.
Росен: - Аз знам, но няма значение. Радваме се на този клип, независимо че се въртя толкова малко. Имаше голяма полза, от гледна точка на това, че дори 200 човека да са чули и разбрали за нас и да сме им харесали с този клип, ни е било от полза и имаме изгода от него. Освен това се радваме на самия клип - харесва ни
.: Оказва се, че в днешно време е много по-изгодно да си вложиш парите да направиш един хубав клип за 3-4 хиляди лева и една песен, а не да запишеш цял албум.
Росен - Да, за съжаление, защото сега е времето на синглите. Както и на Запад - групи стават световно известни само с една песен, което за мен е много непонятно. Изпълнител не може да се докаже само с едно парче, може по случайност да е станало или да си платил на някого за да го направи. Въпроса е да направиш един албум, който да е на ниво, поне за самия теб.
.: Ще цитирам един мой приятел, казал преди време, че музиката се слуша с очи.
Росен - Имиджа е много важен, предполагам за това говориш.
.: Да - гледаш визията, клиповете.
Росен - По световни музикални телевизии и по нашите, могат да се видят клипове за милиони.
.: Кога ще бъде следващият ви концерт до края на годината?
Мартин - Господин Нино Гомес е атрактивен, хората имат какво да видят от неговата гледна точка, като фронтмен е доста силен и има жестоко присъствие. Но силата на тази група е че свири добре на живо. През декември сме в О!Шипка на 17-ти,
Нино Гомес - Ние сме професионалисти, заповядайте!
Интервюто е предоставено от Toxity Records
