Сепуко 6 са набираща популярност група, артист на Стейн Студио, която записа в дискографията си първи албум – “Опитомен”.
Този факт, силният интерес към музиката им и първия им сингъл – “Душкомфорт”, са причина Avtora.com да се срещне очи в очи със Сепуко 6.В следващите редове ще срещнете имената на, Конкурент, Анимационерите, Awake, Personi Non Grata, Остава, Meshuggah, Мастило, Sheky and the Bloodyboys... Мнението за тях на Жоро (китара), Веселин (Аксел, бас) и Ангел (Ацата, барабани), както и за едно риалити шоу, един конкурс, а може би и за вас, ще научите от интервюто на Иглика Колева специално за Avtora.com
.: Да започнем с малко история. Вокалистът ви Ангел идва последен в групата, Жоро и Веселин преди това са свирили заедно във Fyeld, а след това се събрахте с Ацата?
Жopo – Ами част от нещата бяха направени, още докато свирехме в група Fyeld и те, съответно, не бяха напълно готови, но сме ги работили там. Взехме си ги и ги направихме.
Вeселин – Като ги променихме.
Жopo – Някои от тях – доста.
Aцата – Може и да има някои повторения, но нито ние, нито те, имаме нещо против. Все пак сме различни. Защото и в двете групи вокалите са доста определящи за звученето.
Жopo – Ние репетирахме, така по-набързо да кажа, не можахме да си намерим вокал, после Ацата замина – нямаше го няколко месеца. Намерихме друг барабанист, пуснахме обява за вокал – обаждаха се разни, събирахме се няколко пъти, събрахме се с първия барабанист на Dreadlockz и точно тогава Ацата се обади - “Аз се връщам”, а Ангел се обади по обявата. И направихме първата репетиция. Въобще не си представяхме нещата така. С такъв глас – Ангел има доста висок глас. Но ни звучаха интересно нещата и решихме да продължаваме. То и за него май беше странно донякъде, защото той дотогава такава музика не беше пял. И лесно се сработихме – имахме готови песни, той пък много лесно мислеше вокалите. 2-3 месеца свирихме с него и вече бяхме готови. За първото свирене в О!Шипка..: Той ли е текстописец?
Жopo – Да, той изцяло пише текстовете.
.: Не мога да не ви попитам, в този ред на мисли, за текстовете на български. Всеобщата нагласа е, че текстовете са по-конвертируеми, когато са на английски.
Aцата – По този въпрос, мисля, че няма две мнения. Нямаме някакви амбиции, в момента не можем да си правим излюзиите, че музиката ни ще се продава някъде навън...
.: Да не са амбиции – планове!
Aцата – Нямаме такива сериозни планове. Най-добре, щом става на български, а ние мислим, че става, да е на български.
Жopo – Няма веднага да ставаме толкова известни. Нека първо в България. След това тръгваме леко на запад...
.: Ъндърграунда и известността как точно си кореспондират?
Aцата – Ей това понятие...ъндърграунд!
Жopo – Ние си свирим това, което си свирим, който както иска да го приема.
.: Не знаех, че не ви пука. Аз си мислех, такава е нагласата, че всъщност това е водещо за вас – да се запази този имидж.
Aцата – Мисля, че трудно вече може да се дефинира какво означава ъндърграунд. При условие, че няма клубна, че няма ъндърграунд среда и нагласа у хората- по този начин да създават нещата, хората да ги смилат и да ги приемат - не може да съществува ъндърграунд. Преди 10 години може би е имало, даже е имало. Но сега, според мен, абсолютно безпочвено е станало вече. Повечето хора заради това, че познават някой, вече не го имат за толкова специален и той им става едва ли не безинтересен. Затова няма и публика – публиката по клубовете намаля.
Никой не може да отрече, че за наживо, хората ходят да слушат кавъри на Barry White и такива неща, а не се интересуват от някаква си авторска музика, независимо с каква цел е направена. Хората взеха да се приемат до един за критици и съм ги чувал да размишляват, че “ха, че аз като мога да си пия с него бирата, к’во ще му ходя на концерта, тоя човек ми е толкова ясен”...
Вeселин – В България всеки е ъндърграунд докато не излезе някъде. И си вика “аз съм ъндърграунд”, защото така му е по-лесно. И даа...ние вече сме направили клип, албум, и вече не можем да се водим ъндърграунд. .: По този повод, тези дни бяха раздадени Metal Hammer наградите, които имат категория Най-добра ъндърграунд група, и в тази категория победител са Meshuggah.
Вeселин – А, че те Meshuggah ъндърграунд ли са?
Жopo – Там нещата са по-други.
Вeселин – И ние сме ъндърграунд тогава.
Жopo – В България който се определя, че е ъндърграунд, може да приеме че се оправдава, че не е успял.
.: Известно е че шефа на Стейн студио Гепи ви е харесал, чувайки няколко ваши парчета – какво, по неговите думи, му е харасело в Сепуко 6?
Aцата – Ами значи, историята е много...интересна.
Вeселин – Той не ни хареса в началото...
Aцата – Nokia! Nokia организира един конкурс. И Гепи беше в журито. Ние участвахме там с едно демо. И той само като чул, казал: “Какви са тея? Какво е това име? Каква е тая музика?”
Жopo – “Тука няма нищо”
Aцата – “Абе тея луди ли са?”
Жopo – Обаче ние влязохме в студиото, презаписахме парчето, после и няколко други...
.: И какво се беше променило?
Жopo – Ами просто го е чул както трябва.
Aцата – И ни се обади той.
.: Тогава на този конкурс, една варненска група спечели. Тя хареса ли ви?
Aцата – Personi Non Grata. Ами тя беше особена някаква.
Жopo – Музикантите бяха на ниво.
Aцата – И какво става с тая група сега?!
.: Ами айде да видим, да!
Aцата – Ами айде.
Жopo – Според мен те отдавна са се разпаднали, всеки от тях си е направил нова група...
Вeселин – Не, въобще не ги познаваме момчетата, въобще не знаем какво става.
Жopo – Това което знаем за тях е...пишешe май в Ритъм, че се търси предложение “как да ги облечем”.
Вeселин – Течаха някакви реклами – дайте предложение за имидж на Personi Non Grata.
.: Дайте им предложение.
Aцата – Като пожарникари!
Жopo – Няма да им даваме, защото не е наша работа.
.: А какъв е вашият имидж?
Aцата – Ето такъв е! (сочи оригиналната си тениска, с надпис Velvet Revolver)
.: Е, Velvet Revolver се набива на очи, да! Но...ставайки дума за Nokia, вие ми подавате и следващия въпрос – наградите на БГ радио. Група Awake, които взеха наградата на БГ радио за млади таланти. Вие искате ли да участвате в този...
Вeселин – НЕ!
.: Защо?
Вeселин – Защото няма да спечелим.
Жopo – Май сме отминали периода за участие на конкурси.
.: Абстрахирайте се от това. Този тип конкурс, тази награда, какво мислите за тази посока?
Жopo – Ние си имаме награда – нашият албум. Той и участията ни са нашата награда.
Вeселин – Такива безпочвени БГ таланти....ей сега ще ти хвана двама от улицата и ще ги водя при Ана-Мария...Не казвам, че Awake са случайни – те са много добри музиканти, но ние не целим да печелим някакви такива награди, защото не означават нищо за нас.
Жopo – Ние се гордеем по един или друг начин, че работим с продуценти, имаме подписан договор. Едно нещо, което си е стойностно и е някакво стъпало, и може човек да се гордее с него.
Вeселин – Да се върнем там на въпроса, че Гепи отначало не ни харесваше, а после ни хареса. Той беше чул едно парче, а после чу пет – може би затова. Но продуцентите в България, като цяло, въобще не си правят труда да слушат каквото и да било. Може би това и на него му е била първата грешка – че не ни е чул нещата както трябва. Нямам представа. Но по принцип в България...няма продуценти! Хващат се някакви да изкарат някакви пари, чрез разни поп-парчета, които са до болка познати вече.
Aцата – Постоянно се пита във всяко интервю – защо нямало...нищо?! Ами няма смелост у продуцентите. А самофинансиращата се група, е нещо, което...как да кажа...съществува, обаче съществува в някакъв...тесен кръг.
.: Прочитайки заглавията на песните ви в реда, в който са в албума, намирам някаква концептуална подредба. Така ли е или така на мен ми се струва?
Aцата – Не, може би само първата и последната. “И пак опитомен” показва, че се хваща последната брънка на нещо. Той се появява, облечен с тези думи и оставя отворен край – “А след това”, за нещо следващо.
Жopo – Много не употребявай думата концепция пред Ачо, защото той става много див като я чуе.
Aцата – Когато ни попитат защо опитомен, ние можем да кажем, че сме се опитомили от музиката, която правим. Тя е нашият опитомител.
.: Една от песните ви носи име: “Една причина за да не си признаеш”..Например какво?
Aцата – Ами значи...преди една година, както стояхме със семейството ми, им признах, че съм се друсал като прасе. Е, не, точно така...аз го казах много брутално. По-точно споделих, че съм пушил марихуана, че...съм се занимавам с глупости.
Вeселин – Както казваше един познат, май Ацата беше, ха-ха-ха, наркотиците са личен избор. Затова – не се убивай! Защото рано или късно ще се убиеш.
Aцата – Далеч сме от тези неща. В момента. От доста време всъщност. Даже мисля, че е нещо, което сме го коментирали. Всички сме наясно с тея неща.
Жopo – Групата е преживяла тези неща и ги е надживяла.
.: Да се върнем на “Една причина, за да не си признаеш”...
Вeселин – Може би трябва да питаш Ангел, все пак той е текстописецът. Това пак е като в предишната тема – не е вложена някаква концепция. На нас текстовете адски много ни харесват. Има места, които аз не ги разбирам, но ме кефи как звучат. Има неща, които ги разбирам – още повече ме кефят.Жopo – И затова текстовете ни са на български. Харесват ни самите текстове. Макар че може би звучат по-яко на аглийски. Защото в началото, те бяха на английски. По-яко звучаха парчетата, може би. Но текстовете са добри, и затова са на български.
Aцата – Ако не казват нещо, поне задават въпроси. Което е много по-важно.
Вeселин – Карат те да се замислиш за много неща и всеки си ги възприема по един или друг начин. Примерно “Душкомфорт” – става дума за това, че всеки човек си има душевен комфорт. Всеки се чувства добре за едно или друго нещо. Някои се чувстват добре като пият алкохол, други като взимат наркотици, трети като спят с жена си. Четвърти като изневеряват на жена си! И повечето текстове са такива – особени. Те са и доста лични. Специално за Ангел, има доста лични неща.
.: Музиката като прехрана – виждате ли това като нещо реално?
Aцата – Да! Ще стане някой ден!
Вeселин – Но не и с тази ъндърграунд музика. Ха-ха-ха.
.: Ами, има и друг вариант – да спечели някой от вас 100 000 лв или повече... например от Star Academy?
Вeселин – Ужас! Аз там не бих издържал!
.: Затова ли не си кандидатствал?
Вeселин – Не. Защото не съм талант. Ха-ха-ха.
Aцата – Аз, ако не си бях загубил певческите възможности, досега да съм участвал. Не, не бих участвал.
.: Добре, като оставим настрана това, какво отношение имате към този нов за България феномен – риалити шоу, което вече вербува и хората с музикални амбиции?
Вeселин – Ами щом го има навън, трябва да го има и тук. Навън това предаване е доста печелившо, значи и тук е.
Aцата – Мина Big Brother, ето сега Star Academy, мисля, че следващото трябва да е от онези, които тръгват на някакви походи, съкровища...
.: А мислите ли, че са талантливи хората, които са в Star Academy?
Aцата – Ами...да. Може би са талантливи, но се опитват по най-дрисльовски начин да се държат с колегите си.
Вeселин – Там никой не знае за какво става въпрос. Те са супер зле всичките.
Aцата – Те, според мен, не отпадат заради таланта си или заради амбиции, а заради това как се държат помежду си.
Жopo – Аз го гледам доста. Но според мен те въобще нямат време да научат нещо. Те там вземат по нещичко, но нямат време да го развият.
.: Все пак – развива се сценично поведение, танц, излъчване. Нещо комплексно, което, между другото, и на запад се прави. Без да знам каква е работата ви с вашите продуценти...
Жopo – Последната цел на това предаване е да научи някой на нещо. То е ясно, че всичко е за пари!
Вeселин – Заради телефонните обаждания!
Aцата – Все пак, нещата се свеждат дотам.
.: Добре! А вие чувствате ли, че успявате ?
Aцата – Е, донякъде сме постигнали нещо.
Жopo – Имаме някакви цели и се опитваме да ги гоним. Една от тях – албумът, който трябваше много отдавна да излезе, втора - имахме за цел да направим и клип и по някакъв начин да покажем музиката си пред повече хора. И за това успяхме, благодарение на Стейн студио. И ще се борим за втори, трети, ако може и десети клип. Ще се борим и за втори албум, и да свирим на колкото се може повече места.
Aцата – Което ни доставя най-голямо удоволствие. Ако можем да свирим всеки ден, със сигурност ще го правим.
.: Групи от Стейн Студио свирят доста и навън – турнета, фестивали.
Aцата – Навън? Какво значи навън? Аз не искам да ходя никъде, ако тук има 5 хубави летни фестивала. Какво да търся, примерно, в Черна гора?
Жopo – Тук трябва да си минал всичко, за да стане това.
.: Какво значи всичко? Освен в О!Шипка, къде другаде свирите?
Жopo – Ми да, то няма друго, освен О!Шипка.
Вeселин – Примерно Три уши е другото, ама там по-рядко. За София говоря. В Пловдив имаше...вече няма, във Варна има един...там може да свири всеки, не е проблем, ходенето е на много приятелски начала. Но идват 15 човека и не можеш да си покриеш дори и пътните.
Жopo – …Това пък е опорочаване на нещата, когато опре само до парите…
Вeселин – Ти си казваш “искам да отида навън”. И като отидеш, се излагаш като последния глупак. Защо? Защото тук не си свирил.
.: Интересно ми е да разбера доколко слушате и харесвате друга музика, такава извън вашия стил? Например поп?
Жopo – Да, поп слушам.
Вeселин – Жорката е фен на Мастило.
Жopo – Да, Мастило също. Имат много яки поп-песни. Аз слушам и блус, блус-рок, джаз-рок, важното е да има рок, обаче.
.: Като стана дума за Мастило и другите ви “любими” групи... Коя ви е любимата българска група?
Вeселин – Предпочитаме тези, които свирят авторска музика. Защото и ние свириме авторска музика – значи се придържаме към тях. Подкрепяме ги. Всички, които свирят авторска музика са ни фаворити. Ако кажем едно име, другия ще се обиди...В нашата обложка има някакви групи, по-близки, може да се каже.
.: За този, който не я е виждал – цитирай ги.
Aцата – Значи, тези, с които сме по-близки...ние сме се сближили покрай музиката. Даже повечето групи не са съществували в момента, в който сме се запознали с тях. Впоследстие се образуваха тези групи. От общи познати, музиканти. Ние, някак си, сме били винаги на една вълна. Правили сме неща близки, неща, които се допълват. Dreadlockz, О.Н., Fyeld, Кълн, Матакка, Cigaretta… и още. На мен, примерно, сред любимите групи, които си пускам вкъщи, е Шкода. Една група, която за голямо съжаление, се загуби. Остава е една добра група. Анимационерите също. С последните имаме някаква особена връзка. Трябва да седнем заедно двете групи и да разберем...
Вeселин – Даже не знаем какво точно ни привлича едни към други, макар че нямаме нищо общо, адски много се кефиме едни на други. То, и при Остава го има това, между другото. Доста се различаваме, но като се видим с тях, все едно свирим заедно, все едно сме в една и съща група.
Aцата – Може би е въпрос и на идеология. Начин на мислене.
.: Затова ли Анимационерите ви оказаха съпорт за промоцията? Вие ли ги поканихте?
Вeселин – Стейн ни се обадиха и ни питаха “коя група си избирате? Коя група искате да свири свири с вас?” И, от раз – Анимационерите. Не е имало един списък и да се чудим.
Жopo – И на Пиромания се кефим, но тях вече ги няма. Стейн. Техният албум е един от най-добрите, въобще, български албуми.
.: Музика от типа на The Revenge Project харесвате ли?
Aцата – Да, тежка група. Траш, който звучи добре. Силна група. Но до каква степен има почва за такъв стил у нас...тепърва да създаваш име в този стил...много е трудно, според мен.
.: Доколко, в студиото, продуцентите ви промениха музикално? Този, най-първичния изказ?
Жopo – Въобще не са. Може би ни е повлиял Десо, от Стейн. Много предразполага, изчаква, дава идеи. Оставя те да си експериментираш.
Вeселин – По никакъв начин не ти се бърка в това, което си измислил. Помага ти, дава ти някаква насока, но не ти хваща китарата, да ти каже изсвири го това така, иначе няма да записваме.
.: Продажбите на дискове - колко копия имате?
Жopo – 1000. В България няма продажби. Адски са ниски. И ние много се надяваме нашите продуценти да си върнат парите.
Aцата – Да, за нас това ще е много голям успех.
.: На финала на това интервю, нека се върнем към тема, която засегнахме в началото. Ангел каза, че не иска да ходи никъде, ако тук има 5 хубави летни фестивала. Ето сега, лято е. Фестивали – има.
Жopo – Появяват се някакви, има ги една-две години, или с прекъсване, и после ги няма...
Aцата – Трябва да има някакви минимални условия, свързани с материалното и да не се канят все едни и същи групи. Май им липсва смелост.
Вeселин – Берксток остава един от фестивалите, които се провеждат всяка година. ( И Сепуко 6 ще вземат участие в тазгодишното му издание на 16 юли, научи междувременно Avtora.com)
.: В Бели Искър има фестивал за рок музика...
Aцата – Да, какво беше...Рок в Рила. Това са пък такива изклещени работи, това са безсмислици. Ето, имам един приятел, без да искам да го обидя, той организира един фест - “Крепостта на рока”. Ми може ли всеки път да кани все едни и същи хора...все едни и същи старци?!
.: Кои са “старците”?
Aцата – Ами кои – старите хора. Присъствал съм на рок-събор. Отидох, както си му е реда - на мотор, както трябва. И там слушах единствено Контрол! Група Контрол беше групата, която придаде някаква свежест. Не може да слушаш Конкурент! Няма с кого да се конкурират. Освен със себе си! Предния път кой с колко пищна риза е бил и с к’ви кичури. Айде стига!
Вeселин – Не, не, в България всичко е на приятелски начала. Всяка година се кани по една по-голяма група – по-стара или по-модерна. Ето, тази година идват Black Sabbath, Megadeth и кой пак свири там? Пак същите. Миналата година подгряваха същите групи, по-миналата година – пак.
Aцата – Не се интересуват според мен тези хора, не ги бърка, дали има група, която би паснала повече.
Жopo – Не му ли е малко неудобно на Фънки, или на Шеки..? На тази група изобщо?
Вeселин – Ама те може супер много да се кефят – то няма лошо. Не казваме, че има лошо да е на приятелски начала, но да обърнат малко внимание и на...има толкова много групи!
Aцата – Публиката заслужава да бъде провокирана по някакъв начин!
Вeселин – Да! В програмата на О!Шипка, например, има всеки ден различна група с авторска музика! Половината, айде не, много от тези групи имат албуми, които, сигурен съм, тези организатори, едно че не са чували групата, но дори да знаят за нея от някакъв плакат там...направен на А4, въобще не искат да чуят албума. Може да е супер яка музика...! Чета интервюта на Фънки, че нямало групи в България. Ами има! И ние сме една от тях.
Aцата – Мисля, че ако има едни адекватни фестивали, организирани от човек, който разбира от музика и който да подбере групите, нещата ще потръгнат.
Вeселин – Не искаме да обидим никой. Да си дадат малко зор тея хора! Не да се оплакват нямало групи. Има много, обаче тея групи се задържат една-две години, и после ги няма. Ето, Subtierra, много добра група. Вече ги няма. Защото не можаха да издържат. Не знам, може да не е това, не съм ги питал защо.
.: А вие ще издържите ли?
Вeселин – Никой не може да каже.
Aцата – Надяваме се. И да имаме късмет.
.: Чакате нещо да се случи?
Вeселин – Като в същото време правим всичко възможно то да се случи. Лошото е, че за тази музика никой не е написал рецептата и то, защото никой не е седнал да я пише.
Aцата – Тя е измислена рецептата, просто никой не я прилага. Ей това е съвременния рокендрол (насочва вниманието към тениската си, към Velvet Revolver). Как успяват тея хора, в Лондон, за една седмица да им се продадат абсолютно всички билети, 30 000 билета? По каква рецепта работят тея хора? Че са добри музиканти, утвърдени, скандални, ясно. Хората искат да ги чуят, и да ги видят...Ама има и продуцентска намеса. И този продуцент е смел!
.: О, не е непремемерено смел, можеш да си сигурен.
Aцата – Ама неее, не говорим за такъв...самоубиец.
.: Не е камикадзе.
Aцата – Не е склонен към сепуко. Артистите трябва да са склонни към сепуко, а продуцентите трябва да кажат кога си заслужава да се направи.
.: Звучи ми много добре за финал. Благодаря ви за това интервю.
