Пет години след излизането на „The Fragile”, Nine Inch Nails (или Trent Reznor), се завърнаха с четвърти студиен албум озаглавен - "With Teeth".
Периодичността в излизането на албум в дискографията на NIN е напълно закономерна и eдва ли учудва феновете на групата, но изчезването на креативния гений на създателя й - Трент Резнър, винаги работещ едновременно по няколко проекта, несъмнено интригува много по-широка аудитория.Болката, отчаянието, безнадеждността и раздразнението, раждали музиката на Резнър преди десет години, вече не са фактор за вдъхновение в творчеството му. Нито страхът от липсата на талант, наркотиците и алкохолът са двигателят за създаването на материала за "With Teeth".
Какво се е случило в света на твореца, създал една от най-влиятелните и комерсиални индъстриъл групи в света, може да се разбере от интервю със самия него, предоставено от българският лицензиант на EMI - Анимато Мюзик.
.: Защо албумите ви излизат толкова нарядко? Има ли някаква конкретна причина за това?
Trent Reznor – Започнах
да пиша албума миналата година, в началото на 2004. За пет месеца имах
материал за около албум и половина, може би два. Записах го миналото
лято, а започнах да то миксирам през есента. Така че, в интерес на
истината писането и записването е по-бързо от нормалното за мен този
път. А отне много време да започна, защото някъде след 2000-та бях
изпаднал в доста кофти състояние, депресия някаква и трябваше да се
погрижа всичко това да приключи. През 2001, точно след последното
турне, реших да обърна внимание на тези неща и взех решение да си взема
малко почивка, за да опозная себе си, да се почувствам по-удобно в
кожата си, един вид да изчистя килера си от скелетите, които се бяха
събрали там. Исках някак да си възвърна увереността и желанието да
правя музика и да се почувствам по уютно в живота като цяло. А после на
свежа глава да се изправя пред въпроса дали имам нещо да кажа и дали
изобщо съм способен да кажа нещо. В този ред на мисли, забавянето си беше в реда на нещата, защото това за което говоря, не е като да се събудиш един ден да щракнеш с пръсти и изведнъж да откриеш, че си например алкохолик. Нещата при мен се разкапваха от години, а аз просто се опитвах да обвинявам други за това и да отричам до последно всичките негативи през които преминаваш като алкохолик.
В крайна сметка, миналата година, се изнесох от Лос Анжелис и подготвих помещение в което да започна да работя и мисля, че резултатите бяха доста добри. Възвърнах самоувереността си, духът си, страстта ми към музиката и се почуствах много добре. Затова албума отне толкова много време.
.: Доколко си взискателен към себе си спрямо креативността? Когато твориш, например, отпадат ли много от нещата, защото, да речем, не са на ниво за твоя стандарт?
Trent Reznor - Този път за работата ми в студиото не бях затруднен, защото се чувствах и мислех по различен начин. Имах и възможността да поработя с Рик Рубин. Той ме окуражаваше да изпробвам разни неща, въвлече ме в ситуации от типа „това не е лоша идея”, което мисля, че доведе до добри резултати. Бях оставил редакторската част от мен на заден план и си позволих да екпериментирам с някои нови неща.
Докато работех, започнах да харесвам много от тези експерименти, така че оставих нещата да се развиват от самосебеси. Може да се каже, че не прекарвах много време в онова мъчение около записите, което често се случваше в миналото. Мисля, че преди трудността идваше от това, защото се страхувах от много неща. Страхувах се от липсата ми на талант, страхувах се, че може би нещата не са добри. Просто се страхувах! Страхът наистина ръководеше много от работите ми до този момент, но сега всичко беше много различно.
.: "With Teeth" звучи точно като албум на NIN, но кое всъщност е различното?
Trent Reznor – За писането на “With Teeth” имам смесени чувства. Много съм щастлив как се получиха нещата за този албум, и в някой отношения сякаш малко ми напомня на „Pretty Hate Machine” по начина, когато започнах да го пиша. Ако трябва да се запитам защо стана така, то мисля, че процеса на създаването беше доста различен от който и да е албум, който съм правил преди. Преди за “The Fragile” и дори “Downward Spiral”, вършех цялата работа в студиото. Писането, продукцията, аранжирането и дизайна на звука, всичко ставаше по едно и също време, на едно и също място. Тогава започвах със звук или идея, структура, визия или дори изображение, докато не успея да ги превърна в песен.
Сега излязох от Лос Анджелис, подготвих стая само със пиано и дръм машина и си поставих срок. На всеки десет дни трябваше да имам две направени парчета, със завършени вокали и текст. Насилих се да не съм прекалено взискателен с аранжимента и звука, иначе можех да продължа вечно да изпипвам нещата. Харесва ми да изпипвам нещата, но писането на текстовете и мелодии е по-трудно. Установих, че преди избягвах този процес когато мога и се чувствах зает и запълнен с ненужно безредие.
Затова реших, че трябва да преодолея това и да си наложа дисциплина за да постигна резултати. Сега реших, че мога първо да започна с песента, а да добавя слоевете и да наместя нещата после. Когато събрах достатъчен брой парчета, които наистина харесвах и отидох до Ню Орлеанс през лятото за да ги аранжирам малко и да ги запиша както му е редът, установих, че не ми трябват толкова много преработки като преди.
Само с няколко допълнителни елемента нещата работеха добре, не бе нужно да се наслагват допълнителни семпли или звуци. За мен “With Teeth” звучи повече базиран на песни, всяка песен може да е самостоятелна, малко повече отколкото парче от например в “The Fragile” може да е самостоятелно, защото в “The Fragile”, песните звучат добре, ако имат две или три приятелчета около тях да ги поддържат. В новия албум нещата не се свеждат до едно голямо епично нещо, а повече като колекция от малки епични части. В този аспект албума е различен за мен.
.: Изглежда правиш някой нови неща с гласа си? Подхождаш ли към микрофона по различен начин?
Trent Reznor – Целия
процес на записване за този албум беше леко различен, и главната
причина и разлика е, че този път се чувствах по-свободен и по-малко
изплашен и имах повече доверие в себе си. Затова си позволих да опитам
нови неща, които би ме било страх да направя в миналото. Мисля, че
израза ми в някой моменти, и начина по който пеех, показва, че не бях
толкова обсебен от идеята какво е правилно за Nine Inch Nails. Казах вече някъде, че мисля, че този албум е по-искрен от миналите албуми. Всички песни, които съм правил преди ми се струваха като най-искрената работа, която можех да направя, но сега като погледна назад към начина по който записвах старите албуми, осъзнавам, че се страхувах доста, бях несигурен в себе си, и някак се притеснявах, че светът може да си помисли, че песните ме принуждават да се движа в някакви граници. Този път, обаче, много от ограничения отпаднаха. И като личност, имах много по-малко товар на плещите си и това някак доведе до едно по свободно и творческо преживяване.
.: От какво чувство и състояние на ума се ражда най-добрата ти работа?
Trent Reznor – Ако ме бяха попитали този въпрос преди десет години бих казал болката и отчаянието, безнадеждността и раздразнението. И ако трябваше да напиша песен, трябваше да чувствам тези неща, за да изкарам нещо, което има значение. С новия албум разбрах, че мога да творя без да се осланям върху тези чувства и не трябва да имам желанието да се самоубия за да напиша песен. И дефакто, разбрах, че сега мога да мисля много по-ясно за всичко, отколкото ако трябваше да пиша със самоубийствени мисли. И сега творях трезвен. Не знаех как щеше да проработи това и щеше ли изобщо да се получи нещо, или бях от тези трагични фигури, които трябваше да разчитат на каквото и да е в техния случай, за да се получи нещо. Разбрах, че ролята на наркотиците и алкохола в живота ми е била много повече ограничаваща, отколкото освобождаваща и че много от тази роля е било лъжа и евтин начин да достигна до някъде. Не беше истинското. Трезвен можех да функционирам много по-добре, както и в творчески аспект, така и в живота като цяло.
.: Нека поговорим за "Hand That Feeds" и другите твоите любими парчета.
Trent Reznor – Първият сингъл от албума бе решено да бъде “The Hand that Feeds”. Принципно, относно NIN, аз ръководя нещата, но в този случай не бях толкова замесен. Не бях чак толкова заинтересован какво ще бъде избрано за сингъл. По принцип не съм много по маркетинга. Аз правя нещо, а после други се опитват да измислят начин как да го продадат по-добре. Някой е решил, че “The Hand that Feeds” е приемливо и достъпно парче, което трябва да се съглася е истина. Харесвам много тази песен. Във “The Fragile” нямаше изобщо такива парчета, “Downward Spiral” почти нямаше. Подобни парчета някак си се разгласяват сами, направо от колоните и са нещо осезаемо, което те грабва веднага. Но цената на тези песни, обикновено е, че те са първите, които ти омръзват. Колкото и да харесвам тази песен, известно време нямам нужда да я слушам, защото прекарах адски много време да я миксирам, да я запиша, да науча групата да я свири, да заснема видеото и куп други неща.
Никога не съм искал текстовете на Nine Inch Nails да се въртят около една тема, но има нещо като правило, че ако ще пиша за нещо, то трябва да е реално, трябва да го чувствам и трябва да бъде мое собствено преживяване. И въпреки, че съм писал песни като на Клаш, мирогледа ми и начина ми не се е променял през годините. Нещата предимно са били породени от многото хаос в главата ми. Не мога да тръгна да променям света все още, защото не съм сигурен къде съм аз.
Много от музиката е за вътрешните ми виждания за политиката, за връзките ми и чувствата ми или реакции на ситуации, хора или събития. С “The Hand that Feeds” показах, че просто не можех да игнорирам това, което става в Америка и какво става с Америка имайки побъркан лунатик за водач, замесените десни Християнски идиоти, гениалната работа, която Републиканците свършиха, използвайки страх и заплахи, за да се намърдат под един чадър с големия бизнес, а всички тези неща, според мен, водят до това, което може да се окаже и краят на света.
И беше съкрушителен ден да видиш, че и малката надежда за революция се пречупи. Ние наградихме този пич с още четири години и това, което лично имам за ненормално поведение, такива мисли и чувства се появиха и в песента. Предполагам, че е очевидно, че външният свят се намеси и в света на Nine Inch Nails. Това са моите мисли върху света. Радвам се, че песента горе-долу се получи като вид поп песен, която те кара да пееш заедно с нея, така че се надявам, че това, а и чрез някой образи, и всичко друго, е начин да изразя посланието си.
.: Как избираш музикантите си за албума и за турнето?
Trent Reznor – В
албума аз свиря на почти всичко, всичко без барабаните. Знаех, че искам
да има много живи барабани в този албум, и исках агресията на живото
свирене да е противоположна на програмираните части. Доста неща в
албума са базирани на живото изпълнение. Почти всичко като синтезатори,
барабани, вокали е изсвирено наведнъж, а не нагласено. Нямаше студийни
трикове и измами, за да направим нещата перфектни, защото целта беше
музиката да поддържа посланието. Исках нещата да звучат завладяващо,
исках да звучат несъвършени, точно както аз съм несъвършен. И исках
албума някак да звучи живо. И така, когато се стигна до записване на барабани, моят барабанист Джером Дилан (Jerome Dylan) изсвири част от тях. За някой части исках звученето да е по-агресивно, и за това използвах като пример свиренето на Дейв Грол (Dave Grohl) но финала си казах – А защо просто не се обадя на Дейв Грол и да видя дали ще се навие да се включи?
И така му се обадих, а Дейв е не само е много готин тип, с който е лесно е да се работи и да се разбираш с него, но и наистина разбира за какво става дума с много малко обяснения. Щом чу музиката схвана нещата моментално. Песните вървяха към все по-добро. Беше много приятно преживяване, когато той се намеси. И мисля, че промени нещата отново към по-добро. А и той се появи в момент, в който никой не беше чувал музиката и неговото мнение, което беше позитивно, ми вдъхна много доверие.
Освен Дейв и моят барабанист, Джером, никой не е свирил за албума, това е. Събрах група след това, докато албума се миксираше. Бях решил, че искам да отида на турне, доколкото беше нужно за да се подкрепи албума, и исках да събера група, която да е правилната банда за целта. Реших да не викам старите членове, а да събера хора, които да имат нещо общо с новият албум, с духът му и инструментацията му. И после да видя какво ще се получи.
И така, Джером наистина е най-дорият барабанист за Nine Inch Nails, той успява да вземе парче, което е конструирано с лупове, машини и всичко останало и някак да го интерпретира зад барабаните, до там, че да запази духа на песента, но някак да я направи по-добра. Чувства се че някой свири, той е много добър в това. Знаех, че отново искам него за турнето. После взех Джорди Уайт (Jeordie White) от Marilyn Manson. Той е стар приятел и това беше ядрото. После открихме кейбордиста Алесандро Кортини (Alessandro Cortini). А после ми отне цяла вечност да намеря правилния китарист, който е един вид, най-важният елемент. Видях се с доста хора, и буквално последният с който говорих бе Арон Норт (Aaron North), екс- Icarus Line. Не бях сигурен, че исках подобен човек, не бях сигурен какво търся изобщо, но всички които видях ми се струваха неподходящи. Когато той се появи за да го прослушам, сякаш довя някакъв хаос във въздуха, първоначално бях убеден, че той не е човека за работата, но след като чух първата нота всичко се промени. Групата изведнъж беше цяла и това беше перфектно, наех го на секундата.
После прекарахме известно време работейки върху албума, опитвайки се да измислим как да го свирим наживо, а след това се върнахме и към старите неща. Малко се притеснявах, защото не се бяхме появявали от доста време, а и аз не се подмладявах. Поставях под въпрос колко жизнена е старата музика, както и аз като изпълнител. Реалната преценката щеше да дойде, когато започнехме да свирим по концертите, но нещата ми звучаха изненадващо добре. Можех да погледна сет лист с 30 песни и да не намеря и една която не искам да свиря. Нямаше неща то рода на – О, човече, искаше ми се да не бях писал тази песен, защото ми е писнало от нея.
Мога да кажа че всичко си дойде на мястото и нямам търпение да дойде новото турне и да видя как ще потръгнат нещата.
.: Знаем че по принцип обичаш да експериментираш със звуци и различни технически устройства. Кои или какви са новите неща които ти харесват да правиш в тази посока?
Trent Reznor – Този
албум отново го записахме изцяло с компютър. Ако влезеш днес в някое
студио, дековете и други такива неща вече са изчезнали и всички
използват компютри и Pro Tools като устройства за запис, с каквито аз
съм работил доста през годините. Изхождайки от позицията днес,
технически всичко вече е много лесно да се поправи и да се правят
съвършени записи. Вече е практика да наместваш барабаните на компютър,
да изпипваш вокалите на компютър, да правиш всичко на компютър и на мен
ми се струва, че като цяло всичко е се получава някакси еднородно и
според мен определено се прекалява, с, до го наречем продуцирането. Мисля, че в "With Teeth" направих нещата като опозиция на тези моменти в музиката. Лично аз не бих се върнал към аналоговите технологии, защото ми се струва глупаво и ще ми създаде много проблеми, просто не мога да си представя да направя това, но определено исках да се отнасям към нещата по различен, един вид, ретро начин. Исках да запазя изпълнението. Исках да устоя на изкушението да натисна бутона „оправи всичко”, и да направя албум, в който да звучи, че свирят живи хора, и да се усеща, че има нещо като "груби ръбове", и че не всички неща са коригирани. Да намеря правилната рамка за музиката, посланието и текстовете, да се усеща, че нещата не са толкова изпипани или напудрени. Сега вече мога да кажа че, това е най-малко продуцираният ми албум, имайки предвид нещата, които съм правил преди.
А също така,много важен момент в правенето на звука за албума беше, че като звукорежисьор, бях привлечен от стари синтезатори с които наистина не можеш да си много добър и да изкусуряваш нещата, защото не можеш да записваш звука. И е въпрос на включване на разни джаджи и получаване на неочаквани резултати. Така всичко се получи някак отличаващо се. Изсвирваш нещо и получаваш звук, а този звук изчезва щом натиснеш копчето и повече никога не можеш да го върнеш отново. И започваш да се отнасяш с нещата по изтънчено и с внимание, да обръщаш внимание на изпълнението и на моментите в този отрязък от време, защото не можеш да ги възвърнеш.
Когато получихме основата, използвахме много нестандартни методи. Изобщо не си послужихме с нищо, което модерните студия предлагат за да коригираме нещата, просто ги запазихме живи и съществуващи. Така виждам нещата. За съхранение на нещата, отново използвахме modular synth за доста неща. Аз винаги съм бил, и сега съм, голям защитник и промотирам софтуерните ситнезатори, появяващи се напоследък, позволяващи на човек да прави страшно много неща, които иначе биха стрували милиони долари, стотици хиляди долари в стара техника. И открих, че като включваш кабела в едно устройство, после в друго, в друго, в друго, и всяка част има своите малки грешки, и жаковете може да са мръсни или усилвателят да е претоварен.
В софтуера ми е невъзможно да се получат тези неща. Включвайки всичко наведнъж, от едното нещо до другото, сякаш си готов да запишеш нещо на пожар, нека да чуем как са вокалите, нека пуснем барабаните с тях. Знаех, че това ще добави толкова много хармонична изкривеност, но ние реално включихме много неща наведнъж, и в един момент всичко започна да звучи яко. Не съм сигурен точно как се получиха някой неща. От една използвахме нестандартните аналогови методи, от друга използвахме много една програма наречена Reactor, която позволява да се пресъздаде всяко устройство, което можете да си представите, но отнема отвратително много време и програмиране. Ние я използвахме, подобно на педал за китара. Имахме устройство към компютъра, в което можеш да включиш примерно бас, а после в усилвателя, точно като китарните педали. Имахме най-интересният дисторшън в света, който можеш да изкривяваш, да правиш с него каквото си посикаш. Използвахме го много в процеса на работа, като включвахме аналогови инструменти, във високо технологична машина.
.: Определената визия към "With Teeth" като цяло ли ще се отнася или различните песни ще получат различна видео презентация?
Trent Reznor – Що
се отнася до визуалното представяне на този албум, наистина нямам
представа какво ще правим. Току що заснехме клипа към “Hand that
Feeds”, което беше нещо като действие срещу музикалните клипове, знаеш,
този тип високо бюджетни, много концептуални, много хитри режисьори.Като творец винаги съм намирал това за много обезсърчаващо, защото мога да направя албумът да звучи както аз искам и да направя албум, с който се гордея, но когато дойде време да се продаде добре, трябва да направим клип. И, защото аз не правя клипове, трябва да се доверя на някого, който най-честно се оказва абсолютен задник, който взима повече пари отколкото ти е струвало записването на целия албум, за да направи 3-минутен промоционален клип. И мога да звуча малко циничен и директен по този въпрос, но това наистина е така.
Ако си от готините банди, можеш да си избираш от петте най-добри режисьори, който ще се отнасят с теб винаги малко иронично. На мен всички ми се струват леко фалшиви. А и телевизиите вече не въртят песни, които да ми направят впечатление. Има някаква надута концепция в тази насока. Видеото, което сега направихме е просто как свирим песента, това е. Мисля, че песента е добра и мисля, че ние сме добра банда, и я свирим добре. Това е, да го духате, това е видеото. Ще видим какво ще се получи, още не съм виждал нищо от него, но това няма значение, идеята стои. Снимахме видеото, без глупости, без нищо. Този албум е връщане към основата, към началните неща. Много неща бяха изчистени от пътя ми. Клипа направи мястото на песента, направи мястото на посланието. Турнето ни няма да е с експлозии и летящи прасета. Просто ще свирим. А това е всичко от което има нужда. Освежаващо е за мен, там искам да бъда точно в тази секунда.
.: Как балансираш между красотата и грозотата
Trent Reznor – Баланса между красивото и грозното винаги ме е интригувал, примерно в изкуството, работата на хора като фотографа Джоуел Питър Уиткан (Joel Peter Whitcan). Фотографии на нещо, което е много добре снимано, с перфектна композиция, а като се загледаш откриваш, че е отрязана глава на нещо, което е доста отблъскващо. Винаги съм харесвал такова съпоставяне, както звуково, така и в текстовото отношение, нещо като много груб текст, с много деликатен фон, или обратният вариант. Или много зловещ, механичен фон, с крехък и нежен човешки глас отгоре му. Самото значение на тези неща, винаги ме е интригувало до някаква степен. Но мисля, че в този албум, не мислех съзнателно за някаква концепция свързана с тези неща. Като цяло албума ми звучи много по-жив, и по-малко за онзи специфичен вид на взаимодействие, за което беше “Downward Spiral”, и отчасти “The Fragile”.
Наскоро трябваше да ремиксирам „Downward Spiral” със съраунд звук, което беше интересно, защото точно бях в процеса на аранжиране на новия албум, когато трябваше да се върна назад във времето. Беше приятно да чуя тези песни, техните части поотделно, и да си припомня как работех и създавах звука тогава, нещо което беше доста различно, от това което правя сега, главно заради технологиите. Технологията беше много примитивна тогава и даваше ограничени ресурси и те принуждаваше да работиш по различен начин. Беше хубаво да чуя този албум, стори ми се, че слушам друга банда да свири. Спомних си как го правихме, и беше все едно да се видя със стар приятел. Повече не бих го правил, но беше яко да чуя как съм правил нещата преди, стана ми много приятно, цялото преживяване.
