“My Own Way” е заглавието на новия, втори поред албум на лидерите на софийското хард кор крю, Last Hope. Сашо пък е името на вокалиста на групата, а по-долу са документирани неговите мисли и емоции за бандата, за новия албум, за сцената...
Сашо: Групата ми от много години насам – от 94-5-а година. Това е нещо с което много ми харесва да се занимавам и ми дава много енергия по принцип. Това е нещо, което много ни кефи, не го правим за пари, слава или нещо такова... Много ни кефи да правим музика, да излизаме на лайфове... Ето и албума, който излезе е нещо което ти дава някакво удовлетворение.
:. Май само морално?!
Сашо: Да, ама ние никога не сме си представяли, че сте изкарваме някакви пари от това или че ще постигнем нещо... Просто сме го правили за кеф.
:. Вероятно така е било от самото начало!?
Сашо: Да. Началото беше, когато бяхме ученици в училище и точно се бяхме запалили по разни такива групи, интересувахме се от хард кор обаче тука нямаше никаква информация, нищо не се знаеше. Записвахме оттук-оттам касети, четяхме ксероксни списания и фензинчета. С един много добър приятел от училище - Мартин, решихме да си направим група, събрахме още няколко души и започнахме. Това е, ние почнахме без никой от нас да може да свири – супер пънк! Сега не че можем да свирим, но вече сме се сработили и можем да се настройваме, хе хе.
:. Имаше и много промени в състава на бандата през годините. Представи ни настоящите членове.
Сашо: Фактически, от самото начало съм останал само аз и барабаниста Косьо. Всъщност, от най-най самото начало съм само аз, защото бяхме с друг барабанист, но това не го считам. Басистът ни Радо вече от няколко години е с нас, така че и той е към ядрото на групата. Единствено с китаристите не сме случвали последните няколко години – все имаше смени. Най-много се задържахме с последния ни китарист – Добро, който беше доста години с нас, но трябваше да се разделим. В момента, по принцип, нямаме китарист. Имаме човек, който ни помага, запълва мястото докато си намерим някой за постоянно. Ето, както и на промоцията на албума свирихме с Мишо от Skinflick.
:. Значи, какви са изводите – какво е необходимо, за да я има една група и тя да е не само жива, но и силна?
Сашо: Желание! Ние винаги сме имали желание да се занимаваме, а не сме имали илюзии, че ще постигнем страшно много с тази група. Много хора си правят групи, имат огромни очаквания, а в България знаем как стоят нещата и те не стават както хората си мислят, че ще станат и много групи идват и си отиват...
:. Какви амбиции имате сега като една здраво стъпила на сцената банда?
Сашо: Е!? Целта ни е да си направим новите парчета, защото тези вече доста остаряха, и да запишем следващия албум. При нас винаги се получава така – издаваме албум и докато го издадем реално песните в него са остарели... Междувременно искаме да правим повече концерти и да свирим в чужбина. И това ще стане, защото този албум ще се издаде и от Superhero Records в Германия, които ни организират турне. Това турне ни е като цел сега, но пак не го приемаме като “Е, сега отиваме на турне да пробиваме на запад!” Отиваме да свирим и да използваме възможността да видим страни, в които не сме били.
:. Кажи за задграничните участия на групата?!
Сашо: Еми, те не са чак толкова много. Първото ни беше в Скопие, Македония през 97 или и 98-а. Свирихме на един голям фестивал там и това беше доста вълнуващо за нас, защото бяхме още по-малки и все пак за първи път излизахме да свирим зад граница... Второто ни излизане беше в Гърция, когато ни поканиха да свирим с Ignite в Атина, април 2001г. Същата година лятото имахме нещо като мини турне – няколко дати в Унгария, Австрия, Хърватска. Свирили сме два пъти и в Сърбия.
:. А реакцията на публиката?
Сашо: Навсякъде отзивите бяха положителни. Най-най-силна беше реакцията последния път, когато ходихме в Гърция. На 20 април 2003-а свирихме в Солун с Stampin’ Ground, което беше неочаквано за мен и като покана и като всичко, защото щяхме да правим концерт на Stampin’ Ground в София на 20 април, нали работя с Re_Act, но това не стана. И един ден ми се обадиха и ме попитаха: “Искате ли да свирите с Stampin’ Ground в Солун?” и аз казах “Окей!”. Как да откажеш!? Отидохме, свирихме и хората много ни се изкефиха и след концерта идваха при нас да си говорим... Добре че Шута дойде с нас и много ни помогна с мерчъндайзинга – изкупиха всичко на Ласт Хоуп, което носехме!
:. “Инициативата” Балкан хард кор!?
Сашо: Преди време се запознах с Аца от Хитмен, от Събрия, и с течение на времето станахме доста близки и като групи, и като приятели. Хитмен са идвали много пъти на лайфове тук. Даже веднъж, на един от концертите, се събрахме една сборна формация – аз, Аца и хора от Скинфлик и Вендета и точно 20 минути преди концерта съвсем спонтанно направихме една песен. Тя се казваше “Balkan Hard Core” и оттам Balkan Hard Core...
След като излезе “3-way spilt”-а, Аца покани трите групи, които участваме в него на концерт в Белград. Отидохме към 40 човека - цял автобус... И сърбите върнаха тази визита на концерта на Медбол като дойдоха също с пълен автобус в София на 15 март... Между другото, има идея да издадем един сплит диск Hitman и Last Hope, но за това ще се говори по-нататък...
:. Развитието на сцената е осезаемо. А и уроците по хард кор танци по лайфовете вече са усвоени, публиката е “възпитана”, знае как да се държи... А как беше в началото в далечната 1995г...
Сашо: То не е до танците, самата сцената се разви. Днес вече има хора, които са си хард кор, ходят си по лайфовете и подкрепят групите. По-рано просто нямаше сцена, нямаше публика. Пак правехме концерти, но те макар да не бяха лоши, не бяха това, което е сега. Имаше две-три групи като Strategy X, Turndown, които вече ги няма. От тогава останахме само Ласт Хоуп и Face Up, т.е. Vendetta, както се казват сега. Всичко стана посепенно. Тръгна от Варна, а в София тогава концертите бяха много рядко и не такива, каквито трябваше да бъдат. Но, ето, последните две години сцената е много силна! Има много хора по концертите, има много групи в София. Разликата е огромна!
:. Какво ти прави впечатление като сравняваш публиката тук и тази, която ви посреща на участията ви на живо зад граница?
Сашо: Сто процента мога да кажа, че тук публиката е много по-ентусиазирана и много повече подкрепя групите, много по-яка. И атмосферата е много по-готина.
Тука хората са все още много надъхани и не са се разглезили. А там, например в Германия, като има всяка седмица по 3-4 концерта във всеки един по-голям град те са се разглезили... А може би и самия манталитет на хората – тука са по-диви. И в Гърция са по-спокойни... А тук става такава лудница дори само на български банди, която я няма и на американски групи, където и да е другаде... Самите музиканти също го казват. Jimmy G от Murphy’s Law каза, че такъв концерт не е имал от много години, а той е от Ню Йорк, все пак. И Madball казаха същото... Надявам се, че така ще продължава да бъде.
:. Какво е хард кор-а за теб?
Сашо: Не знам как да отговоря на този въпрос. Какво е хард кор-а за мен!? Това не може да се обясни. То си е хард кор – нещо вътре в мен. Който се интересува - да дойде на един два концерта, да види за какво става дума, да чуе групите, да прочете текстовете и ще разбере. ХК е нещо, което се разграничава от масовата култура – нещо като субкултура и е също така антисоциално.
:. Да се концентрираме над детайлите около албума “My Own Way”!
Сашо: Записан е в Стейн Студио. Беше почнат март месец миналата година. Тогава записахме всички инструментали без вокалите. После прекратихме със записите за известно време, защото нямаше пари и имаше пауза от 7-8 месеца. След това започнахме пак лека-полека с вокалите. Така, докато не дойде един момент в който Стейн Студио предложиха да ни продуцират. От този момент повече нищо не сме плащали и от там нататък стана по-лесно, защото ние не сме милионери, че да можем да плащаме толкова много пари за студио... Стейн Студио ни продуцираха, те ни снимаха клипа към “In Your Face”. Албума включва и 3 парчета като бонус, които са записани в студио Графити през януари 2002г. – те са от сплита с Vendetta и Skinflick. Рисунката за обложката на “My Own...” е правена от един наш приятел, Илия с псевдоним 330. Много ми харесва, на всички им харесва. Аз съм писал текстовете за всички песни в албума. А те са и стари и нови, защото ние не сме записвали нищо от 98-а година т.е. този албум включва част от песните, които сме направили за последните 4 години плюс няколко нови, които написахме миналата година.
:. Кажи по нещо за всяка песен...
Сашо: Дискът започва с
“In Your Face” – тя е доста стара песен, но не знам защо известно време не сме я свирили въобще. Бяхме я забравили, но почнахме пак да я свирим. Преработихме я малко и я включихме в този албум. В нея пее Jimmy Gestapo от Murphy’s Law – нещо с което сме много горди. Използвахме момента, когато групата дойде за концерт-а в София през 2002-а. Jimmy записа вокалите си за 10 минути – въобще не репетира и стана много готино. Видео версията към песента е без вокалите на Jimmy, само с моите.
“Wanna Be” – пак стара песен. Доста години я свирим по концерти и е добре позната на много хора. Най-накрая я записахме както трябва. Преди години я записвахме в Графити за една компилация, но тогава звука не се получи добре.
“Rise And Shine” – аз съм дал идеята за тази песен. Тя е от новите, правена е малко преди албума.
“Together” – също нова песен от 2002г. В нея пее нашия приятел Aцa от сърбите Hitman. Отдавна я имаше идеята той да пее в наше парче...
“What We Feel” – тя е една от най-старите песни, включени в този албум, от времето, когато записахме предишния си албум ”One 4 One”. Вече не я свирим, защото ни е писнала и даже не я харесваме особено. Но е част от историята на групата затова я включихме, плюс това в нея пее още един гост - Jane от финландската банда Enstand, която също направи концерт тук, в България. Него си го поканихме наистина, защото ни харесва гласа му и начина на пеене.
“Pizza Core” – песен на 2-3 години, позната е на много хора. Тя си е пънк, мелодична и е посветена на нашите приятели от Варна от една улична банда, която се казва “Pizza Crew затова и песента има и такова заглавие. В общи линии в нея се пее затова как отиваме във Варна и се забавляваме с тях, както е било през годините. Имали сме много хубави моменти, ходили сме с Face Up и Skinflick. В нея също има гости – в първия куплет пее Борис от Skinflick, във втория хора от Outrage, Not Broken In Spirit и Чавдар от Crowfish. Получи се много разнообразно.
“One More Time” – също много стара песен от 99-а, която не сме свирили. 2-3 години изобщо не сме я пипали, но сега се получи една от най-яките песни в албума. В нея поканихме Шута, Марин и Мони от Vendetta и Борил - един наш приятел, който не е в група, но си е от нашето обкръжение. А по средата има един пасаж с хип-хоп влияние, който е на български език, там пее нашия приятел Илия (човека, който ни направи обложката!) от Дуло Клика. Дуло Клика е една група чист хип-хоп. Но няма да казвам повече, когато излезат ще се разбере...
“Outcast” – много стара, не я свирим вече, не ми е от най-любимите...
“No Tolerance 2002” – доста пъти сме я записвали... Това е версия 2002 на песен от 94-а – една от първите песни на Ласт Хоуп.
“Riot” – последната песен от албума, аз съм я измислил. Това е един пънк химн - агитаджийски! Въобще не сме я репетирали. Просто влязохме в студиото аз им я показах на китарата и я записахме от раз. То си личи, тя е небрежна песничка. Беше много забавно, когато правихме хоровете, защото се бяхме събрали около 10-15 човека. Всъщност, това е единствената песен в албума на която аз свиря на китара!
Другите 3 песни, които са включени в диска са от “3-way Split” – а. Там не сме променяли нищо, с изключение на един вмъкнат семпъл... А сплита е нещо като символ на това братство и специално на голямото приятелство между тези три групи. Ние сме нещо като едно голямо семейство. Това е за цялата хард кор сцена, но специално тези три групи – ние сме постоянно заедно... Между другото това издание получава много хубави ревюта навсякъде, където сме го пращали.
Аз лично най-много харесвам “In Your Face” и “Riot”.
:. След гост участието на Jimmy G, ще чуем ли и Freddy от Madball в някое парче на Last Hope?
Сашо: Не! Не! Нямаше време пък и това с Jimmy стана спонтанно, беше идея на момента...
:. Обратно към албума. Release Party-то му беше на 10 май, Сцената... заедно с Vedetta, Switchstance, Crowfish. Стана лудница, както се и очакваше...
Сашо: Мина чудесно! Хареса ми, че групите бяха разнообразни – 3-4 различни типа хард кор и пънк. Клуба беше пълен, хората се изкефиха, продадохме и доста дискове. Отзивите са само положителни. Ние не обичаме да свирим дълго, за да не отегчаваме хората, защото хард кор не можеш да свириш по два часа... Е, случва се, но с този нашия джангър... Излязохме доста късно и хората бяха изморени, но до края имаше много вилнеещи хора и силно меле. Викаха ни два пъти на бис...
:. В близък план какво ви предстои?
Сашо: “My Own...” трябва да излезе някъде през юни и в Германия чрез Superhero Records. Те ще ни подготвят и турнето в Германия и Западна Европа през септември-началото на октомври. Все още не знаем колко точно дати ще включва, но ще е поне две седмици.
:. А какви са новините от On Point, лейбъл-а в който имаш участие?
Сашо: С On Point обединихме усилия с Шута и неговия лейбъл Years Of Pain и ще издаваме лицензни издания през двата лейбъла. Например, новия албум на македонската банда Смът ще бъде издаден по този начин.
:. А от промотърската компания Re-Act?
Сашо: Имахме планове за пролетта, но пропаднаха... За началото на лятото имаме идея да направим по-голям концерт или фестивал с някоя западна група... Но ще видим... Също така преговаряме със Sick Of It All. В преговори сме и с Born From Pain. 95% е сигурно, че холандците I Reject ще дойдат в България края на юли за концерт в София, Варна на Freemind-а и в още един град и най-вероятно ние, като Re-Act, ще им организираме малко Балканско турне.
:. Да не забравим за клиповете, “Last Hope” и “In Your Face”...
Сашо: “Last Hope” е първият ми опит да се занимавам с такива работи... уча “Кино и телевизия”... Естествено помагаха ми и други хора. Аз лично много си го харесвам, защото е автентичен, използвали сме кадри от материал, който въобще не е сниман за клип или нещо такова... “In Your Face” – доволен съм как стана, но можеше да стане и по-добре. Според мен имаше по-добри кадри, които трябваше да бъдат включени. Правихме го в Стейн Студио, представляваше малко частно концертче от което имаше кадри от много яки мелета, които обаче не бяха включени в клипа впоследствие. Имахме спорове с нашите продуценти, те искаха да наблегнат на групата, а аз на мелетата. В крайна сметка постигнахме някакво средно положение... Лично аз харесвам повече видеото към “Last Hope”.
:. Анкета “Какво означава за теб Last Hope и какво мислиш за последния албум на групата “My Own Way”?”[Забележка: Извадката е от не-социологическо проучване, на не-обществено мнение...]
Гепи, Стейн Студио, “Ласт Хоуп е една от най-известните хард кор банди в България. С тях се познаваме от доста време и така се случи, че ние вече се занимаваме с продуценство и те бяха първата група на която предложихме. Това е! Влязоха, записаха и го издадохме. В парчетата има енергия, което е ясно, защото и самия стил си е такъв, че на това се залага най-вече. Записан е много добре, изсвирен е много добре. Нашите стремежи са да предлагаме качествена музика от качествени артисти. Нямаме намерение да се занимаваме с т. нар. комерсиални музиканти в България, които в момента напират отвсякъде. Ние ще работим с музиканти, които живеят с тази идея и свирят заради музиката.”
Криндо, PR, Стейн Студио, “Това е премиерното издание на Стейн Студио, което мога да кажа се случи благодарение на мен. Групата има какво да покаже не само на концерт, но и саунда като чуеш...! В това студио много държат крайния продукт, който излиза от него да е на високо ниво. За самия албум - много добър! За мен “My Own Way” е като Best off албум, всяко парче е 100 % kick ass. И представянето на живо на 10 май беше много добро – момчетата свирят с голям хъс! В интерес на истината, не съм гледал групата на живо отдавна и за мен това беше изненада - хард кор сцената е станала толкова голяма. Всичко е много силно, и самата публика и групата – всичко се слива в едно и става много як купон, забавляват се заедно, което е много готино, много cool.
Емо, китара Switchstance, “За мен не е чак толкова важна самата музика... Аз съм ти го казвал... Аз бях преди в Ласт Хоуп, аз съм им помагал, когато бяха никои. Те са ми дълбоко вътре в мен, това е част от мен. Много е персонално, за да ти говоря само за музиката им... Сигурно това е хард кор. Аз обичам всички, които са в Ласт Хоуп така или иначе, значи съответно обичам всичко, което правят. Харесвам новият им албум, но не знам защо. За мен музиката е два вида – такава, която ме трогва и такава, която не ме трогва. Нещата, които ме трогват не са чак толкова много, но Ласт Хоуп определено са там!”
Шиваров, Радио FM+ “Все още не съм чул новия албум, но се кефа на демото на групата с което ти ме зариби - демото с човека с чорапите на обложката, което чух от теб през 95-а за първи път на Китен. Тогава бях втори за трети курс, запознах се с тебе, пусна ми Ласт Хоуп и като дойдох в София си купих демото. От тогава знам “No Tolerance” и любимото ми парче е ”Away”. Групата върви, олд скуул си е, но движи, по-добре звучи...”
Георги, списание Combine Effort, “Много сложни въпроси. Честно да ти кажа, аз не разделям групите в българската хард кор сцена. За мен всичките са важни заради труда, който влагат, защото и аз свиря в група и зная как е... Last Hope много популяризират сцената навън. Концертите им в Атина са минали много добре, доколкото разбрах, в Австрия също. Много яко беше представянето на новия албум. Това, което видях беше на високо ниво. Има и доста продадени дискове тук на масичката, а и на входа доста хора са си взели диск с билета...”
Слим, популярен хип-хоп изпълнител, “Аз обичам Ласт Хоуп, аз обожавам Ласт Хоуп, хе хе. Няколко пъти съм чувал “My Own...”, защото Косяка (барабаниста на групата – бел. авт.) непрекъснато ми го пуска. Супер як е албума! Пичовете се борят. Евала! Албума го правят 4 години все пак... Много е добър, дано има хора, които да го слушат и да му се кефят, а то има и аз съм от тях 100%.”
Чавдар, вокал и китара в Crowfish,“За мен това е досега най-професионално звучащия хард кор албум излизал в България като саунд и като направа. Ласт Хоуп са много добра група, която работи професионално. Дано продължават да правят това...”
Джони, собственик на музикален магазин във В.Търново, “Чух албума на промоцията за пръв път и съм доволен. Хард кор пънка винаги вдига. Хард кор - това е истинската музика! Не е Майкъл Джексън...”
Интервюто взе: Албена Цолова - Бета
