Светът е оцелял, защото се е смял. Тази прастара мъдрост важи с пълна сила за секстета “Уикеда”. Брилянтното им чувство за хумор като че ли ги е извисило над дребните ежби и несгоди и им помага да оцелеят в ежедневието. И не само да оцелеят, но и да се движат напред. Желанието им да изживеят живота си като истински хора, постоянството им – да репетират в една супер задушна и тясна репетиционна почти ежедневно, страстта им към музиката и таланта на всеки един от тях са достойни за уважение...
След края на репетицията се нагъчкахме в малката им одая и те, приятно запотени, дадоха това интервю специално за www.avtora.com.
:. На 31 Август 2002 г. участвахте в "Мелодия на годината" в НДК. Как мина?
Ерол: Яко беше. Ние бяхме специални гости. Направо ги размазахме.
Михата: Децата супер се кефеха. Забелязах, че куфееха яко на най-тежките места. Става въпрос, че те са необременени и куфееха точно там, където трябваше.
Ерол: А както знаем децата са бъдещето на планетата.
:. Стараете ли се да не повтаряте това, което вече сте свирили и става ли ви все по - трудно с времето? Ще изненадате ли феновете с новия си албум?
Михата: Да. Надяваме се приятно.
Ерол: Аз мисля, че те вече започнаха да се изненадват. Например сега на "Мелодия на годината" реакциите на хората бяха, как да кажа…
Росен: Многозначителни.
Михата: Но към добри.
Ерол: Да, многозначителни, но към добри. Стараем се да не свирим едни и същи неща, да, защото то и на нас ще ни омръзне да си свирим и да си пеем едно и също, а пък да не говорим за феновете. В новият албум парчетата са доста различни от това, което сме правили досега, а и самите те се различават едно от друго.
:. Какъв стил музика правите?
Михата: Никой не може да даде верен отговор.
Ерол: Да ти кажа и ние не знаем вече как ще се определяме какъв стил сме. Ако някой ни зададе този въпрос няма да мога да отговоря.
Росен: Аз за себе си не мога да говоря. Това трябва да го кажат критиците.
:. Как разбирате, че едно парче е станало готово?
Ерол: Това е най-трудният въпрос. Трябва да ни хареса как звучи.
Михата: Никога не се знае. Няма ник'ва рецепта. Има някои парчета по един месец ги мъдриме, а някои стават за пет дена.
:. Кажете нещо повече за новия албум.
/Всички мълчат./
Ерол: Аре бе, казвайте.
Михата: К'во да казваме. Малко е по-металистичен, обаче иначе пак всеки може да познае, че сме си същите глупаци.
Вили: Но същевременно е и мелодичен.
Ерол: Да, в общи линии са по-тежки парчетата, по-къси, по-смислени.
Михата: По-радиофонични.
Ерол: Има много китарни ефекти. Росен си е купил около десет ефекта за китарата.
Михата: Да бе, и за всеки ефект ще правим по парче.
:. Какво представлява работният ви ден?
/Бурен смях в залата./
Ерол: Е с тоя въпрос направо ни сдуха, братче!
Михата: Какъв работен ден, бе, такава безработица брутална е настанала. Аз съм завършил "ветеринарния", но никога не съм практикувал. Примерно чистим ушите на зайците на баща ми, бием инжекции на кучетата, е такива неща. Обикновени ветеринарни занимания.
Пепи: Коля прасето.
Михата: Аааа, тва е много трудно!
Росен: Е нали си ветеринар, бе?
Вили: Не става дума за работа. Свиренето за нас все още е голямо удоволствие.
Михата: Пънк. Ако ставаше дума за работа, не знам дали щяхме да се занимаваме по толкава часове.
:. Къде се усещате в музикалният живот на България?
Михата: К'ъв музикален живот, ние сме си още полудиви.
Ерол: На хорото сме, но не знаем още точно в коя му част.
Мишо: Водиме го до мегдана и го разтуряме.
:. Какво ще правите, ако нямате успех с новия си албум?
Мишо: Ще направим още един.
Михата: Още по-дълъг и отвратителен.
Ерол: Нас не може да ни уплаши никакъв неуспех. Нас успеха не можа да ни уплаши, та от един неуспех ли ще се стряскаме…
:. Наскоро взехте участие във фестивала на Пепси Сигет в Унгария. Имате участия в Македония и други страни. Какви трудности срещате при участията си във фестивали извън страната?
Вили: Трудности имаме тук, в България. Извън България нямаме никакви проблеми. Там е перфектно. Публиката е страхотна и винаги се получават невероятни лайфове.
Ерол: Трудности имаме само с парите, защото по тези фестивали не плащат много добре, а пък е много далече. Хонорарите стигат, колкото да се покрият разноските по пътуването. Това е единствената трудност.
:. А как от "българският антидепресант", както ви окачествиха сп. "Нов Ритъм", стигнахте до парчето "Питам се, питам" от последния ви албум - "До тук"?
Ерол: След като излезе парчето за Боби ние бяхме набедени от медиите за веселяци. В живота ни има и върхове, и спадове. Понеже ние така или иначе се изразяваме чрез музиката е нормално да обърнем внимание и на такива състояния, в които не ни е много весело, защото има и доста такива моменти. Най-хубавото е, ако можеш да извлечеш от всяко състояние нещо полезно - песен например.
:. Били ли сте пред разпадане? Имали ли сте чувството, че пътят е свършил?
Ерол: Да, имаше такъв момент. Сред вторият албум - "Затова, защото…" Те при нас често май се случват тия работи, но това е защото всички сме силни характери. Но затова пък, когато работим заедно, се получава страхотно. Понякога има трудности, защото, казано с две думи, сме истински хора. Тази група нямаше да съществува, ако на всеки един от нея не му беше кеф да свири в нея. Ако нещата опираха до пари, тоест., ако парите бяха основната причина да сме заедно, то ние щяхме да се разпаднем.
:. Мислите ли, че имате силата да промените нещо в България? Не само в музикален аспект, но и в социално-политически план?
Михата: То това не зависи от нас.
Вили: Аз се променям. Музиката се променя. Става все по-силна и все по-добра. Зависи от хората. Точно за това говореше Ерол. Че хората са оглушали и изтъпяли жестоко, миличките. Те дори не знаят, че нещата зависят от тях. Какъв е тоя народ, който няма никаква реална преценка?! Идва някакъв и ти казва, че там за 800 лв ще те оправи и те го избират с 60 процента мнозинство. Малоумие пълно. Аз не мога да му определям нещата. Ако той реши, ще се промени. Дали ти ще си причината или повода…
Мишо: То в крайна сметка нали и ние сме от хората. Всеки трябва да се стреми да бъде себе си. Да си прави неговите неща като хората
Ерол: Важното е да правиш с кеф нещата. Аз мисля, че хората се променят. Ситуацията се променя.
:. Кое е най-ценното, което притежавате?
Михата: Липсата на мозък. Става въпрос, че сме луди, но поне не ни прави впечатление. Мислим си, че всичко е нормално, че всичко е ок.
