Ден след провеждането на първия Калиакра Рок Фест, на 26 август стадиона в Каварна разтърсиха и британските грайндкор екстремисти Napalm Death, в качеството си на хелдайнери на фестивала Thrash Till Death.
Буквално последните си минути преди появата на Napalm Death на сцената, очаквана от 2000 заклети фенове, “машината за месо” – Mark “Barney” Greenway, вокалист на групата, отдели на водещия на предаването за рок и метъл музика "Фрактура" – Васил Катинчаров, за настоящото интервю, което той предостави ексклузивно на Avtora.com.
Поради липсата на друго удобно място, то се състоя в банята зад съблекалнята на групата около 1:00 през нощта.
.: Разкажи ни малко повече за новият ви албум “Smear Compaign" и с какво той е по-различен от предишните ви записи?
Новият ни албум е едно доста шумно продължение на предишния ни диск “The Code is red, Long live the Code”. Песните в него са много добри, но всеки разправя така за най-новите си неща. Парчетата са малко по-бързи от обичайното. Отново има много грайндкор елементи, но също сме експериментирали и с други неща. Например в една от песните гостува Anneke от The Gathering. Сега, като го слушам, мисля, че наистина се получи страхотен албум.
Искам да обясня и заглавието на албума - “Smear Compaign”, което е показателно за съдържанието му. Става дума за религия и за това как човек трябва да мисли сам с главата си. Не да приеме, че религията е върховната истина, която му казва всичко и да спре да си задава въпроси. Защото хората масово се поддават на влиянието - някой друг да им казва кое е редно и какво да правят в живота си.
.: Значи е един вид анти-религиозен албум?
Да, идеята му е точно такова. Факт е, че много групи вече са правили албуми със сходна концепция, но нашият е малко по-различен. В него искахме да акцентираме върху съвременното схващане за морал и това как той слага невидими прегради между хората. Това ги настройва едни срещу други и често стават врагове на религиозна основа. Хората сами създават безумни закони, които служат да защитават едни, а да съдят други. Новият ни албум е за това как трябва сам да правиш разликата между доброто и злото, като лична преценка. Човек трябва сам да управлява живота си.
.: Досега ти ни каза каква е разликата с предишния ви запис, но само като текстове и концепция. Чисто музикално обаче с какво е по-добър новия ви албум от предишните?
Този е по-различен предимно с по-добрият си звук. Целият звукозапис беше правен на много високо ниво. Самите парчета са много по изчистени и ударни. За мен това е много силен албум, защото ние непрекъснато се стараем да си вдигаме нивото и да сме все по-добри с всеки следващ албум.
.: В последно време каните по някой гост-вокал в албумите си. Anneke от The Gathering, Jamey от Hatebreed, Jeff от Carcass. С кой от тях песента се получи най-добре?
Всеки един от тях е адски добър. Трудно ми е да кажа с кой песента ни се получи най-добре. Всеки вокал вкарва различно чувство в текста на парчето, в което участва. Така че контекстът е различен, не могат да се сравняват. Всички са добри в това, което правят и за това ги поканихме да изпеят по нещо.
.: Би ли ни разказал твоята версия, защо се разделихте с бившия ви китарист Джеси?
Обяснението сега е просто, но проблемът с него тогава беше сериозен. Нещата около поведението на Джеси ставаха все по-напрегнати и помежду ни имаше напрежение. Той изведнъж престана да се интересува от задълженията си към групата. Спря да идва на репетиции, пиеше много, а това се отразяваше на цялата банда. Имахме поети ангажименти и не можеше да ги откажем заради него.
Въпреки всичко ние постоянно се опитвахме да му помогнем, с всичко което беше по силите ни. Нещата обаче не се получаваха, защото той беше в пълна апатия. Не искаше и сам да си помогне. Всичко това бе много тъжно и трудно като решение за нас, но накрая му казахме – трябва да напуснеш. Това е истината.
Животът е тежко нещо и понякога на човек му се налага да взима категорични решения.
.: Вашата песен “You Suffer” е записана в книгата с рекордите на Гинес заради краткото си времетраене. Какво друго, свързано с Napalm Death, би намерило място в същата книга?
Най-вероятно... Ех, че труден въпрос... Бандата, която свири най-бързите песни в продължение на 20 години. Толкова години, а ние свирим все по-бързо.
.: Според теб дали е възможно, като станете на по 50 г., да продължавате да свирите все така интензивно и брутално?
Напълно възможно е. Всичко е възможно в човешкия живот. Аз не съм от този вид хора, които казват – “Ох, вече съм стар да правя такива неща...”. Моята лична философия е друга. Смятам, че всеки би могъл да направи всичко, стига да е здрав и да го иска. Няма значение на колко години си. Мисля, че това е огромна грешка на човешката раса, която смята, че когато човек остарее, не трябва да прави определени неща. Това не важи за мен и ако мога, ще го правя. 
Barny и Васко Катинчаров
.: От 20 години сте в музикалния бизнес. Кое е най-голямото ви постижение досега?
За най-голямото постижение питаш... Това, че толкова години успяхме да се съхраним като група и да продължим да свирим. Всички виждаме колко екстремни банди се появяват и изчезват всяка година. После идват още по-нови и пак изчезват, а Napalm Death продължават да записват албуми и да съществуват. Освен това мога да отбележа и още един факт, с който се гордея. Това че ние сме първата толкова брутална западна група, която е свирила в Русия, когато беше част от СССР. Това се случи една седмица преди те да се разделят на отделни републики и ние направихме знаменит концерт. Също така бяхме и първата грайндкор банда, свирила някога в Южна Африка.
.: Кое е нещото, с което никога не бихте направили компромис?
Това да не дадем най-доброто от себе си на всеки концерт. Ние винаги свирим така, сякаш това е последното ни шоу. Винаги даваме всичко, на което сме способни и при записите на албумите ни. Стараем се да експериментираме, но никога не забравяме откъде сме тръгнали като група. Постоянно пробваме и нови неща, но никога не забравяме корените си.
.: Има ли някой музикант, с който много бихте желали да работите за в бъдеще?
Някой, с който бихме си допаднали... Въпросът ти е труден. Може би някой много нестандартен музикант, който обича експериментите. Сещам се за Michael Gira от The Swans. Харесвам и работата на Neurosis. Искам различен стил от нашия, което като се обедини, да стане нещо предизвикателно и ново.
.: Звучи интересно.
Така си е, но на този етап трудно ще стане. (смее се)
.: Какво беше най-важното за теб в началото на кариерата ти и как се промени то в последствие?
Ако трябва да бъда честен, най-важното за мен преди години си остава такова и сега. Най-голямо значение в моя живот преди години, а и сега, си остава желанието ми да се чувствам щастлив. Това нещо е заложено в текстовете и на последния ни албум. Открий себе си и бъди щастлив. Също бъди вдъхновение и за околните чрез позитивното си излъчване. Ако човек е нещастен, той не е добър в нищо. Така че за мен това е личната ми житейска философия.
.: Кое според теб е нещото, което ви задържа на върха толкова години?
Това, че винаги сме правили нещата, които смятаме за правилни. Ние сме честни с феновете си и не изневеряваме на същността на групата. Ако усетим, че нещо не е добре за нас, просто не го правим. Това е като да бъдеш упорит през цялото време, за да успееш накрая. Това е и в най-тежките моменти да имаш волята да изчакаш момента, докато се появи светлината в тунела.
.: Постигнали сте много значими неща, но за какво все още мечтае група като Napalm Death?
Да сме в състояние да правим нашата музика още дълго. Защото ако станеш.... да кажем самодоволен, почваш да се държиш така...”Уфф, пак ли трябва да записвам албум и да ходя по турнета?..”. Стигнеш ли до този момент, нещата никак не вървят на добре. Ние мечтаем още дълго да свирим и да разпространяваме посланието си чрез нашите песни. Това е нещото, което бихме искали да правим. Постижение си е да погледнеш назад и в същото време да продължаваш да имаш бъдеще. Искам като се обърна да видя, че сме оставили следа в музиката, дори и да е малка, но съществена.
.: Как все пак би желал хората да запомнят Napalm Death когато един ден спрете да свирите?
Когато всичко свърши ли? Като група, която винаги е правила това, което е искала. Свирила е на много места пред съвсем различни хора. И най-важното - имала е послание, което е достигнало до хората.
.: Ще ме извиниш за неудобния въпрос, но ми е интересно как според теб щеше да звучи Napalm Death сега, ако Lee Dorian все още беше вокал на групата?
Нямам проблем с въпроса ти. Кой ли би могъл да каже как щеше да звучи групата? Когато аз се присъединих към Napalm Death, никой не можеше да каже как бихме звучали сега например. Няма как да се предположат такива неща. Очевидно той беше вокал на бандата, но никога не е бил основна фигура в нея. Ако трябва да съм честен си мисля, че Napalm Death с него щеше да звучи както е в момента.
.: Преди няколко месеца говорих с Max Cavalera от Soulfly и му зададох въпроса каква музика би желал да свири на неговото погребение. Тогава той категорично ми отговори, че песни на Napalm Death са най-подходящи.
Ихааа.. (смее се)
.: Ти какво би казал по въпроса?
Коментара на Макс ли?
.: Не, какво би искал да свири на погребението ти?
“Ace of Spades” на любимите ми Motorhead. Това беше първата екстремна група, която чух в моя живот. Ако ги нямаше Леми и неговата банда, мисля, че метъл музиката днес нямаше да е такава, каквато я познаваме.
