Трийсет и три години след създаването си, Twisted Sister – едни от класиците на хевиметъла - все още са на гребена на вълната. След 14-годишна пауза, точно преди 5 години групата се реформира, за да зарадва и дългогодишните си български фенове със своя разбиващ гиг на 25 август, част от провелия се Калиакра Рок Фест.
Jay Jay French е член на Twisted от самото създаване на бандата през 1973 г. в Ню Йорк. Нещо повече – той е неин основател, а днес освен китарист е и неин мениджър.
Часове преди да излезе с Twisted Sister пред 8000 български фенове в Каварна, Jay Jay се срещна с водещия на единственото предаване за рок и метъл музика по телевизия ММ, "Фрактура"- Васко Катинчаров, за да разкаже прелюбопитната история на Twisted Sister, за мотивите на групата да е на сцената и днес, и с какво Twisted Sister са по-различни от всички останали рок групи.
.: 14 години не бяхте на сцената. Кога решихте да се съберете отново?
Събрахме се малко след трагедията на 11 септември 2001г. в Ню Йорк.
.: С какво точно това събитие ви провокира да се съберете заедно?
Всичко дойде, когато бяхме помолени да направим едно шоу, чрез което да се съберат пари за пожарната в Ню Йорк. Те имаха нужда от пари, за да възстановят загубите си от терористичната атака.
Свързахме се с MTV, които изненадващо ни казаха, че не искат метъл група на този благотворителен концерт, организиран от тях. Това тяхно решение естествено беше голяма глупост. Затова ние си направихме наш благотворителен концерт заедно с Overkill, Sebastian Bach, Anthrax и Ace Frehley. Събрахме 100 000 долара, които дадохме безвъзмездно на нюйоркската пожарна. След този концерт много промоутъри от цял свят започнаха да ни питат дали планираме още концерти. Ние се съгласихме на няколко оферти и така групата стана отново активна след 14 години пауза.
.: С какво се занимаваше всеки един от вас през времето, в което не бяхте заедно?
Странно е, но помежду си не си бяхме говорили от 11 години. Нямам идея какво точно са правили другите, а и не ме интересуваше. Раздялата ни беше със скандал. Dee правеше филми и музика, Eddie и той остана в шоубизнеса. Аз например се захванах с менажиране и движих нещата с групата Sevendust. Mark се захвана с постпродукция. Бяхме скъсали връзката помежду си. Явно така е трябвало да стане, като се замисля сега. Важното е, че отново сме заедно и сме изгладили напрежението, което ни раздели преди години. Има много по-важни неща в света, отколкото да се сърдим един на друг. Наскоро си говорихме помежду си, че когато се събрахме отново през 2001, не си представяхме, че ще продължи толкова дълго. Аз си мислех, че ще изкараме година и пак ще се изпокараме. Вече явно не мога нищо да прогнозирам около групата.
.: В момента записвате албум, озаглавен “A Twisted Christmas”, в който ще има метъл версии на класически празнични песни. Какво ви накара да предприемете точно този ход?
Един ден си седяхме и си говорихме, как биха възприели хората наш нов албум. Истината е, че феновете няма да ги интересува много да слушат новите ни песни. Това е лично мое мнение. Другите банди, които правят реюниън записват албуми, но според мен това е загуба на време. Dee предложи да направим кавър на песента “Come all Ye faithfull”, която го е вдъхновила за написването на нашата песен “We’re not gonna take it”. Сменихме припева на нашето парче, разменихме и някои части на текста на двете песни и видяхме, че се получава нещо интересно. Тогава на мен ми хрумна идеята, че бихме могли да пробваме и с други песни.
Когато нещата започнаха да се получават, стигнахме до решението да запишем цял такъв албум, който да бъде нещо като коледен метъл албум. Трудното беше да изберем точните парчета, но решихме да се престорим, че сме на мястото на любимите си групи, които биха избрали песни според стила им. Представихме си как АС/DС свирят “Silver Bells”, а Judas Priest – “I saw Mommy kissing Santa Claus”. После си помислихме и за песен, която би паснала на Thin Lizzy. Така се получи нашият коледен албум, който си е чиста проба забавление в съчетание с респекта към групите, пред които винаги сме се прекланяли. Така, че се надяваме феновете правилно да разберат защо правим този албум по този начин.
.: Изпитваш ли носталгия по страхотната рок атмосфера на 80-те? С големите концерти, групитата и безкрайния купон?
Не. Това време е минало за мен. Честно да си кажа ние бяхме необичайна група за 80-те и някои неща не ги изживяхме като останалите. Не бяхме като банди като Motley Crue например. За нас беше важно да се представяме добре на сцената, като професионалисти.
Музиката беше номер 1 за нас. Не пиехме, не ползвахме наркотици, рядко ходехме на купони след шоуто. Обикновено след концерт се прибирахме да спим, а на другия ден всеки ходеше във фитнес залата, за да е във форма. И ден след ден това беше нашият начин на живот. И може би точно това е причината да сме здрави и сега да се върнем обратно като Twisted Sister.
Вече сме на по 50, но ако гледате наш концерт, ще се убедите, че има групи и на по 20, които могат да ни завидят. Знам, че някой ще каже, че това не е рокендрол начин на живот. Точно това обаче ни прави различни. Ние винаги сме поставяли нашите фенове над всичко, като на пиедестал. Ние сме отговорни пред тези фенове, които идвайки на концерт, искат да ни видят във форма. Какво удоволствие е да отидеш на лайв на любимата си група и музикантите да излязат уморени, надрусани и свирещи зле. Какво ще е разочарованието за тези хора. Twisted Sister е група, която знае как да забавлява хората и да цени тяхното внимание. Това се вижда и концертите ни стават все по-големи и се събира все повече публика. В момента сме много ентусиазирани и изживяваме нещо като втората си младост.
.: Какви бяха приоритетите ти, когато беше на 20 и какво е важно за теб сега?
Зависи дали ме питаш през погледа на музиканта Jay Jay French или за мен като личност? .... В момента семейството и децата ми са най-важното. Като бях на 20 друго ме вълнуваше. Тогава непрекъснато се мотаех с разни групи и свирехме. Сега се грижа за децата си и се опитвам да им бъда за пример като човек, който се труди, за да успее. Тази година с Twisted Sister празнуваме 30 години на сцената и това е много, много работа зад гърба ни. Бъдещето е само пред тези хора, които се борят усърдно да имат такова.
JJ French и Васко Катинчаров
.: Вашата песен “We’re not gonna take it” беше използвана в предизборната кампания на Arnold Swarzenegger за губернаторския пост в Калифорния през 2003 г. Какво мислиш за това?
Тази песен е използвана от адски много хора за какво ли не. Имам предвид – реклами, филми, анимационни филми, спортни състезания, а както каза ти и за политически цели. Факт е, че “We’re not gonna take it” беше използвана и от Arnold Swarzenegger, но там има друго обяснение. Това че Dee Snider му е голям фен. Малко хора знаят, че албума ни “Stay Hungry” от 1984 г е свързан точно с Swarzenegger. По това време той беше Мистър Олимпия и неговото мото тогава беше точно името на албума ни. Неговият подход ни харесваше, винаги да се бориш за първото място и да си ненаситен за нови предизвикателства. Името на албума е като чиста символика за нас.
.:За какво се шегувате най-често вътре в групата?
Помежду си ли? (смее се)
Повярвай ми, не мога да ти кажа с какво се шегуваме...(смее се). Всяка група или организация, в която има поне няколко човека, си има вътрешен начин, по който се шегува помежду си. Ние също знаем как да се забавляваме един с друг, но е толкова лично, че ако ви кажа, ще ме убият... (смее се)
.: Има ли още нещо, което мечтаеш да постигнеш?
Първото ми докосване до шоубизнеса беше, когато бях на девет години и гледах The Beatles по телевизията. Тогава си казах, че искам един ден да бъда като тях. Това беше през 1964-та и 20 години след това аз вече имах първия си златен албум. Сега имам зад гърба си 30 годишна успешна кариера и все още свиря пред пълни стадиони. Освен това продуцирам разни групи, а също съм и техен мениджър. Twisted Sister също ги менажирам аз. Така че съм постигнал всичко, което съм искал. Ако предположим, че напусна шоубизнеса, бих се посветил на работа с деца. Иначе в музикалния бизнес се чувствам успял.
.: Кое е най-голямото ти разочарование в досегашната ти кариера?
В кариерата ни с Twisted има страшно много разочарования. Но именно те ни направиха това, което сме в момента. Трябваше да преминем през обстоятелства, които ни депресираха и бяха в състояние да ни “прекършат” и като хора. Бих могъл да стоя тук с теб с часове и да ти разказвам такива истории, свързани с групата, от които ще се хванеш за главата от учудване. Като се върна назад през 87 г. когато се разпаднахме, това не беше най-лошото. Имаше много по-неприятни неща. Това беше следствие на напрежението между нас.
Сещам се за периода преди да издадем първия си албум, когато разочарованията следваха едно след друго. В този период имахме и няколко трагедии, защото умряха няколко от музикантите, които вие не знаете, защото нямаше Twisted Sister в състава, който сега познавате. Бях пряк свидетел как музиканти, с които свирех, съсипваха своя живот, прекалявайки с дрогата и алкохола.
Това е най-тъжното в моята кариера и може би причината да мразя и алкохола и дрогата е точно това. Смених 11 музиканти с които свирех, заради тяхната зависимост към едно от двете или и към двете. Затова в Twisted Sister ненавиждаме този начин на живот. Виждал съм как първия ни вокал, безобразно пиян, заплаши барабаниста ни с пистолет в главата. Единият ни китарист умря от прекаляване с амфетамини. Другия вследствие на тумор в мозъка, но и той се друсаше много.
Моята лична поука от това, което се случваше около мен и с моята група, беше да бягам далече от такива хора. Искам да не съм виждал всичко това, но то се случи. Желанието ми е моите деца никога да не преживеят такова нещо. Това е най-важното за един човек, да цени живота си. А не да се подведе по лъскавата страна на шоубизнеса и да си повярва, че има нещо безнаказано на този свят.
