Едно интервю на Васко Катинчаров с главния редактор на списание РИТЪМ, Ивайло Кицов, в което в един откровен разговор става въпрос за миналото, настоящето и бъдещето на българския музикален официоз.
Поводът да си говорим с Ивайло Кицов е 15-ата годишнина на списание РИТЪМ, която се навършва през месец октомври.
.:Васко: Винаги съм искал да ти задам два въпроса. Единият е: в последните една-две години всичките надписи на корицата ви са на български. Защо? Преди не беше така. Нещата се изписваха на английски.
Ивайло Кицов - Получаваш отговора веднага. Защото преценихме, че по този начин окото на българина по-лесно би разпознало знаково списанието. Нека да не го затрудняваме с английското изписване на групите. Впрочем, тук е моментът да издам една малка тайна относно следващия брой. В него ще има една малко по-разчупена графична концепция, малка част от която ще бъде изписването на групите в оригинал на съответния език, вътре на самите страници. Решихме, че окото на читателя ще бъде улеснено максимално когато види горе в левия или десния ъгъл на страницата за кого ще прочете по-долу.
.:На последните няколко корици са само български изпълнители - Бичето, група Те...
И.К. - Кой ли не беше... Те бяха, Ахат бяха, Ирра беше, Графа беше... По принцип досега кориците ни бяха български. По някакъв начин можем да кажем, че и Пласибо е българска корица – дотолкова, доколкото това събитие се случи у нас, в България. Това събитие ни накара да се замислим дали все пак да не започнем да експериментираме и с така наречените западни корици, което в историята на списанието, навършващо 15 години не е нещо ново. Преценихме, че в общи линии българските групи и изпълнители не са безкрайно много, или не са безкрайно много тези от тях, които заслужават корицата на музикалния официоз. Тоест, оттук нататък българската корица няма да бъде задължителна. Но това не означава, че в списанието няма да има за българска музика. Точно обратното. То ще продължава да отразява всички събития и да обръща поглед към групи и изпълнители, които са български.
.:Ти спомена, че през октомври списанието прави 15 години. Ако се върнеш назад, какво успяхте и какво не успяхте да постигнете за това време?
И.К. - Очевидно в генералната директива ние сме били прави. Тоест, постигнали сме нещо, след като успяхме цели 15 години - с едно мааалко прекъсване - да останем на пазара в България. В България, подчертавам. В началото РИТЪМ тръгна като магазинно издание - спомняш си колко ъндърграунд беше онова списание 87-88 г., когато аз бях само един сътрудник вътре. Списание, което предлагаше всичко - от социална проблематика, до мода. Музиката беше сериозна част, но не основна, разбира се. След което дойде префасонирането на списанието в рокендрол седмичник. Сряда беше празник за българския меломан. След това - Нов РИТЪМ, като списание. След това отново РИТЪМ, отново като списание. Искам да кажа, че беше много трудно и продължава да е, но пък ние сме се амбицирали, запретнали сме ръкави и смятаме, че сме в състояние да запълним една такава наистина много деликатна и в същото време огромна ниша. Да попълваме фонотеката на феновете, да препоръчваме най-вече, защото РИТЪМ не обича размахвания пръст. Ще продължим да си бъдем ние. Феновете, които ни познават през всичките тези години или пък от последните една-две, знаят какво имам предвид.
.:В какво ви критикуват най-често читателите?
И.К. - Като човек, който пряко се занимава с читателската поща, мога да разделя нашите читатели на две групи, общо взето. Първата са обикновените читатели, феновете и меломаните, които всеки месец сядат и в писмата си обръщат внимание на това как ние сме отразили тяхната любима група, нейния последен албум, концерта на еди-кой изпълнител, български или не, с препоръка да пишем повече за техните любимци. Другата група е от по-малко, но по-важни за нас читатели. Това е едно качествено ядро, което пише много рядко, но винаги много сериозно. Писмата им касаят предимно концепцията, вкусовете – тоест, тези писма са един камертон, който ние винаги взимаме предвид. Защото когато Били Армстронг от Свищов напише гневно писмо защо ние, аджеба, сме пропуснали новия албум на Лимп Бизкит в този брой... Да, ние пускаме това писмо, защото то е “глас народен - глас Божи”. Гледаме много-много да не се оливаме и да не пускаме много от т.нар. хвалебствени писма – когато си уцелил в момента вкуса на госпожицата от Троян и идва едно възторжено писмо за това как ето, ние съвсем адекватно сме реагирали на новите тенденции в латино музиката; или пък когато пише истинският фен, маниакът, по повод конкретен саундтрак, на който е обърнал внимание в така наречените от нас маниашки рубрики в ревю секцията – за саундтрак, за блус и джаз, за уърлд музика и пр.
.:Защо за толкова години списанието няма интернет сайт?
И.К. - Отговарям ти авансово. Вече ще има. Работи се по въпроса. А защо досега не е имало? Приеми го дори от гледна точка на това, че така фенът си го купува, отива в къщи, чете си го... Не сме гледали на сайта като тип зарибявка, така да го нарека. От друга страна обаче си даваме реалната сметка, че в този наистина динамичен век тази история, наречена живот, ни се случва толкова бързо и толкова светкавично, толкова развита технологично, че вече ние нямаме право да нямаме уебсайт. Междувременно, засега в Аvtora.Com. има едно много симпатично банерче, чрез което ние ще анонсираме всеки наш следващ брой до момента, в който нямаме уебсайт, а пък след това също можем да продължим да го правим.
.:Аз ще се хвана за твоите последни думи за следващият ви брой. Би ли могъл отсега да анонсираш някои от акцентите в него?
И.К. - Истината е, че 100 страници месечно списание се прави много деликатно. Много е сложно, колкото и отстрани за някои да изглежда като купон, така че работим доста напред. Веднага мога да кажа някои от акцентите в броя. Първо, това, на което ще залага РИТЪМ все повече и повече, са така наречените лични интервюта, взети персонално от изданието. Българските артисти са ни подръка, с тях проблеми нямаме. Говоря за световните имена. В този дух един от акцентите за следващия ни брой е едно интервю с Масив Атак, което е страхотно. Имаме страхотен екип, нашите хора са като хрътки и самият факт, че някои от тях са се озовали на такова място, на такава сбирка на звездите, каквато е фестивалът Сигет в Унгария, говори много. Оттам те се прибраха с маса интервюта, едно от които е тъкмо това, с Масив Атак. Излишно е да обяснявам какво означава тази група за модерната музика. Интервюто е единствено за българска медия. В броя ще имаме автентично интервю и с Джуниър Джак... Имаме още интервюта с Фън Лавин Криминалс, с Ивънесънс... Продължаваме да си удряме главите в масата, и в тавана, и в стената в опит да дадем на всекиго по малко, спрямо неговия вкус. И другото събитие, което ще отразим, е концертът на Молоко, поради който също е възможно едно известно забавяне на броя.
.:А кога приблизително очаквате да излезе, след като се очаква забавяне на броя?
И.К. - Винаги казвам това – списание РИТЪМ излиза около 20-о число, плюс минус един-два дни в зависимост от съботите и неделите, национални празници, празници вътре в редколегията, събития...
.:И последен въпрос. По едно време в списанието имаше и диск с компилации от българска музика. Смятате ли за в бъдеще да правите нещо подобно?
И.К. - Да, това не ни е излизало от главите, не само като диск. Така наречените притурки са много важни за читателя. Имаме доста идеи по въпроса, но нека не се заблуждаваме: живеем в България, шоубизнесът се е спекъл поради липсата на пари - това е факт за всички. Не бива да си заравяме главата в пясъка като щраус, още повече че ние сме хората, които са огледало на този бизнес. Мислим непрекъснато по въпроса. Мога да обещая, да! Ще има дискове, ще има безплатни притурки, ще има отново класации, както имаше няколко пъти вече. Прогласувахме Топ 50 на българските албуми на всички времена, Топ 50 на най-влиятелните личности в българския музикален бизнес... Имаме много идеи по въпроса. Обещавам подобен род изненади. И в същото време съм достатъчен реалист, за да не се ангажирам с конкретен срок.
Интервюто е взето в предаването "Радиоактивност" (радио NET) и предоставено за Avtora.Com от: Toxity Records
