За това какво има зад професионализма на гласа по радиото, който слушаме всеки понеделник от 22 до 00 ч. по "Тангра" и за още много приятни и не толкова неща.
Като фен... Като ужасен фен. Движехме с няк'ви хора тука от центъра на София и страшно много се интересувахме от музика, но в един момент целият този пасивен интерес просто вече не ми вършеше работа и аз така или иначе познавах групите от това време като АХАТ, РЕВЮ, КОНТРОЛ, НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и исках да съм по някакъв начин част от това. Започнах по някакви много смешни места да се "намушквам" точно. Едно от тях беше смешното вестниче "Средношколско знаме"- отвратително комсомолско издание, но пък имаше специализирана страница за музика и там мажеха да пишат хора, които не са професионалисти. Също така правех едно предаване, което се наричаше "Юноша" по радио "Христо Ботев". Цялата работа тръгна от това да правя нещо, а не само да слушам музика.
:. А как се получи с вестник "Ритъм"?
Ами... Едни приятели направиха "Клуб 113+" и беше също много смешно в началото. Държеше го Наско Янкулов, с извинение и някакви други хора със странни връзки с университета и така получиха помещението. Беше много готин клуб, където свиреха ПИРОМАНИЯ, БЕЙБИФЕЙС, РЕГ ДОЛС и т.н. Имаше поп- вечер с Дони, кънтри вечер с Коцето, блус вечер с Васко Кръпката, а рок вечерта я водих аз. Имах ужасни проблеми най- вече с това, че повечето от групите нямаха барабани. Моето гадже по това време беше барабанист и постоянно опирах до неговите барбани, което повлия много и на личните ми отношения.Точно в тоя клуб ме намериха от "Ритъм". Румен Янев ме покани и първото нещо, което написах беше за Стенли. Беше трийсет реда и го писах три дни, може би. И така... Станахме близки приятели. Такива сме и до днес. Това е и компанията ни до днес. Юлияна, разбира се, Танчева, Ева- тогава също. Правехме нещата, без да разбираме много от шоу бизнес. Представяхме пиратски албуми и смятахме, че щом някой ги е пуснал на сергия в България, значи трябва да бъдат представени.
:. А когато вестникът спря да излиза? С какво се занимаваше докато зопочне да излиза списание "Нов Ритъм"?
Всякакви идиотщини работех. Абсолютно всякакви. По това време Пърси /Издателят на "Нов Ритъм"- бел. ред./ беше започвал и зарязвал няколко висши образования. Та една вечер бяхме сръбнали и решихме, че паузата, в която никой не работи и не прави нищо трябва да използваме, за да учим и се записахме в Нов български университет за специалност "Медийно продуценство". Оказа се, че хората са държали някакви изпити, а ние просто ей така се записахме. Работих много гадости, най-гадното от които беше БНТ. Там издържах само 6 месеца и избягах панически. Ааааа, много важно... Много вааажно! С Бончев /"Graffitti" студио / работихме по едно турне на Соня Васи, изкарахме много добри пари и си изкарахме чудесно. После почнахме да правим офис, ебахме майката на една къща и после зарязахме всичко. Всевъзможни други убийствени глупости работих...
:. Преживявания, а? Да се върнем малко и на предаването ти. То откога датира, всъщност?
Това стана в периода, когато Милен Петров, който сега е от Шангри-Ла се беше скарал нещо с ръководството на радио Тангра, което май не е трудна работа. Васил Върбанов стана програмен директор и ме покани. Аз дълго време не смятах, че ще мога да се справя с такова нещо. Васко извърши направо геройство и сабра такива хора като Насо Русков, Мони Панчев... и се получи един истински екип.
:. А кой е най- известния човек, когото се интервюирала?
Ами, всъщност, тъй като не говоря толкова добре английски, не съм интервюирала, но покрай работата си съм се срещала с много хора. Със всички почти съм говорила, но чак пък да съм интервюирала... Това Насо Русков го прави напоследък.
:. Най- неприятните хора/ групи, които си интервюирала?
Те са ясни. Това са хора, които се имат за нещо, което не са. За най- неприятния в момента не мога да се сетя и ще излъжа, ако ти нажа този или онзи, но най-общо това са хора, които се мислят за нещо повече от това, което са.
:. Сигурно ти се е случвало по време на интервю някой да ти отговаря супер лаконично. Как реагираш?
Редовно. Много е гадно. Да можеш да говориш е въпрос на характер, но може да се постигне и е дело на т. нар. PR-и. Всеки може да се научи да дава макар и тривиални интервюта. И по света са малко хората, които умеят да говорят страхотно.
:. Като говорим за това, се сещам, че в предишни наши разговори си казвала как те гонят да ти дават демо дискове и касети. Често явление ли е да те бъркат с музикален продуцент?
Това е адски често срещано и за това не са виновни дори музикантите, а по-скоро голяма част от журналистите, които покрай контактите си са решили, че могат да вършат и това. В началото на 90-те беше много популярно това, защото нямаше много издателски компании, а журналистите симпатизираха на групите и им помагаха като вършеха и работата на мениджърите. Получавала съм много предложения да стана мениджър на групи, но струва ми се никога не съм приемала.
:. По каква българска музика си падаш повече? Мейнстрийм или ъндърграунд?
Аз си падам по хора, които могат да се справят. Падам си по Инсмут, Бейбифейс Клан, Пиромания. Ако говорим за мейнстрийм, си падам по Стефан Вълдобрев.той е умен човек и го харесвам като характер, но си падам и по нещата, които той прави, защото ги доизпипва. Обикновено не харесвам мейнстрийм, но не деля музиката по този начин.
:. Смяташ ли, че е добра идея да има повече такива клубове като "О! Шипка", където има сцена за авангарда?
Смятам, че е най- трудната работа да подържаш такъв клуб. Това не е "Библиотеката", където разполагат с първите имена, най-въртените. За другото определено се изискват качества. Ъндърграунд клубът е трудна задача. Трябва да отсееш кои са точно тези хора, които трябва свирят, за да подържат твоята аудитория. Смятам, че това нещо трябва да се прави от хора, които ужасно много разбират, защото както един ден такъв клуб може да върви страхотно, така на следващия може да западне, защото не свирят добри професионалисти. Не всички в ъндърграунда могат да свирят добре и да го правят добре. Не са много в т. нар. ъндърграунд, които го правят добре.
:. Абсолютно съм съгласен с това. Как се справяш с това в радиото, когато те се обаждат за участия? Сигурно не престават да се случват интересни неща...
Скоро ми се обаждаха от ФАМИЛИЯ ТОНИКА и на мене ми се наложи да обяснявам, че това не е точно предаването за тях. В същото време ми се обаждат и няк'ви пичове, които едва са си направили гаражна група и на мене ми се налага и на тях да обясня, че не точно и за тях. Най- страшното е, че това предаване се пълни ужасно трудно, защото музика каквато аз искам да има в него в България се прави много малко. Да е адекватна на времето си, добре направена... Такива неща в България се случват много рядко. Ако ме питаш какво мисля за българската музика, не мога да я понасям! / Илиана най- вероятно има предвид "онази" българска музика, която толкова ухае на соц естрада, че ни става умилително чак да гледаме как след 20 години модерно облечени младежи свирят нещо като за "Златният Орфей"/ Тъй като работя и за "Българския Топ", мога честно да ти кажа, че не мога да гледам имената там.
:. А какво искаш да видиш на сцената в България?
Искам да видя имената на групи като ПАНИКАН УАЙАСКЪР, ИНСМУТ, БЕЙБИФЕЙС КЛАН да са водещи и да получат това, което заслужават. Искам да започнем всички ние да печелим от това, с което се занимаваме и респективно нещата да се развиват. Цари огромна аматьорщина. Има някакви издателски компании, но там рядко хората знаят как точно се прави това, за съжаление.
:. За съжаление е така.
