Преди десетина години няколко групи от София започнаха да правят модерна музика. За онова време те бяха явление... бяха първите. Днес на българската музика и се случва нещо подобно и еуфорията е далеч по-голяма, защото освен за ценителите на качествената музика,за публиката, за мен, и за вас, които ще прочетете това интервю, това събитие има много дълбок смисъл и за хората, които не се отказаха от идеите си и чието вдъхновение сега е концентрирано в онези, които са се учили и се уповават на постигнатото от тях.
В групата се обръщат към него с фамилията му.
Едва ли мога да го представя по-добре от Петър - бившият басист на Subtierra: "Най-якия хипар, когото познавам. Каратист, tatoo-ист, певец... с една дума - талант! Много обича да си съблича фанелката на сцената и фенките много му се радват. Има най-много фенки... Как го прави... Хаха... Той си знае. Също най-социалният тип. Пее и свири на куха китара. Много се кефи като седне на улицата лятото на морето и забие. Така си е изкарвал кинти за не едно море. Абе... какво още... Човек, който никога не си оставя ръцете, когато прави нещо..." Идол? Майк Патън, естествено.
Още в началото на разговора, Юли заявява:
"После, като го слушаш това, ще се хванеш за главата как му върви мисълта на Нино. Той може да започне от... аптека, примерно, и да стигне до някакви гори... Нещо супер нелогично.
А на опита ми да го провокирам с въпроса защо се съблича и възхищава ли се на тялото си, той ми отгавори, че просто му е много горещо, а и няма от какво да се срамува: "Не, не мога да кажа, че се възхищавам на тялото си. Като всеки нормален човек съм минал през всякакви комплекси относно тялото си и не е това причината да се събличам. И ако това ще доведе повече публика, нали... нямам нищо против." Казва го смеейки се и бързо добавя, че има сериозна приятелка, с която няма намерение да разваля отношенията си.
Юли- китара.
Той е пълен въздържател- не пуши, не пие, "което не го прави по-симпатичен", шегува се Нино. Сам цитира думите на Петър (бивш басист на Subtierra), според когото имал вид на много образован - нещо, в което не се усъмних нито за момент в хода на разговора. Реагира малко остро на думата комерс, но има невероятно чувство за хумор и е способен, както и останалите, да се пошегува с всичко, включително и със себе си. Изключителен китарист, той държи особено характерната за групата джазова хармония. Свирил е на цигулка в продължение на няколко години като дете и е единственият, който се е занимавал по-сериозно със солфеж - нещо, на което останалите също много държат.
Мартин- фретлес бас.
Идва в групата преди около 5 месеца на мястото на Петър. Заедно с него групата намира своето звучене и се усеща като едно цяло.
"В едно нещо определено се развихме много, откакто Марто дойде. Вече знаем какво ни е нивото! Защото тази група съществува от, примерно, 2 години и половина, но досега не сме били по- наясно като концепция."
Мартин работи като асистент-режисьор в "Графити студио"и като озвучител в Сцена за Авторска Музика.
Росен- барабани.
Съсредоточен и концентриран. И когато свири, и по време на разговора.
Кожа за барабани от мушама на Мики Маус-чета? Ако ви извикат да свирите в Хит Минус 1 ще ви се наложи да е на плейбек:
"Аз също така мога да обявя чрез това интервю, че съм невероятен специалист, а също така мога да бъда невероятен консултант по свирене на плейбек на подобна сцена. Много е трудно да се справиш качествено с това да се правиш, че свириш в Хит "-" 1. За мен най-незабравимият спомен е с братя Аргирови..."
Той разказа за това мероприятие делово и със сериозна интонация, докато всички се заливаме от смях. Росен е един от най- добрите барабанисти, свирещи на сцената в О!Шипка.
Включвам диктофона и след като сме разменили по няколко думи, настанявайки се удобно, леко притеснени и любопитни едни към други, аз започвам доста суховато, но по същество:
:. Какво точно се случи на 9-ти Май? Кой ви се обади за участието с Panican Whyasker?
Р: Ами нещата са много прости.На мен ми се обади Даката- барабаниста на Panican Whyasker, в сряда вечерта- тяхното участие беше в четвъртък, и ми каза, че техният китарист имал проблеми от битово естество. Контузил се е много нелепо и няма да може да вземе участие в свиренето им. Помоли ме да си разменим датите, но тъй като ние се бяхме подготвили вече много за 23- ти и бяхме направили плакати- Нино ни беше измислил плакати- му обясних, че е невъзможно за нас да се откажем от 23-ти. И се чудехме какво можем да измислим и той каза: "Единственият вариант, който виждам, е да дойдете и вие да изсвирите няколко парчета и след това да джемим."
:. Това беше безпрецедентен случай за О!Шипка- първо една група свири два пъти в един месец и второ- този Jam Sesion?
Р: Ами да! И смея да заявя, че нито едно от парчетата, които бяха направени заедно с Panican Whyasker не бяха мислени преди това. Всичко беше абсолютна импровизация!
Ю: Дадохме 100% от себе си!
Н: И наитина беше около 1000% импровизация, понеже никой от нас не е свирил с тях. Става въпрос, че никога не сме импровизирали заедно. Имаше два баса, което също беше прецедент.
М: Да. И аз не чувах моя- чувах само Сашовия. Юли чуваше и двата баса, а аз- нито един.
Ю: Между другото чувството беше наистина невероятно! От тази гледна точка, че това са ни учителите.
М: Това са хората, които са ни накарали да свирим, всъщност.
Ю: В България това е нещо, което сме слушали винаги. Това са Тъмно, Пиромания, и всички техни производни след това. И Росен примерно е ходил на уроци при Даката. Аз- при Петко- китариста. На Нино, Нуфри му е бил най- големия фен.
Н: Ха-ха. Обратното. А Марто всичките тези неща ги е слушал много, така че...
Р: И истината е, че когато бяхме по на 18 години, ходехме винаги на концертите на една група- Go Go Jedais- производна на Пиромания и Тъмно и бяхме невероятно впечатлени. И никога не сме предполагали, че някой ден такова нещо може да се случи- това участие на 9- ти. И няма да забравя тази случка никога! Аз не взех участие , понеже с Даката си редим по различен начин барабаните. Той е левичар...просто нямаше начин.
:. Не считате ли, че вие сега въздействате по този начин, по който Пиромания и Тъмно са рефлектирали върху вас?
Р: Сигурен съм, че не въздействаме все още по този начин. Това го казвам за себе си. Не знам за хората, ако го усещат така... аз не съм го усетил. Но нещото, което харесвам е, че сме по- различни. Това не е самоцел.
Н: Да, той (Юли) не се облича с риза, защото иска да се прави на интересен. Просто така се харесва. Аз се харесвам гол до кръста...
Р: Това, което исках да кажа е, че невероятно много уважаваме и невероятно дълбок спомен са оставили тези хора у нас, и по никакъв начин не сме се стремили да им подражаваме, и не искаме да бъдем като тях. Те са уникални, и всеки един човек е уникален. И ние искаме да сме си точно такива. И според мен най- добрия начин човек да стане известен е с такъв тип музика. А ние не се стремим да станем известни. Естествено трябва да станеш известен донякъде, за да може музиката ти да бъде оценявана. В смисъл, без никаква реклама, ако си останеш само в мазето, ще бъде много глупаво. Защото знаете къде ще свършим?! В кварталната кръчма, с някоя друга бутилка и само ние ще си слушаме песните. Хубаво е да има някаква популярност. Нашата музика е комерсиална от гледна точка на това, че може да бъде харесана от много хора. Аз съм сигурен.
Ю: Тук не се пускат много такива неща, защото схващанията на българските медии, а и на повечето хора, са наистина много странни- за нас странни. Това е нещо, което ние винаги сме си коментирали помежду си. Вкусът на хората е нещо, което се възпитава. А това, което се налага като музика или като изкуство, е това, което се възпитава у хората. Техните предпочитания. И при положение, че има някакви радиостанции, които пускат музика, определено еднотипна и в никакъв случай модерна, според мен не влияе добре. От тази гледна точка нашата музика е комерсиална според Росен, обаче аз не мисля, че е така.
Р: Аз мисля, че всяка една музика може да стане комерсиална. Primus го доказаха. Ти като си ...аз не казвам, че ние сме на това ниво- имаме още много да учим, ...но говорим за една рамка- България и именно това е рамката, която променя адски много нещата.
Н: Много хора казват, че са слушали живи групи в Англия, примерно, и никои не са на такова ниво, на което са някои групи в България....
Р: Тя не е мислена като комерсиална. Думата комерсиално не е лоша дума. Това аз винаги се опитвам да го докажа. Имаме известни спорове в групата. Когато кажа комерс на дадено нещо, аз не искам да кажа, че е лошо. Но когато чуя българска песен, направена с единствената цел само и само да се продаде... това е нещо, което мен наистина много ме смущава. Аз, като музикант... да, музикант съм вече, поне аз мисля, че започвам да ставам музикант, мога да кажа, че това нещо ме смущава, защото ако в една песен няма поне 10 % чувство, а в много от българските песни няма... аз смея ей така да си сложа ръката на сърцето и просто... шестото ми чувствто не ме лъже! Някой ако започне да ме убеждава колко много се е вживял в тази песен, и ей такива неща... когато ги говори някой човек тези неща, значи не е истина.
Н: Не... зависи. Сега, аз ако кажа, примерно- има една песен, която изпяхме на концерта (Chillout). Тя като концепция не е нищо особено. Много хора казаха, че тя била по една моя песен- не. И аз мога да ви кажа защо стана толкова яко. Защото всеки си изсвири нещата с чувство! А аз направо настръхнах. Нали знаеш, когато слушаш някоя много готина българска песен- патриотична... и настръхваш!
Ю: А, да. "Chillout" наистина много ми хареса.
Н: А ти като правиш идейни китари, аз не казвам "твоята песен". Всичко е Subtierra. Това са проектите, които са направени. Няма песни на някой! Всеки знае откъде е тръгнала песента, обаче никой не казва "Това е твоята песен", понеже тя вече не звучи така...като първоначалната идея. Всеки добавя нещо от себе си.
Ю: А между другото откакто ти си тука (обръща се към Мартин), нащата стават съвсем различно.
М: Да. Всичко става от една репетиция.
Ю: Просто не можем да повярваме, че сме от 5 месеца заедно!
М: И аз, като новия в групата. Свирил съм и в други групи и съм си мислел, че давам всичко от себе си, обаче сега, когато дойдох при тях се оказа, че в мен е имало и още, и знам, че и тук има още... И ние се стремим с всяка една репетиция, с всяко излизане на живо да сме по-добри и по-сработени и това да може да го усети и публиката. Затова- ненапразно- правим и по една-две импровизации, когато свирим на живо. Гледаме реакциите у хората. И усещането винаги е различно, когато импровизираме.
Н: Провокираме се! Много рядко се срещат хора, които да се провокират сами, общо взето.
М: Дори си правим репетиции само двамата с Росен, ако някой от другите е зает. Тогава парчетата звучат доста по- различно, но това въобще не ни притеснява. Не искаме да се ограничаваме в каквото и да било, в какъвто и да е стил.
Р: Така човек придобива много по-трезва оценка за нивото си.
:. Мартин ли дойде много ентусиазиран и запали вас, или вие бяхте готови и ви трябваше още съвсем малко..?
Ю: Ние бяхме безкрайно разочаровани, че не можем да си намерим басист и бяхме абсолютно на ръба на отчаянието.
Н: Искам само да кажа за басистите. Това, че сменихме няколко не е защото не сме били приятели с тях. Те и сега идват на нашите концерти и се радват на това, което се случва.
(Това е факт, който думите на Петър- басиста, на чието място дойде Мартин, могат да потвърдят. След самостоятелния им лайв в О!Шипка той възкликна: "Просто не можах да повярвам колко са напред... Супер!")
Н: Изборът на музикант не е просто ние да го отхвърлим или да го приемем, както изглежда, може би. Ние просто не сме си пасвали като емоция... някакво ниво, което ние дори не можем да си обясним, понеже сме твърде млади... Някой ден, може би ще успеем, но засега все още правим гнездото, в което да израстнем по някакъв начин. Да разберем какво е всъщност музиката за нас.
Ю: И... за Марто ставаше въпрос. Преди време имахме уговорено участие в О!Шипка с Panican и изведнъж басистът, с който свирехме ни се обади, след като бяхме потвърдили свиренето, и ни каза: "Момчета, много сте яки, но аз няма да свиря повече със Subtierra ...
Н: Tук трябва да отбележим, че Петко от Paсific Groove беше свръзката- даде ни телефони на няколко човека и ние се обадихме на Марто. Той дойде и изглеждаше супер зле, мега отегчен, на първата репетиция- ултра пиян...
М: Те ми се обадиха всъщност на рождения ми ден и така се получи. Аз съм ги озвучавал 2 пъти и бях видял, че са много яка банда- още с първия басист ми звучаха супер странно. Аз съм им го казвал. Много странно звучаха за България и въобще като група. Страшно се потапях в друго пространство, в други измерения... Все едно не си в О!Шипка...Беше голямо удоволствие да ми се обадят и да ме поканят да свиря в тази група. Както и участието с Panican..
Н: ..Преди което имахме... едва 6-7 репетиции..
М: И аз за тогава даже смятам, че съм свирил най-добре, въпреки че парчетата не ги знаех добре.
Ю: Той научи парчетата за отрицателно време!
Р: Естествено, разликата между онзи лайв, и този на 9-ти е огромна, но и тогава стана. Аааа, толкова бяхме изнервени тогава! До последния момент не знаехме дали няма да сгрешим нещо и като свърши концерта веднага си тръгнахме. Групата се учи много от живото свирене и от контакта с публиката. Но това, което исках да кажа, е, че след края на концерта ние не знаеме как сме свирили. Никога не можем като слезем от сцената да си кажем "Много яко беше! "
M: Аз винаги знам как съм свирил. Репетицията е едно- живото свирене е съвсем различно. И аз работя много върху него.
Н: Това положение не е нормално! Само в България се среща такова свирене- клуб, който може да побере само двеста и няколко човека. Дори в Македония не е така. Бяха ни поканили преди време в Прага, ама нещо стана и на отидохме, в клуб за ъндърграунд музика и там влизат винаги по 1000-1200 човека и се плащат по десет марки за да влязат.
М: Последните няколко лайва всеки идва и ни казва: "Супер! Много яко беше! ". Обаче докато на другия ден не си вземем диска и не чуем какво сме свирили, не можем да преценим и да повярваме.
Ю: А когато Нуфри каза: "Слушайте Субтиера! Субтиера е най-яката група!" , тогава просто .......
Н: А на мен ми идеше да кажа "Слушайте Panican Whyasker", но вече се чувствах тъпо. Аз съм го гледал Нуфри 5 години в устата и след малко... аз съм бил в някаква група там, на някакви... и... просто щях да припадна!
:. Как започвате да се възприемате в конкретния момент? И особено след трамплина, който представлява участието с Panican?
Н: Аз специално се плаша...не знам. Не искам да се променям. Става въпрос- като начин на живот. Защото начинът на живот също доста определя какъв си. Аз мога да бъда всякакъв. Всмисъл... аз съм артист, общо взето. Мога да бъда и гъзар, мога да бъда и нормален човек. Но музиката е на първо място и не искам да се променям засега. Независимо кой съм и какъв съм, искам музиката да ме движи. Ако има нещо, което да ни откаже, това е някой да ни накара да правим нещо, което не искаме да правим.
Но ние сме чували Paсific Groove, и независимо, че те вече вкарват абсолютно различен стил пак са нещо много яко.Както и Phuture Шок и всякакви такива ъндърграунд банди, които са супер яки, но хората просто не са чували за тях.....
Р: Аз не искам само такива банди да има в България. Тук банди, които са много талантливи, като една джаз-група на един наш приятел- Боби от Brainstorm ( по-рано барабанист и на Сленг), който беше на много високо ниво и невероятно много искаше да се занимава точно с такава музка- това му беше мечтата, и ... не може да оцелее тук. Не става дума за ъндърграунд. Аз бих бил много доволен, ако има и невероятни изпълнители, които са комерсиални. Това не го казвам в лошия смисъл! Като Sting, например. Аз съм сигурен, че тук има такива музиканти- мащабите са други.
М: Мащабите са едното. Мисленето на феновете трябва да се промени най-вече. Аз работя в О!Шипка- много групи съм чувал. Има месеци, когато свирят нови групи- и чуваш убийствени групи, страшни групи. Има и други, които са много зле. Но все пак трябва да излязат на сцена.
Тук ,де факто, проблемът е във феновете. Защото групи вече има много за територията на София. Страшни групи има и може би феновете още не могат да разберат, че те по нищо не отстъпват, даже са на много по-високо ниво от известните в момента , и трябва да повярват в тези групи.
Ю: Всъщост, винаги като довод се използва безпаричието на българина, което вече е пословично и безкрайно изтъркано. Мога да дам за пример Македония и близките държави, където има всякакъв тип музика и се събират по 5000 човека на лайв- само на местни групи. Тука проблемът не е, че човек живее в Младост. Аз вчера си говорих с ...айде, няма да казвам, от ММ, и тя каза нещо, което тогава ми се стори разумно, ама сега не съм много сигурен: "Не можеш да дадеш 2 лв. за такси, 2 лв. за вход и 1 лв. за бира, за да чуеш любимата си група". Да но при положение, че ги даваш за местното кафе или за някакъв филм? Всичко опира до ценности. Ако имаш желание да направиш нещо, го правиш.
:. Това е като да си свалиш 15 мр3-ки, вместо да си купиш нов албум на CD...
Р: Особено в България това е много важно. За мен поне е много важно да се купуват албумите на качествените български групи, защото това е подкрепа.
Ю: Пак има комерсиална страна. Не може една група да стане качествена, при положение че музикантите нямат пари, нямат елементарни условия. Няма как да стане това нещо. Тези пари трябва да се дадат от хората, в края на краищата. За мен изходът от това нещо е някакъв обмен между музикалните среди. Да кажем на Балканите- нека не говорим за Европа. На Балканите живеят 60-70 милиона- не може да няма 100 000 от тях, които да искат да дадат пари за това нещо. Повтарям няколко пъти думата пари, но не може без пари.
Н: Аз имам като авторитет баща ми. Той идва от Латинска Америка и се е оправял от съвсем млад сам, преодолявайки много трудности. Човек може да оцелее по всякакъв начин. И аз, например, не съм отишъл да поискам от него пари за компютър, защото искам да се занимавам с музика, а съм работил за него.
Ю: Но ако искаш да се развиваш само в музиката и да работиш по цял ден само върху това, не можеш да ходиш да работиш какво да е.
Н: Ето, това е лошото в България- че всеки може всичко. Искам да кажа, че като се е родил човек в една разумна държава и когато видят, че става за нещо, те го хващат и правят такъв. Може да си супер простак, обаче музиката да е родена в теб... и ти просто ставаш музикант.
Ю: Да, ама за да станеш, те отделят средства и пари за теб.
Н: А така! Искам да кажа и друго нещо. Аз нямам нищо против чалгата или гръцкото- нито против чалгата, нито против гръцкото, обаче имам нещо против тези хора, които правят по-лесното нещо- по лесния начин да изкарват пари. Със скъпа апаратура и тъпа музика. Аз не казвам, че е тъпа по принцип, но за мен е такава. Просто имам нещо против те да ни мачкат. За сметка на тях да мачкат нас. Ако стане така, че ни оставят да се развиваме както искаме, без да се налага да измисляме хиляди комбинации, за да направим нещо, да се покажем... аз да се правя на маймуна на сцената пред 10 човека...защото знам, че ако се изправя ей така пред тях и пея от сърце, те ще ме разберат... тогава ще е друго. Искам някой, който е супер смазан от самия живот да каже: "Абе отидох и гледах една група, която е супер яка" ...и това ще накара хората да се променят по някакъв начин и да кажат "Абе нищо, че няма пари- искам просто да се махна от тая реалност", да слезе в това мазе и да види нещо, което не е виждал досега... и самият той да се почувтсва така и да се изстреля нагоре.
Трябва да дадеш всичко от себе си. Ние даваме повече от това, което имаме! Ние затова успяваме сега и не можем да си повярваме. Защото сме дали от себе си доста повече от това, което можем да дадем.
Р: Малко ми е кофти, че ще го кажа- малко като обвинение ще прозвучи, или по-скоро като съвет. В България не съществува истинско предаване в която и да е медия, което да представя по достоен начин нови български групи, които се опитват да направят нещо. И не само в музиката- с поезията, в изкуството въобще.
Ю: В телевизията правят някакви опити, но пак е за кино...
М: Има двама-трима човека, които са окупирали всички медии и затова е така. И не можем да се борим с това нещо.
Н: Искам да ви кажа, че ние не сме против никой. Ние се борим против това да не ни унищожат. Не искаме да ни смачкат. Не искам да отвръщаме и затова сме на това дередже.. Гледаме да "избягаме" по най-тайния начин... You look so surprised... ха-ха-ха.
М: На мен, работейки долу ми прави впечатление, че журналистите, които се занимават с тая работа ...така се води, че се занимават, много рядко се появяват да чуят някоя нова група, която свири за първи път. Те идват на групи, които са им приятели. И има някакви глупави войни между групи, в които няма никакъв смисъл. Що за пубертетски изживявания са това?! Всичко е въпрос на виждания, на години...
Н: Искам да кажа, че аз не мога да повярвам на критиците в Бълагария- имам предвид, че освен публиката има и други критици.
М: Критикът е публиката, братче. Няма други.
Н: Имам предвид другите хора, които казват: "Вие сте много яки!" и те отговарят за твоето свирене. И като чуя някой да каже това, аз просто знам, че тоя човек не разбира от музика. В смисъл, те нямат критерий, за да разбират от това. Много малко са хората, които разбират и пускат качествена музика. По Хоризонт след полунощ, например, когато всички са заспали. Много малко са тези хора и те са на същото дередже. Ако някой има право да ми каже, че сме много яки, това е публиката! Ако някой друг ми го каже, значи се опитва да ме унищожи по някакъв начин. Или се развиваме, или умираме. Няма средно положение. Няма спиране до тук и това е!
Феновете казват: "Ама те защо си промениха стила?" Ето, Korn, примерно. Аз не казвам, че ние слушаме Korn. Това е пример. И с Metallica беше същото.
Ю: Не може една група да започне и до края да изкарва едни и същи неща. Faith и Soundgarden спряха да свирят, но това са хората, които доказаха, че са истинки музиканти. При тях всеки албум е различен. Те са истински музиканти не само като мислене, не само като свирене- като цяло с концепция за музиката. И те в един момент решават и Чао- няма хъс, няма нищо. Просто усещат, че нещата стават лоши и прекратяват.
:. Те са много провокативни. Вие също.
Н: Ние осъзнаваме едно нещо много ясно. Това е като любовта. Един ден просто ще се изчерпаме. Това го знаеме със сигурност. Не го мислим от сега. Сега се кефим супер много. И знаем накъде сме тръгнали. Знаем, че музиката е едно постоянно умиране и ... това е животът. Ти не се ли захванеш да правиш нещо, така или иначе ще умреш. До известно време ти мислиш, че даваш всичко от себе си, но идва моментът, когато просто се изчерпваш.
М: При мен има доста такива борби. Завършил съм художествената академия- аз съм художник. Обаче от 2 години не се занимавам с това. Занимавам се изцяло с музика, защото съм разбрал, че за мен това е истината и това е моето изкуство. По принцип всеки човек, който по някакъв начин се е докоснал до който и да било жанр от изкуството, може вече да се трансформира в който и да е вид изкуство и там, където се чувства най-удобно- там остава.
Р: Всяко парче, което е измислено и ние сме го осъзнали като стойностно- поне за нас, за някои хора- не, ти променя живота. Това не може да бъде сравнено с пари. За съжаление парите са единственият начин човек да оцелее в съвремения свят. Сега , примерно, нямаме пари да си завършим едно от започнатите парчета "I look so surprised" ...
:. Нямате ли усещането, че ви предстоят хубавите неща. Вие сте явление и доказателство са реакциите на хората.
Р: Все още не се усещаме като явление.
Н: На кого са такива реакциите?
Ю: При нас са дошли трима човека и са казали: "Вие сте добри! Ще стане нещо." И ... става нещо, и ще стане нещо, ама ще стане....и става едно голямп нищо!
EX-R: Е, все пак Мартин работи в О!Шипка и е свидетел колко хора са посещавали концертите последния месец.
Р: Ами да. Мисля, че единствената заслуга ... си е наша.
М: Има хора, които свирят веднъж в месеца и то само на сцената, което се усеща и ме дразни. А ние се скъсваме от репетиции и това е, че всяка репетиция е за нас като един лайв, защото ние си свирим парчетата, обаче си пробваме постоянно нещо, правим си джемове.
Ю: И тук е мястото да благодарим на Сцена за Авторска Музика- единственото място, което мисли за нас! Не само за нас, а за новата българска музика изобщо и прави каквото може.
:. За О!Шипка месец Май,беше изцяло под знака на тези две много сериозни събития.
Ю: Да-а. В сайта постоянно има неща за нас и точно за това, ти каза, има огромна посещаемост. Сигурно това е причината.
Р: Отделно, че все пак е много хубава идеята и инициативата да се направи този сайт.
М: Кофти е, че този клуб е единствен в София...в България. Хората в другите градове си нямат подобни и този сайт, мр3-ките на групите, са някаква възможност да се информират. Аз се чудя на клубовете в София. Защо О!Шипка е единственият клуб, в който се свири авторска музика?! При положение че клубът се пълни. Пръска се по шевовете и понякога хората не могат да влязат. Яд ме е, че клубът е толкова малък, а другите клубове са огромни и няма кой да влезе вътре.
Ю: А накрая май се оказва, че ние сме много изплашени от цялата ситуация. От целия разговор стигам до това заключение. През цялото време ние сме ултра-скептични…
:. Не, много воля има във всеки от вас!
Ю: Ами ние ще продължим въпреки всичко, разбираш ли ?
Н: Става въпрос, че когато хората дойдат на концерта, когато ти се раздадеш ... ние си разменяме по нещо- те са герои, и ние сме герои. Това, че ние сме малко по-високо геометрически не означава, че сме нещо повече от тях. В никакъв случай.
Юли се сеща за друга подробност и бърза да изясни случая:
Отсега искам да кажа и да бъде много ясно, че ние предпочитаме да пеем на развален английски...
"Испански"- корегира го Нино, отколкото на много качествен български. Понеже ние искаме да звучим и ще се опитаме да звучим интернационално. Езикът на съвременната музика е английският.
:. В хода на разговора споменахте за някои ваши приятели музиканти. На сцената излизат с вас някои от тях- Сашо от Dreadlocks, например. Струва ми се, че имате по-специални чувства към Watch Out- парчето, което свирите с него?
Р: Ами със Сашо бяхме в казармата заедно преди 3-4 години. Рядко някой ми става симпатичен веднага, а той още със запознанството ми хареса- беше ми новобранец. Впоследстие разбрах, че свири на китара и след като не се бяхме чували година, година и половина, ние се събрахме и направихме заедно 4 от парчетата на Dreadlocks- измислихме ги двамата със Сашо. Искаш ли да чуеш?
Настаняваме се по-удобно, когато Росен пуска запис на едно от споменатите парчета и надвиквайки плътния звук разменяме мнения за твърдата и леката страна в музиката, за нео- метъла и за изконсумираното понятие на онзи метъл от 80-те години. Юли и Мартин са категорични, че не харесват Nu-metal . Росен намалява децибелите от компютъра , за да спомене от кои групи най- силно се е повлияла Subtierra : "Това са Faith No More, цялата сиатълска вълна, Rage Against The Machine, Primus и дори един от последните албуми на Sepultura. Но най-сериозно, може би, Mr.Bungle."
Сашо не е единственият музикант, който се качва да свири заедно с групата. Приятелката на Росен е пяла веднъж едно тяхно парче с тях, а Мая- приятелката на Нино и "5- тият член на Subtierra", както я възприемат всички изпя на последното им участие особено заслужаващото внимание ново парче "I Saw Your Face".
:. Чия е идеята на песента и какво я провокира?
Н: Ами...идеята на песента е всъщност нещо, което много ми е направило впечатление. Случи се и на моя позната. Става дума за момиче, изнасилено от свой роднина и в един момент той пак идва при нея... Тя обаче откликва не с омраза, а с нежност- просто го погалва...и тогава той побягва и се самоубива. И този интимен момент, между жертвата и насилника аз сякаш усещах, докато правех тази песен. Всичко беше експеримент в началото и ми дойде една мелодия. Но нищо не остана от нея освен едно припяване- останалите развиха идеята. И затова казвам, че няма само мои идеи и пр. А за Мая това излизане на сцената с нас беше дебют. Тя дойде на репетицията непосредствено преди участието и запя с нас. Получи се неверояно!
М: Най- важно за нас е, ако на едно парче му липсва нещо, да запълним това, което му липсва, отколкото да се усеща някаква празнота, която нашата група не може да запълни.
Това, което мисля аз е, че всяка група, която тръгва да излиза от мазето си и да се показва пред феновете си- от сцената, от медиите, от клипове и със студийни записи, се изправя пред следния проблем- издателите гледат да ти кажат, примерно: "Виж сега, ти си Субтиера, обаче звучиш еди-си-как.Вярно, кефят ти се хората, ама дай сега тук да го направим по-лесно, там- по-смилаемо". И в един момент с групата какво става?! Продукт, който е синтетичен. Аз знам, че ние сме такава група, която няма да направи подобен компромис. Просто трябва да има истински групи, които да свирят това, което мислят.
Р: Може да са малко, но ... не може да има само комерсиални групи, за които издателите смятат, че се котират, че са продаваеми...Трябва да има ако не равно, то поне достойно място и за групи не само като нас, а изобщо по-встрани от общо приетото.
М: Но го няма. Същото е и с фирмите, които вкарват музика. Има музика, която знам, че е за BMG и искам да отида да си я взема, но тук я няма. Издателите вкарват само музика, за която са сигурни, че ще се продава... Дженифър Лопез и разни такива...
:. Не искат да поемат рискове ,както е и с клубната дейност?
Ю: Да, но дори тези, които бяха заложили на нещо сигурно- клубове, в които се свирят кавър-версии и групите, които са с такъв репертоар загубиха почва. Няма такива клубове вече...Има, но те са празни. Никой не ходи да гледа каквато и да е музика на живо в София. О!Шипка е единственият клуб, който се пълни.
Н: Сигурен съм, че ако има и други подобни места, ще се пълнят.
Юли изказа опасение, че са скептично настроени...едва ли някой се заблуждава, че липсват достатъчно аргументи за подобна нагласа. Но едно е да се предадеш под тежеста на неблагоприятните обстоятелства, съвсем друго, да преценяваш трезво трудностите и въпреки тях да следваш идеите и амибициите си. Струва ми се, че това е единственият шанс за реализация на всеки, имащ потенциал, енергия и интелект ... качествата, които олицетворяват момчетата от Субтиера. Те са видими на повърхността, когато ги гледаме и слушаме на сцената. След това интервю аз, а стигайки до тези последни изречения и вие можете да откриете като дълбоко и неизкоренимо заложени във всеки един от четеримата музиканти.
Когато преди няколко дена се срещнах със Субтира извън Сцена за авторска музика, и скъсихме дистанцията за броени минути, отивайки не в мазето-репетиционна на групата, а на таванчето на Гомес, аз подходих към тях с уважението си към музиката им. Когато отида в края на Юни на поредното им свирене в О!Шипка, ще видя на сцената хора, които дълбоко уважавам и като личности. Заставам зад музиката и морала на Субтиера. И варвам в тях. Направете го и вие.
