Хазартът е огромно емоционално изкушение да станеш внезапно много богат (без да работиш), като обикновено след играта ставаш внезапно много по-беден (и се налага яката да работиш, за да се включиш в следващата игра). Но още по-голямо изкушение е някой да дръпне пред теб кадифената завеса на представлението „Хазарт“, да ти разкаже неговата история и да ти покаже как в по-интелигентните страни държавата и културата управляват този процес.
Позволете на д-р Кристиян Иванов да ви поведе из криволичещите задънени улички на хазарта. Ще се срещнете лице в лице със зависимостта от игрите и ще разберете как държавни институции спомагат тя да не е просто възможна, а действителна. Ще останете от доволни предоволни!
Насладете се, но се пазете!
проф. Боян Дуранкев
***
Личната инициатива, предприемаческият дух, нестихващият стремеж към финансов успех, желанието за материален просперитет и възможност за осигуряване на по-голямо количество и качество от блага провокират хората да търсят различни начини и възможности за печелене на повече и по-лесни пари. За много хора и от много векове насам хазартът е такава възможност, а с навлизането на интернет и новите технологични възможности, които времето ни предоставя, голяма част от съществуващите в миналото ограничения вече не стоят на дневен ред. На първо място това позволи премахване на физическите (най-вече географски и времеви) ограничения, което явно или прикрито отвори на практика всички пазари и осигури достигане до всеки един потребител директно, лично и индивидуално. Тази промяна увеличи многократно обемите на залаганията, на бюджетите, увеличи печалбите, приложи новите маркетингови стратегии, разви конкуренцията, а всичко това съвсем естествено увеличи още повече интереса на хората, популярността на игрите и броя на съществуващите и потенциалните клиенти.
Това – съвсем естествено – налага по-задълбочен анализ на ползите и вредите, както и на въпроса дали една проактивна държавна политика би могла да повлияе положително върху защитата на потребителите, без драстично да нарушава инвестиционния бизнес климат.
Логично е – преди да се изследва каквото и да било, свързано с финансовия, поведенческия и маркетинговия аспект и рефлекс на хазартния елемент в бизнеса – за по-голяма прецизност за заключенията да се направи своеобразна ретроспективна разходка през годините, за да може по-добре да се обясни и оцени миналото, настоящето, промените, развитието и очакванията на обществото по отношение на този бранш като част от националната и световната икономика.
От десетилетия е известно, че когато се разговаря с „обикновени“ хора по тази специфична и интересна тема, един от първите въпроси, който неизменно се получава от по-мислещите, е този за „тълпата“. Повечето хора се интересуват най-вече от рекордните печалби и от загубите на хазарта, от типа на посетителите на подобни хазартни институции, от луксозния живот около спечелилите, от различното и непопулярното. Но за всеки мислещ човек не би отнело много време, за да осъзнае, че истината е в „тълпата“ и поведението на „тълпата“ трябва да бъде съществена част от изследванията.
Не би било възможно също така да се правят задълбочени изследвания, анализи и изводи, без да се разгледа подробно историята на хазартните игри от началото на тяхното възникване, включително на фона на развитието на икономиките и обществата. От друга страна, няма как да се разкаже историята за развитието на хазарта, без да се обсъдят въпросите, свързани с въздействието на организираната престъпност по един или друг начин, включително по линия на политическото лобиране и осигуряването на комфортен климат за хазартните игри. Желанието на хората да пропътуват големи разстояния до Лас Вегас, Атлантик Сити, Макао, Сингапур и т.н. само заради един флирт със съдбата е интересен психологически, икономически и социален феномен. Този феномен трябва да бъде изяснен на фона на появата на новите технологии (от телеграф до интернет) и използването им, за да бъде възможно залагането от всяка точка на света и по всяко време на деня и нощта. Някои от най-ранните математически и статистически опити в науката са се развили отчасти за да обяснят капризите на случайността. Игрите на късмета се радвали на голям интерес от тълпата в съседство с Шекспировия театър „Глобус“, както и в имперските съдилища на Китай. Някои от европейските колониални проекти (чудесен пример е едноименната фирма от Вирджиния, за която ще стане дума по-нататък) били финансирани чрез лотарии, организирани на местно ниво, а впоследствие данъкът, наложен върху същите тези игри, подтикнал колонизаторите да се разбунтуват срещу короната и дори да отправят поглед към независимостта. Консолидирането на германските княжества в Прусия принудило закриването на казината там и довело до изграждането на Монте Карло като хазартен център на Европа тогава, а и до наши дни. Съвременната хазартна индустрия на Невада е родена в мрака на Голямата депресия, а постиндустриалният спад в края на ХХ в. помогнал да се ускори вълната от разширяване на бизнеса. Присъствието на американски хазартни оператори в Китай и Югоизточна Азия, от друга страна, отразява съвсем ясно тенденциите на променящата се глобална икономика, както и факта, че тези компании се оформят като все повече азиатски, отколкото европейски или американски. Хазартът е древен, историята му е дълга и има много важни уроци, които да припомним, изучим и приложим днес и в бъдеще.
Не на последно място и не като внезапно откритие трябва да се подчертае, че може би хазартът – поставен върху добре обмислена регулаторна рамка – не би бил толкова рецесионен, деструктивен и безполезен, колкото изглежда на пръв поглед.
Именно горепосочените причини мотивират и подтикват към едно по-цялостно изследване на хазартния бизнес. Актуалността и значимостта на темата хазарт се определят по ред причини – като например големият обем на този сегмент, част от развлекателния бизнес, през последните десетилетия по света, в частност и в България, и от огромния интерес към него, провокиран в хората. Значението, (не)полезността и реалните резултати, които новите технологии добавиха в този сектор. Достъпността и близостта до тази услуга в силно урбанизираните райони, но и в отдалечените рядко населени такива; начинът, подходът и методите на предлагането му. Мястото на държавата (и чрез решенията, и чрез „добрите практики“ на Европейския съюз) като законодателен и регулаторен орган; актуалност, адекватност, ефективност и полезност на регулаторната рамка, покриваща едновременно интереса на бизнеса, държавата и потребителите, и всичко това съобразено с голямото европейско семейство. Необходимостта от търсене на по-ефективни подходи, практични решения и добри практики за подобряване на инвестиционния климат в България и създаване на по-ефективна конкурентна среда в сектора.
Недостатъчно пълното разработване и изследване на проблема в икономическата литература, влиянието и функцията на държавата върху хазартния сектор и повишаване (респ. нарастване) на финансовата ефективност от нейната роля върху населението, бизнеса и държава, както и финансовите и маркетинговите импликации от хазарта върху населението, бизнеса и държавата като цяло предполагат мислене и говорене по темата хазартен бизнес като нужна и важна. Основният въпрос тук е свързан с възможността за постигане на отговорно израстване на хазартния сектор в България, почиващ върху регулаторна рамка, която адекватно покрива и защитава интересите едновременно на потребителите, бизнеса и държавата, и която е съобразена със спецификите на потребителското поведение и финансовата грамотност на средностатистическия българин.
Въпросът, формулиран по този начин, поставя редица задачи, като се започне с един по- широк и далечен поглед назад във времето, проследяващ развитието на хазартния бизнес от неговото възникване досега. Следва да се оцени съществуващата регулаторна рамка на хазарта в България, като успоредно с това да се анализират работещите и „добрите практики“ в Европа и по света. Важно е изясняването на това кои са основните хазартни оператори в България и свързаните с тях (ако има такива), както и основните оператори на европейския, американския и азиатския пазар, тяхното значение за бизнес климата в България и извеждането на съществените им предимства и недостатъци; установяване на основните характеристики на преките местни и чужди инвестиции в хазарта в България, участниците и фазите при вземане на инвестиционно решение; коректно оценяване на значението на местните инвестиции в хазарта за икономиката на България, както и оценка на значението на външните инвестиции за икономиката на България; честен анализ на медийното отразяване на хазартния сектор в България и по света, но и откровен такъв относно маркетинговото представяне на тази част от развлекателния бизнес по линията пари – морал – законосъобразност.
Книгата „Хазартът“, от Кристиян Иванов, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
