Авторите и експертите от Изборския клуб дават подробна картина на „Голямото зануляване“ както още се превежда „Великото зануляване“ на Клаус Шваб и Тиери Мальоре, което се предлага на света от новото жречество на транснационалния елит.
Представената картина е богата на факти, дълбоко аргументирана и написана с познаване на предисторията на случващото се.
Същевременно времето се сгъстява. През последните няколко години популяризирането на дневния ред на „Великото зануляване“ и прилагането на стъпки за прилагането му в ежедневието рязко се ускориха. Днес твърде много ще зависи от позицията на Русия, тъй като Западът и Китай, всеки по свой начин, вече въплъщават своите собствени версии на нулиране и алгоритмизиране на обществото, в резултат на което трябва да се осъществи триумфът на Обекта над Субекта.
В сборника е представен цялостен анализ, показващ произхода, концептуалната основа и методите за нулиране и нулиращите. В частност подробно се анализира понятието „капитализъм на заинтересованите“ като фалшива алтернатива на съвременния капитализъм. Характеризират се водещите фигури на глобалната трансформация, част от световните лидери. Разкрита е връзката между зануляването с трансхуманизма и левия радикализъм в неговите неолиберални и неотроцкистки съставляващи. Голямо внимание е отделено на темата за „цифровото управление“. Разгледани са проблемите, свързани с радикалната промяна на манталитета. Предложени са алтернативи на „капитализма на заинтересованите“ и другите най-нови проекти на глобалните елити.
Анализът е направен на фона на пандемията от Ковид-19 като своеобразна парадигма на управляемия хаос.
В сборника са включени статии на: Виталий Аверянов • Вардаран Багдасарян • Михаил Делягин • Александър Дугин • Александър Елисеев • Дмитрий Зеленцов • Валентин Катасонов • Алексей Комогорцев • Никита Куркин • Владимир Можегов • Владимир Овчински • Сергей Переслегин • Александър Проханов • Игор Шнуренко.
328 с., мека корица, 22.90 лв.
***
Илон Мъск и доктор Хас
(Владимир Овчински)
Може би никъде, дори в научната литература, концепцията за неофашизма не беше толкова ясно формулирана, както в изключителния съветски филм „Мъртъв сезон“, който излезе на екран през вече далечната 1968 г. (режисьор Сава Кулиш, сценаристи Владимир Вайншток и Александър Шлепянов). Антигероят на филма, нацисткият престъпник д-р Хас, произнася историческия монолог:
Хитлер беше човек с голяма интуиция, но, честно казано, и рядко невежество. Той не разбираше, че новите идеи могат да се родят само на нова научна основа. Друго нещо е, ако би доживял да види RH (според сценария – вещество, разработено и тествано върху хората в концлагери. – В.О.). Това ще бъде общество от хора от нова ПОРОДА. Защото трябва да инжектира само една десетхилядна от грама RH в най-тромавото човешко същество и то веднага ще изпита огромно интелектуално могъщество. Ето го решението на всички проблеми. Няма вече бедни и богати – има само елит, живеещ в Новия Едем: мислители, поети, учени. [...] Питате: „А кой ще работи?“ – правилен въпрос, млади човече. Ще работят представителите на нисшите раси, преминали през специална психохимична обработка. Но в съвсем различни дози.
Освен това по този път се разкриват наистина приказни възможности. Първо, тези хора са щастливи по своему, защото са напълно лишени от памет. Те са откъснати от всякаква външна информация. В крайна сметка от какво най-много страдат хората? От сравненията. Някой живее по-добре, някой е по-талантлив, някой е по-богат, някой е по-силен. А човекът, преминал психохимичната обработка, ще се радва непрекъснато. Ще се радва, че му е топло, че доматът е червен, че слънцето грее, че точно в два часа, независимо от всичко, ще получи питателната си боб чорба, а през нощта – жена. При условие, че се труди прилежно. Е, нима това не е милосърдие?
А по-нататаък RH ще може да създаде определени видове служебни хора. Колко мъдро е направила природата в кошера, мравуняка. Представете си: човек-тъкач, човек-пекар, човек-шофьор. При което, той няма други потребности, няма комплекс за малоценност. Нали, и волът няма комплекс за малоценност от това, че е вол!.. Ами вол, и слава богу. Човекът-робот не мисли за нищо, той винаги е щастлив, и той се размножава, произвежда себеподобни!
От човекът-златар няма да може да се роди математик, както от котката – слон. Изключено – защото влиянието на RH засяга генетичната структура на човека. Ето кое е особено важно!
В нашето безумно време тези идеи са развити във философската концепция и практика на трансхуманизма. Същността му е, че качественото усъвършенстване на човешкото тяло всъщност ще се превърне в началото на нов етап от еволюцията: използвайки научните постижения на генното инженерство, роботиката, биотехнологиите и други отрасли на новата индустриална революция, човечеството ще може да преодолее наложените му от природата ограничения. Световната трансхуманистична асоциация е основана през 1997 г. и променя името си на Humanity + през 2008 г.
Съвременният трансхуманизъм предполага възможността за преход на човешкия ум във виртуалното пространство – сливането на човешкия ум и компютъра.
(…)
В края на август 2020 г. се случи едно наистина историческо събитие. Както пише „Блумбърг“ (29 август 2020 г.), „Точно когато си мислехте, че 2020 г. не може да стане много по-странна, милиардерът Илон Мъск представи група прасета с мозъчни импланти, способни да четат мисли.“ По време на събитие на 28 август 2020 г. в централата на „Нюралинк“ във Фриймонт, Калифорния, Мъсксе оказа заобиколен от прасетата от Юкатан. Някои от тях преди това бяха подложени на хирургична операция, при която робот бе поставил последната версия на компютърния имплант „Нюралинк“ в мозъка им. В резултат на това мозъчната активност на тези подобрени прасета можеше да се предава безжично към близкия компютър, което позволи на публиката да наблюдава как невроните на животните се активират, когато ветеринарните лекари ги галят по зурлите.
Мъск описа своите прасета като „здрави, щастливи и неразличими от нормалните прасета“.
На събитието от 28 август 2020 г. Илон Мъск разказа на журналистите и учените за постиженията на своята мистериозна невробиологична компания „Нюралинк“ и нейните планове за свързване на компютрите към човешкия мозък. Въпреки че разработването на тази футуристично звучаща технология е все още в начален стадий, презентацията демонстрира втората версия на малко роботизирано устройство, което вкарва миниатюрни електродни нишки през черепа в мозъка. Мъск каза преди събитието, че ще „покаже как невроните се задействат в реално време“.
Мъск демонстрира няколко прасета, в чиито глави бяха имплантирани прототипи на невронни връзки, както и оборудване, което проследява мозъчната активност на прасетата в реално време. Милиардерът също така обяви, че Администрацията по храните и лекарствата (FDA) е издала разрешение на компанията за експеримент, който може да помогне за ускоряване на изследванията на медицинското устройство.
Подобно на строителството на подземни автомобилни тунели и изпращането на частни ракети до Марс, това подкрепено от Мъск начинание е невероятно амбициозно. „Нюралинк“ се основава на години изследвания на интерфейсите мозък-машина. Интерфейсът мозък-машина е технология, която позволява на устройство, като компютър, да взаимодейства и комуникира с мозъка. „Нюралинк“, по-специално, има за цел създаването на невероятно мощен интерфейс мозък-машина, устройство, способно да обработва големи количества данни, които могат да бъдат вмъкнати в относително проста операция. Неговата краткосрочна цел е създаването на устройство, което може да помогне на хората с определени заболявания.
Действителният статус на изследванията на „Нюралинк“ винаги е бил меко казано неясен, а на 28 август беше направено важно съобщение. Мъск вече каза, че проектът позволява на маймуна да управлява компютърно устройство с ума си, а както съобщи „Ню Йорк Таймс“ през 2019 г., „Нюралинк“ демонстрира система с 1500 електрода, свързани към лабораторен плъх. Оттогава Мъск намекна за успехите на компанията (в туитър), въпреки че участниците бяха склонни да скрият статуса на проучването.
Мъск откри събитието на 28 август, подчертавайки широкия спектър от гръбначни и неврологични заболявания, включително гърчове, парализа, увреждане на мозъка и депресия, в лечението на които технологията „Нюралинк“ може да помогне.
„Всички тези проблеми могат да бъдат решени с имплантируема невронна връзка“, каза Мъск. „Невроните са подобни на окабеляването и имате нужда от електроника, за да разрешите електронен проблем.“
В същото време Мъск заяви, че желае „Нюралинк“ да се занимава с нещо много по-голямо от лечението на конкретни заболявания. Той вижда тази технология като възможност за създаването на широко достъпен интерфейс мозък-компютър за потребителите, който според него може да помогне на хората да бъдат в крак с все по-мощния изкуствен интелект.
Така че, колкото и скромно да е, изследването на „Нюралинк“ вече предвещава как тази технология може един ден да промени живота, който познаваме. В същото време това е напомняне, че на потенциално възможното сливане на хората с компютрите е съдено да повдигне широк спектър от правни, етични и социални въпроси, за които всеки трябва да се замисли в момента.
Припомняме, че „Нюралинк“ – това е технологична компания, основана през 2016 г., специализирана в създаването на системи с ултратънки нишки, върху които са инсталирани електроди. Когато се имплантират в мозъка, тези потоци образуват канал с висока пропускателна способност за връзка между компютъра и мозъка. Системата трябва да е много по-мощна от съществуващите интерфейси.
Една от основните пречки пред въвеждането на тези толкова миниатюрни жици, които са по-тънки от кичур човешка коса, всъщност е преминаването им през черепа в мозъка. Ето защо „Нюралинк“ също разработва невероятно малък робот, който свързва електродите с човека при хирургична операция, която е толкова интензивна, колкото очна процедура лейсик (Lasik).
На 28 август Мъск разкри как компанията се надява да извършва процедурата без обща анестезия по време на еднодневен болничен престой. Поне това е целта и това ще стане огромна крачка напред спрямо предишните интерфейси мозък-машина, които изискваха по-инвазивни операции.
За информация
Учените свързват под различни форми компютрите с мозъка вече 20 или 30 години. Нолан Уилямс, директор на Лабораторията за мозъчна стимулация в Станфорд, заяви това в коментара си за експеримента на Мъск, позовавайки се на дълбоката стимулация, използвана при пациенти с болестта на Паркинсон, като пример за свързването на мозъка и компютъра.
„Самият мозък използва определени честоти и определени видове електрически прагови стойности за своята вътрешна комуникация си“, обясни Уилямс. „Вашият мозък представлява серия от вериги, които взаимодействат помежду си.“ По същество интерфейсът мозък-машина може да използва електричеството, което мозъкът вече използва за да работи, както и серия от електроди, които свързват мозъка с машината. „Нюралинк“ цитира предишни примери за хора, използващи електроди за управление на курсори и роботизирани крайници с ума си като основа за неговата система. Но новото в плана на „Нюралинк“ е минимизирането на процеса на свързване на устройството с мозъка, както и значителното увеличаване на броя на задействаните електроди. Компанията иска не само да опрости инсталирането на интерфейсите мозък-машина, но и да ги направи по-мощни.
На 28 август Мъск също така обясни, че през 2019 г. „Нюралинк“ е опростила плановете си за изграждане на преносимо устройство, което се свързва с потоците, имплантирани в мозъка на потребителя. Докато първото поколение на това устройство може да бъде поставено зад ухото на човека, последната версия е малко устройство с размер на монета, което се побира под горната част на черепа.
По време на презентацията Мъск разкри нови данни относно очакванията си за технологията и „Нюралинк“ като компания. Първо, той очаква процедурата за имплантирането да бъде доста скъпа, но в крайна сметка цената ѝ да падне до „няколко хиляди долара“. Той очаква, че след като устройството се приспособи към хората, те ще могат да го актуализират чрез появата на нови модели с повече функции. „Не ви е нужна първата версия на телефона, а 10 години по-късно всеки вече има третата или четвъртата версия“, каза той.
За четиригодишен стартъп тази демонстрация трябваше да покаже, че технологията за интерфейса мозък-машина на „Нюралинк“ се доближава до деня, в който може безопасно да бъде въведена при хората, вероятно помагайки на хора с широк спектър от инвалидизиращи състояния, а също и отваряйки вратата към множество диви научнофантастични сценарии. (…)
„Нюралинк“ не е единствената компания, която се стреми да реализира плановете си за интерфейса мозък-компютър. В САЩ се изпълняват и други инициативи, като програмата за нехирургични невротехнологии DARPA Next Generation. Там работят върху технологии, които биха могли да позволят на войниците да управляват дронове с помощта на модифицирана каска. Технологичният гигант Facebook също работи върху технологията BCI, за да позволи на потребителите да комуникират със скорости, които би трябвало да са по-бързи от това, на което те са физически способни да постигнат с използване на клавиатура или сензорен екран.
Мъск вижда и по-футуристични приложения за тези импланти, като например възможността за създаване на високоскоростна комуникация между хората и машините. Мъск предположи, че като в „Матрицата“ бихте могли незабавно да изтеглите език или да научите бойни изкуства. Крайната цел, поне за Мъск, е да помогне на хората да бъдат в крак с изкуствения интелект. Мъск улови това чувство, когато описваше мисията на „Нюралинк“ в началото на 2020 г.: „Ако не можете да победите изкуствения интелект, присъединете се към него.“
Книгата „Голямото нулиране“, със съставител Виталий Аверянов, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
