Жанр: Екшън ролева игра Година: 2011 Разработва: Lionhead Studios Издава: Microsoft Game Studios Платформа: РС | Xbox 360|
Доста време им се наложи на РС играчите да почакат за втората си среща с очарованието на митичното, фентъзи кралство Албион. Първата игра (която беше сред най-силните заглавия за Xbox) се появи за РС едва през есента на 2005 г. – малко повече от година след конзолната версия. Що се отнася до втората част на прословутата „Басня” (излязла през 2008) – тя по неясни причини така и не получи РС порт. Така бавно и полека достигаме до Fable III – издадена през октомври 2010 г. вече за новият Xbox 360, но достигаща до феновете на Windows игрите с повече от половин годишно закъснение.
Ясно е, че след подобна предистория възниква логичният въпрос: „Струваше ли си чакането?” Отговора (очаквано) е нееднозначен – независимо от това дали сте отколешен Fable фен или новoпристигнал в земите на Албион.
От една страна Fable III притежава същото неустоимо очарование както и предходните две заглавия. Светът на играта е все така оригинален и преливащ от редки, но запомнящи се островчета от свежа креативност. Иначе казано – Fable си е Fable – в част 3 повече от всякога. В същността си играта е увлекателно екшън – приключение с ролеви елементи, пикантно подправени с готин, английски хумор, уникална атмосфера и характерно, собствено излъчване.
От друга нещата, които направиха първата част толкова запомнящо се заглавие вече не предизвикват същият „УАУ!” ефект, а Fable III не притежава толкова сериозен иновативен заряд колкото оригинала. Това разбира се не е болка за умиране, след като така или иначе повечето фенове на „Баснята” очакваха именно това т.е. „Още от същото”, но въпреки това няма как да премълчим факта, че тройката донякъде страда от липса на идеи и това твърде много й личи (особено през втората половина на играта).
Действието във Fable III се развива около 50 години след края на събитията във Fable II (и общо 550 години след тези във Fable I). Старият монарх (героят от предната част за тези, които са имали шанса да я играят на Xbox 360) е мъртъв и на престола се възкачва нов крал – Логан. Всъщност историята във Fable III се завърта именно около него, но акцентът е върху неговият по-малък брат (или сестра – изборът е ваш), които ще управлявате в играта.
Идеята накратко е, че от момента на възцаряването си Логан се превръща от приятен младеж в деспот и тиранин и от вас се очаква да го детронирате, освобождавайки Албион от досадното му присъствие. С това в общи линии ще се занимавате през първата половина на Fable III. Що се отнася до втората...е то е ясно – вакуум във властта не бива да има. След като веднъж свалите брат си от престола от вас се очаква да заемете овакантеният трон и да се захванете с управление.
Всичко това звучи безкрайно интересно и вдъхновяващо на теория, но на практика нещата далеч не стоят чак толкова добре. Макар да притежава (почти) неизчерпаем потенциал да забавлява, Fable III се проваля в доста от амбициозните си намерения горе долу по същият начин, както го стори и оригинала. Дори значително подобрената (и технически и като съдържание) РС версия не успява да прикрие редицата концептуални недостатъци на играта, най болезнените сред които са неубедителните второстепенни персонажи, липсата на достатъчно интересни и разнообразни мисии за изпълнение и на моменти кънтящите на кухо идеи за микро-мениджмънт (т.е. управление на кралството).
Точно както и първият Fable, това издание е типично Lionhead заглавие – огромно количество дръзки, бляскави идеи, но неполирани и в насипно състояние – смайващи с оригиналността си в един момент и откровено досадни в следващият.
Въпреки това не бива да премълчаваме безспорните предимства на РС изданието пред версията за Xbox 360. Освен, че включва всички екстри от лимитираното, конзолно издание (допълнителните униформи, оръжия), то идва и с всички излезли до момента DLC разширения за оригиналната игра, както и разбира се драстично подобрена визия, поддръжка на повече резолюции и възможност за управление с мишка и клавиатура. Това последното честно казано се колебаем дали да го броим точно за „екстра” защото въпреки сравнително кадърният порт на контролите, играта си остава конзолна по дух и определено по й приляга добрият, стар Xbox 360 геймпад, а не традиционното РС управление.
В крайна сметка играта ще зарадва всички почитатели на серията зажаднели за още Fable; ще се хареса на всеки очарован от предните две „баснословни” заглавия, но трудно ще привлече нови фенове, заради твърде, твърде противоречивата си природа
