Жанр: RPG
Година: 2005
Системни изисквания: 1.4 GHz, 256 MB RAM, 64 MB Video, Windows XP, Shader 1.1 поддръжка на видео картата
Разпространител: MS Game Studios
Трудно се говори за игра като "Fable". Тя бе толкова очаквана, още от премиерата на X-box насам, че трябва да бъда разгледана обстойно и внимателно. В основата си се оказа просто добре сглобено екшън-адвенчър РПГ, но пък Питър Молиньо (Black & White), небезизвестният главен дизайнер на проекта, се е погрижил да я обогати достатъчно, за да придобие тя свой собствен облик. Освен това PC версията не случайно е озаглавена Lost Chapters (изгубените глави) - тя е обогатена спрямо конзолната. Достатъчно ли? Май че да.
Нека да започнем с историята. Един ден, докато си играеш в родния Оуквейл (Oakvale), градът е нападнат от бандити, които избиват всички, освен теб (прозявка), защото идва един Герой и те спасява. Мдаа, в света на "Fable" Героите освен главната си буква си имат и гилдия, в която той те отнася, което пък предопределя бъдещето ти, а и това на играта. Престоят в гилдията, както и детството ти в родния град, се явяват своеобразен туториъл на играта, който те запознава освен с геймплея и интерфейса, още с моралната система на Fable, която се оказа доста по-плитка от очакваното. Почти всяко твое действие ще ти дава точки добро или зло, които определят същността ти. А според нея ще реагират хората около теб - от простия селянин, до учителите в гилдията. Добри са визуализациите на алтер егото ти - ако си зъл, постепенно ти поникват рога, изгърбваш се и очите ти проблясват в червено (мрете, жалки копелета!); а ако си добър, постепенно ти пониква аура (плакнете добре с хладка вода) от доброта. Освен това можеш да видиш и как героят ти остарява, макар че това има само козметичен ефект, както и прическите и татуировки, които намираш тук-там и които всеки бръснар може да “сложи” на лицето ти. За съжаление, те също (почти) нямат реално отражение върху геймплея.
И така, след като свършат тренировките, започват забавленията. Оттук насетне няма да разкривам историята, но тя определено е интересна. Малкото ключови фигури в нея са развити на богато като персонажи, което е ценно във всяка игра.
Сега ще обърнем внимание на геймплея. Ако трябва да се определи с една дума, тя е разнообразен. Много хора се оплакват, че Fable е кратка. Според мен е точно толкова дълга, че да не ти писне. Ако изпълниш повечето странични куестове, тя ще ти отнеме около 15 - 20 часа игра, което е идеално, предвид това, което играта предлага. Интерфейсът е малко странен и ти трябва време да свикнеш с него, но след това ще откриеш как пасва на играта и всичко в нея, а и няма да имаш особени проблеми с него. Графиката на Баснята (fable) е красива и някак приказна - ужасно добре пасва на играта, облича я в точно такива дрехи, в каквито очакваш да я видиш. Относно звука не може да има забележки, освен за чувството, което влагат някои от озвучителите. Тоест, обръщам внимание на факта, че такова няма. Но все пак повечето хора се вълнуват, докато разговарят с теб, или с други хора. Освен това светът диша и живее и това си личи - ще го усетите. Музиката е разнообразна и много приятна, прилепя се като втора кожа на играта и навсякъде е на мястото си. Палци - горе.
Две думи накрая - заслужава ли си? С една дума, да. Определено. Fable е игра, която не трябва да пропускаш. Защото малко са игрите днес, които ти позволяват да влезеш в тях и не те пускат, докато не видиш финалните надписи. Не вярвам някой от вас да съжали за изгубеното време, ако някога си е мечтал да бъде приказен герой, или легендарен злодей, от който земята трепери и когато някой спомене името му, вълците вият. Напишете своята приказка с Fable. И ми я разкажете.
Сайт: fable.lionhead.com
