Жанр: Екшън от първо лице Година: 2011 Разработва: Day 1 Studios Издава: Warnes Bros. Interactive Платформа: РС | Xbox 360| PlayStation 3
Оригиналният F.E.A.R. беше смразяваща игра. От онзи особен вид, който тотално праща по дяволите добрата стара максима, твърдяща, че видео игрите не могат да постигнат „онзи” вид въздействие, присъщ на качествените хорър филми или романите на Х.П. Лъвкрафт и Стивън Кинг.
Първият F.E.A.R. предлагаше в изобилни дози онова, което някои гейм журналисти полу-сериозно наричат „atmosFEAR” (каламбур от английските думи за „атмосфера” и „страх”).
Първият F.E.A.R. беше уникално заглавие!
Виж вторият... не чак толкова, макар че в доста отношения той постигна целите си, а именно - да доразкаже започнатата от първата част история за ужасяващото момиченце Алма и чудовищният експеримент, на който е била подложена. В същото време F.E.A.R. 2 успя по достатъчно задоволителен и умел начин да развие идеите на оригинала: визуално въздействащ екшън, уникална атмосфера в съчетание с интересни геймплейни похвати (най-впечатляващият от които беше възможността за временно забавяне на времето и кадансови престрелки в стил The Matrix).
Така бавно и полека стигаме до обекта на днешното ни повествование, а именно игра със странното име F.3.A.R. (явно на Warner Bros. това им се е сторило много идейно). На теория (а уж и на практика) тази игра следва да бъде продължение на излезлия през 2009 Project Origin. Историята тук ни връща към героя от първата игра – Point Man, който освен всичко друго, е надарен с уникални, свръхестествени способности, част от неговото генетично наследство (в крайна сметка той и другият ключов персонаж от тази част – Пакстън Фетъл, са деца на Алма).
Тъй като сюжета не е точно достоен за три „Оскар”-а и пълен с обрати подобно на сезон от Lost, ще се огранича с преразказа му до тук, за да не съсипя и без друго малкото ви удоволствие от разкриването му и ще продължа по същество.
Може би най-големият недостатък на F.3.A.R. се заключава във факта, че играта е дело на Day 1 Studios (а не на хората, на които принадлежи оригиналната концепция – ветераните от Monolith Productions). В резултат F.3.A.R. хем прилича на игра от серията хем не толкова.
Иначе казано, ако това е първото ви заглавие от поредицата, шансовете то да ви допадне са по-големи. В същото време обаче нарастват и шансовете изобщо да не схванете кой – кой е и за какво се бори в играта. Накратко казано, ще имате възможност за избор между героят от част 1 (Point Man) и злодея от част 2 (Пакстън Фетъл). Разликите между двамата са главно на ниво геймплей – Ponit Man ще ви предложи подход близък до този на класическите екшъни от първо лице с някой типични F.3.A.R. екстри (забавяне на времето). Играта с Фетъл е една идея по-интересна, тъй като мъртвият още от предното издание екстрасенс – психопат умее някой много готини, джедайски хватки като например възможност да обсебва телата на враговете си, да ги парализира, да атакува с телекинетични сили и прочее.
Особено забавно става, ако намерите с кого да поиграете в кооперативен режим, тъй като при него в ролята на Point Man (или Фетъл респективно) ще може да влезе някой ваш приятел.
Дори и така соловата кампания ще ви се стори праволинейна, кратка, до голяма степен лишена от въображение и категорично не толкова атмосферна и въздействаща, колкото тази във F.E.A.R. и Project Origin.
До някаква степен това е компенсирано от мултиплейъра, който включва няколко наистина интересни режима на игра (стига този вид преживявания да ви интересуват, разбира се, и да са водещи при покупката на заглавие от жанра).
Накратко казано - F.3.A.R. е вече много повече екшън от първо лице отколкото уникална, хорър игра и макар като FPS да притежава някои несъмнени достойнства, определено губи точки за оригиналност. Трудно бих заключил, че тотално не струва - напротив, но определено може да поразочарова феновете на предните две части.
