Какво би станало, ако една сутрин се събудите и откриете, че сте се сдобили с друго Аз – двойник, който е почти като вас и все пак изобщо не е като вас? Какво би станало, ако този двойник споделя много от вашите интереси, но по един изкривен, обърнат с главата надолу начин и подкрепя каузи, срещу които сте се борили цял живот?
Неотдавна Нейоми Клайн има точно такова преживяване – натъква се на двойник, чиито възгледи смята за отблъскващи, но чието име и публична личност са достатъчно сходни с нейните, за да накарат мнозина да се питат коя коя е.
Тук тя насочва погледа си навътре към нашите психични пейзажи и навън към възможностите за изграждане на надежда в условията на преплитащи се икономически, медицински и политически кризи. С помощта на Зигмунд Фройд, Джордан Пийл, Алфред Хичкок, Бел Хукс и други съучастници Клайн проявява хаплив хумор и тънък усет за смешното, за да се изправи срещу странните двойници, които ни преследват и които са станали нещо толкова съкровено и близко като изкривено отражение в огледалото.
Съчетавайки забавни спомени със смразяващи репортажи и анализи, разчистващи наслоените предразсъдъци, Клайн се опитва да разбие това огледало и да очертае път отвъд отчаянието. „Двойникът“ задава въпроса: какво пренебрегваме, докато излъскваме и усъвършенстваме дигиталните си отражения? Възможно ли е да се отървем от двойниците си и да преодолеем патологиите на културата на удвояването? Можем ли да създадем политика на колективна грижа и да направим истинска равносметка на историческите престъпления? Резултатът е едно откровение за начина, по който много от нас мислят и чувстват днес – и една интелектуална приключенска история за нашето съвремие.
352 с., твърда корица, 36.90 лв.
Наоми Клайн (родена на 8 май 1970 г.) е канадски журналист, автор и активист, известна с нейните политически анализи и критика на корпоративната глобализация. От 2011 г. е в Управителния съвет на международната организация за борба с глобалното затопляне и въглеродните емисии.
През 2016 г. Клайн получава наградата за мир на Сидни за нейното активно по отношение на климатичните промени. Клайн често се появява в глобални и национални класации за най-влиятелните мислители на нешето време.
Наоми Клайн: В историите за двойници, близнаци и самозванци често се случва двойникът да действа като нежелано огледало, показвайки на героя суетна и лъжлива версия на самия него. Няма да издам твърде много, ако кажа, че докато наблюдавах моята двойничка, неведнъж усещах тази неохотна гримаса на разпознаване. И все пак, това, което ме накара да напиша тази книга и да остана вярна на темата, противно на здравия разум е, че колкото повече се вглеждах в нея – в катастрофалните ѝ избори и в жестокостта, с която другите често се отнасяха към нея – толкова повече имах чувството, че виждам не само нежелани части от себе си, но и много нежелани аспекти на общата ни култура. Всеобщата всепроникваща жажда за все по-мимолетна значимост; пренебрежението, с което се отнасяме към хората, които забъркват каши; банализирането на думите и прехвърлянето на отговорността, както и много други неща. В крайна сметка вглеждането в нея ми помогна да видя себе си по-ясно, но също така по странен начин ми помогна да видя по-добре опасните системи и динамики, в чиито капан сме уловени всички.
Следователно това не е биография на Другата Нейоми, нито пък психоаналитична диагноза на поведението ѝ. Това е опит да използвам собствения си опит на двойник – нанесеното ми опустошение и уроците, които научих за себе си, за нея и за нас – като наръчник към и през онова, което възприемах като нашата култура на двойниците. Култура, претъпкана с различни форми на удвояване, при което всички ние, които поддържаме своя персона или аватар онлайн, създаваме свои двойници – виртуални версии на самите нас, които ни представят пред другите. Култура, в която мнозина от нас са започнали да възприемат себе си като лични марки, създавайки раздвоена идентичност, която едновременно е и не е като нас – двойник, когото непрекъснато представяме в дигиталния ефир като паспорт за достъп в една хищна икономика на вниманието. И през цялото време технологичните компании използват тези масиви от данни, за да обучават машини да създават изкуствени подобия на човешкия интелект и човешките функции, реалистични двойници, които носят свои собствени програми, своя собствена логика и свои собствени заплахи. Непрекъснато се питам: какво ни причинява цялото това дублиране? Как то определя на какво обръщаме внимание и – което е по-съществено – какво пренебрегваме?
Докато следвах двойничката си и навлизах в нейния свят – място, където инфлуенсъри в сферата на уелнес културата с благ стил споделят обща кауза с огнедишащи крайнодесни пропагандисти, и всичко това в името на спасяването и защитата на „децата“ – открих, че се сблъсквам с още форми на удвояване и двойственост, при това доста по-съществени. Например начина, по който цялата политика все повече прилича на огледален свят, в който обществото е разделено на две и всяка от страните се обявява срещу другата – каквото и да каже и в каквото и да повярва едната, другата изглежда длъжна да каже и да повярва точно в обратното. Колкото повече навлизах в темата, толкова по-често забелязвах този феномен навсякъде около себе си: хора, които не се ръководят от ясни принципи или убеждения, а действат като членове на групи, които си играят на ин и ян – силни срещу слаби; будни срещу овце; праведни срещу покварени. Беше се появила бинарност там, където някога бе царяло мислене.
Отначало смятах, че това, което виждам в света на моята двойничка, е предимно неконтролирана измама. С течение на времето обаче започнах да добивам впечатлението, че ставам свидетел на това как една нова и опасна политическа формация се заражда в реално време: нейните съюзи, мироглед, лозунги, врагове, кодови думи и забранени зони – и най-вече нейната основна игра за завземане на властта.
И всичко това, както бързо стана ясно, беше вплетено в друг, по-зловещ вид удвояване: вековния начин, по който расата, етническата принадлежност и полът създават опасни двойници, които надвисват над цели категории хора – тези, които биват обявени за диваци. Терорист. Крадец. Курва. Това повдига въпроса за най-страховитата част от моето приключение с двойниците: не само отделният човек може да има зловещ двойник; нациите и културите също имат двойници. Много от нас изпитват страх от решителен завой. От демократично към авторитарно общество. От светско към теократично. От плуралистично към фашистко. На някои места завоят вече е факт. На други места той е толкова близко и непосредствено до носа ни, колкото изкривеното отражение в огледалото.
С напредването на моето изследване това беше формата на двойника, която все по-силно ме вълнуваше: фашистката държава-клоун, която е постоянно присъстващ двойник на либералните западни демокрации и постоянно заплашва да ни погълне в огъня на селективната принадлежност и свирепото презрение. Фигурата на двойника е използвана от векове, за да ни предупреждава за тези сенчести версии на груповата ни същност, за тези чудовищни версии на възможното бъдеще.
Стигнахме ли вече до това положение? Не всички, поне все още не напълно. Но пандемията, наслоена върху толкова много други дълго потискани извънредни ситуации, отведе човечеството там, където не сме били преди, на място, което изглежда близко, но е различно. Именно тази различност обяснява странното усещане, което толкова много от нас се опитват да назоват – всичко, което е толкова познато, но все пак е доста странно. Непонятни хора, политика, обърната с главата надолу, дори с ускоряването на изкуствения интелект все по-трудно разпознаваме кой и какво е истинско. Дали не става дума за онова усещане за дезориентация, което споменаваме в разговорите ни? За това, че не разбираме на кого можем да се доверим и в какво да вярваме? За това, че приятелите и близките ни се държат като непознати? Така е, защото светът ни се е променил, но подобно на групов случай на джет лаг, повечето от нас все още са настроени към ритъма и навиците на мястото, което са напуснали. Вече е време да се ориентираме в новото място.
В романа си „Двойникът“ Жозе Сарамаго включва следния епиграф: „Хаосът е просто ред, който очаква да бъде дешифриран.“ Това изследване е моят опит да дешифрирам хаоса на културата на двойниците, с нейния лабиринт от имитирани същности и дигитални аватари, масово наблюдение, расови и етнически проекции, фашистки двойници и старателно отричани сенки, които излизат на повърхността едновременно. Ще има някои резки завои, но бъдете сигурни, че целта на това картографиране не е да останем в капана на огледалната къща, а да направим онова, което смятам, че много от нас копнеят да направят: да избягаме от смущаващите ѝ граници и да намерим пътя към някаква обща сила и цел. Идеята е да се измъкнем от този групов световъртеж и заедно да стигнем до нещо несъмнено по-добро.
Книгата „Двойникът. Пътешествие в огледалния свят“, от Нейоми Клайн, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
