Новата книга на Братислав Иванов е посветена на Бушидо, неписания кодекс на честта на самураите – легендарните воини, управлявали Япония от 1185 до 1868 г. Бушидо възниква като съсловна етическа система, но излиза от рамките на самурайското съсловие и днес се възприема не просто като част от миналото, а и от настоящето на японския народ.
Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Той завършва японистика в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от Негово Величество император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.
184 с., твърда корица, цветни илюстрации, 25 лв.
Дилема на добродетелите
(откъс)
В реалния живот всеки човек непрекъснато изпада в ситуация на нравствен избор – между чест и безчестие, добродетел и порок, а в крайна сметка – между добро и зло. В нашия свят изборът на безчестието например се осъжда морално, но опетнилият името си сам решава как ще реагира на това.
Различно е положението в самурайската култура. Ако самурай избере безчестието, от него се очаква да изчисти името си чрез смъртта.
Можем да обобщим, че съвкупността от самурайските добродетели не е структурирана по начин, който дава възможност да се избегнат моралните конфликти. В такива случаи единственият избор на самурая е смъртта.
Според Кодекса на самурайската чест, когато императивът на честта влезе в противоречие с императива на дълга, единственият път за разрешаване на това противоречие е смъртта.
Да се пренебрегне императивът на честта означава обричане на позор и презрение, а това в японските представи и до днес е по-лошо от смъртта. Позорът се измива със смърт, нарушаването на закона се изкупува със смърт.
Както вече бе споменато, Рут Бенедикт определя такива морални конфликти като дилема на добродетелите (Dilemma of Virtue).
Ето защо е толкова популярна фразата на Ямамото Цунетомо, че пътят на самурая е път в смъртта (Цунетомо, 2000: 1). Всъщност тук става дума за придобита свобода на действията при изпълнение на неговите задължения, след като вече е преодолял страха от смъртта.
Бушидо се опитва да съвмести лоялността на самурая с чувството за собствено достойнство и отстояване на собствените убеждения. Ако някое решение на даймьо влиза в противоречие с убежденията на самурая, той трябва да се обърне с молба към даймьо да промени решението си, но без да го критикува. В действителност това далеч невинаги е било възможно.
Лоялността към сюзерена е с императивен характер за неговите васали, но само до момента, в който е засегната собствената им чест. След това никое предателство вече не се смята за прекалено коварно.
За западния човек, възпитан в духа на християнството, е особено трудно да приеме, че японците не си представят човешкия живот като сцена на извечната борба между силите на доброто и силите на злото.
Както вече бе споменато, в шинтоистката етика дори убийството не се разглежда като безусловно зло. Християнските тези за доброто като Божествена пълнота и за първородния грях, който всички ние преживяваме в Божиите очи, са напълно чужди на шинтоизма.
От шинтоизма тези особености преминават в Бушидо и това е красноречиво доказателство, че корените на разгледаните аспекти на самурайската етика са в шинто, а не в дзен.
Разрешаването на моралните конфликти чрез смърт (самоубийство) отдавна е станало норма не само за самураите, но и за всички японци. Това дава основание на европейците да смятат, че японците проявяват подчертана склонност към самоубийство, че за тях отношението към смъртта е едва ли не някакъв религиозен култ.
Разбира се, японците обичат живота не по-малко от останалите народи, но в йерархията на техните ценности дългът и честта стоят по-високо от живота.
Тук е необходимо да се отчита и едно друго обстоятелство – отношението към самоубийството в Европа се формира под влияние на християнството, което проповядва, че безсмъртната душа принадлежи на Бог и само Той може да се разпорежда с нея.
Характерни за Япония са самоубийствата, свързани с осъждане от страна на групата, към която принадлежи даденото лице. Тъй като за японците е характерно да се самоопределят чрез принадлежността си към определена група, в тяхната етична система начинът, по който ги приема групата, има основополагащо значение.
Книгата „Духът на Бушидо“, от Братислав Иванов, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
