Жанр: Eкшън Година: 2013 Разработва: Ninja Theory Издава: Capcom Платформа: РС | PS3 | Xbox 360
Сигурно се чудите защо ревюто на DmC: Devil May Cry - дългоочакваната "Част първа" на гейм сага с над 10-годишна история - идва едва сега, почти две седмици след появата на конзолната версия на играта.
Отговорът е много прост - заради нейната РС версия.
Трябва да признаем, че сме много благодарни на Capcom и Ninja Theory за великодушния жест - в края на краищата заглавията от beat'em up жанра, излезли и за РС (освен за "задължителните" конзолни платформи), се броят на пръстите на едната ни ръка, а броят на добрите beat'em up заглавия за РС е дори още по-скромен.
Затова адмирации и към студио, и към разпространител за положените усилия - особено ценни в светлината на факта, че DmC има амбицията да "рестартира" от нула един игрален франчайз с, както вече споменахме, десетилетна давност.
Естествено, основният въпрос в такъв случай е: "Справили ли са се Ninja Theory с тази задача и ако да - доколко добре?"
Отговорите леко варират в зависимост от версията на играта - оттам и забавянето на рецензията, наложено от изтеглената за по-късна дата поява на DmC за PC.
Първо и преди всичко нека споменем, че новото студио, в ръцете на което Capcom повериха франчайза, не е от вчера. Британците от Ninja Theory вече имат зад гърба си два сериозни проекта (Heavenly Sword и Enslaved), така че не са точно "новаци" в бранша. За сметка на това без особени резерви можем да ги наречем "новатори" и прилива на свежа кръв личи във всеки един аспект на "новия/стар" DmC.
Макар и до известна степен спорни, артистичните решения в играта са едно от основните неща, които я отличават и открояват на фона на десетте години Devil May Cry заглавия.
В DmC ще видим култовия главен персонаж Dante (а като стана дума - и неговия брат Vergil) в една доста по-различна светлина и с един доста по-различен външен вид.
Различията продължават и на ниво сюжет, тъй като Ninja Theory не са се ограничили само до козметични промени в изгледа на героите, а са пренаписали до голяма степен историята на поредицата.
В DmC двамата братя със смесен произход (баща-демон и майка-ангел) се изправят срещу Mundus - краля на подземния свят (Ада), но играта поверява в ръцете ви управлението само на един от тях - Dante.
С напредването на сюжета той ще научи повече за произхода си и необикновените си способности - процес, който е едновременно забавен и умело очертаващ концептуалната рамка, нужна за осигуряване на усещането за плавно развитие на персонажа.
Dante стартира играта с верния си меч (Rebellion) и два пистолета (Ebony и Ivory) плюс базов набор от свързаните с тях комбо атаки, но скоро опциите за отключване на нови и нови възможности започват да валят заедно с безспирни пълчища демони за изтребване и играта влиза в добре познатия на феновете й Devil May Cry ритъм.
Както всяко от предходните заглавия, и в DmC бойната система е базирана най-вече и основно върху серии от експлозивни комбо атаки, но в това отношение Ninja Theory са се развихрили и в резултат ни предлагат не просто "още от същото", а една преосмислена, нова концепция за добре познатото старо.
Тъй като Dante е със смесен произход (Nephilim), освен в човешката си форма той може да се трансформира в още две - демонска и ангелска. Веднъж отключени, преходът между тях става с едно натискане на клавиш по желание на играча.
И тъй като във всяка от трите Dante разполага с различно оръжие (и набор атаки), комбинациите по време на сражение са буквално неизчерпаеми. Те му позволяват да "навързва" внушителни, впечатляващи серии от атаки с унищожителен ефект. Прибавете към това и възможността на героя да придърпва враговете към себе си, която също може да се включи като елемент от комбо атаката и на финала ще получите една от най-комплексните бойни системи, която някога сте виждали в игра от жанра.
Иначе казано, в чисто геймплейен аспект забележки към Ninja Theory няма и не може да има. Не така стоят нещата от техническа гледна точка. Първото, което просто се набива в очи, е визията и по-точно разликите между визията на конзолната и РС версия. На РС играта просто блести, макар че британците очевидно не са успели да оползотворят иначе солидния капацитет на прословутия Unreal 3.0 енджин (то и кой друг освен създателите му Epic някога е успявал да го оползотвори де, но това е една друга история).
Вероятно ще срещнете и някои трудности с контрола в играта и странните "салто мортале"-та на камерата от време на време. Липсата на възможности за "заключване" и фокусиране върху един отделен враг от купчината демони наоколо на моменти е доста вбесяваща (особено ако става дума за някоя от летящите гадини, които ви атакуват).
Другото, което може би няма да ви зарадва особено, е дължината на играта - на първо превъртане тя отнема не повече от 10 часа, което е хм... ами малко. За щастие Ninja Theory са помислили за това и са включили цял куп допълнителни опции за контрол на трудността (общо пет на брой, като първата от тях включва три подрежима с различна сложност предназначени за начинаещи играчи). Така че ако търсите допълнително предизвикателство, можете да се опитате да изиграете пак DmC, но с повишена трудност.
