Според древногръцката митология Прометей е откраднал огъня от боговете на Олимп, за да го даде на хората. За наказание обаче Зевс го е приковал на една скала, където дръзкият титан е трябвало да страда всеки ден в продължение хиляди години, докато Херкулес не го избави от мъките, убивайки орела, който кълвял тялото му.
Интересното е, че един от най-големите хитове на Джими Хендрикс (Jimi Hendrix) се казва Fire. Това ме наведе на мисълта, че покойният музикант е един съвременен Прометей, един титан от XX век.
Гениалността му сякаш е открадната от някоя възвишена сила. Мнозина са великите китаристи, но независимо дали любимец ви е Джими Пейдж (Jimmy Paige), Слаш (Slash) или Даймбег Деръл (Dimebag Darrell), първият на когото трябва да се даде определението "китарен бог", е Хендрикс. Или в случая по-подходящо би било "китарен титан".
Джими си отива рано от този свят - все едно е наказан за това, че е бил толкова дяволски добър с шестте струни. Но той дава на хората своя огън, своя рокендрол, а заветът му продължава да гори вече над 40 години.
People, Angels And Hell e поредният посмъртен албум на Хендрикс, с който отново имаме възможност да се докоснем до магията на неговата музика. Поредната колекция от неиздавани негови записи вижда бял свят, за да налее още малко масло в огъня. People, Angels And Hell не e 100%, а 1000% музика с марката Джими Хендрикс.
В записите, разбира се, са участвали и доста музиканти, с които китаристът работи през 60-те години. Сред тях няма случайни имена – Били Кокс (Billy Cox), Бъди Майлс (Buddy Miles), Мич Мичъл (Mitch Mitchell), Лони Йънгблъд (Lonny Youngblood), Лари Лий (Larry Lee) и много други. Голямото разнообразие от музиканти предвещава и голямо разнообразие от стилове.
Джими отново ни предлага емблематичната си смесица от хард рок и психеделични видения за това къде трябва да те отвежда музиката, дяволски блус и много танцувален фънк. Някои от записите в People, Angels And Hell са истинско богатство от рифове и сола – Earth Blues, Somewhere, Bleeding Out, Inside Out, други са просто богатство заради атмосферата в тях - Hey Gypsy Boy, Izabella, Mojo Man, a трети позитивно заредени парчета като Let Me Move You са способни да те побъркат от скачане.
При всички положения всяко едно човешко същество, което е бил покорено от огъня на Джими Хендрикс, ще намери нещо в този албум. А за тези, които досега са странили от този китарен титан, People Angels And Hell е идеалната възможност да бъдат "покръстени". Защото никога не е достатъчно късно да разбереш какво си изпускал цял живот.
