В тази книга съм се постарал да покажа: първо, кои са необходимите разходи на суверена или държавата, кои от тези разходи трябва да се покриват с всеобщ данък от цялото общество и кои от тях с данък само от дадена част или от дадени членове на обществото; второ, кои са различните методи, с които цялото общество може да бъде заставено да участва в покриване на разходите, лежащи върху цялото общество, и кои са главните предимства и неудобства на всеки от тези методи; най-после, трето, какви съображения и причини са накарали почти всички съвременни правителства да залагат известна част от този доход или да сключват заеми и какво въздействие са имали тези дългове върху действителното богатство и върху годишния продукт на земята и труда на обществото.
724 с., твърда корица
ISBN: 978-619-01-1111 -2
Откъс
Увод и план на произведението
Годишният труд на всеки народ е фондът, който първоначално му доставя всички предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които той потребява ежегодно и които винаги се състоят от непосредствените продукти на този труд или от купеното с тези продукти от други народи.
Следователно според това дали съотношението между тези продукти или купеното с тях и броя на тези, които ги потребяват, е по-голямо или по-малко, народът е по-добре или по-зле снабден с всички предмети от първа необходимост и удобства, от които се нуждае.
Но това съотношение при всеки народ неизбежно се регулира от две различни обстоятелства: първо, от умението, ловкостта и съобразителността, с които изобщо се прилага неговият труд, и, второ, от съотношението между броя на тези, които са заети с полезен труд, и броя на тези, които не са заети с такъв труд. Каквито и да са почвата, климатът или размерите на територията на даден народ, обилието или оскъдността на годишното му снабдяване не може при дадените условия да не зависи от тези две обстоятелства.
Обилието или оскъдността на това снабдяване, изглежда, зависи повече от първото от тези две обстоятелства, отколкото от второто. При дивите народи, състоящи се от ловци и риболовци, всеки, способен да работи, е повече или по-малко зает с полезен труд и се старае според силите си да набавя предмети от първа необходимост и жизнени удобства за себе си или за онези членове на своето семейство или племе, които са или прекалено стари, или прекалено млади, или прекалено немощни, за да ходят на лов и риболов. Но такива народи са така ужасно бедни, че често пъти нуждата просто ги заставя – или поне те мислят, че ги заставя – или направо да убиват своите деца, своите старци и страдащите от хронически болести, или да ги оставят да умрат от глад или да бъдат изядени от диви зверове. Напротив, при цивилизованите и процъфтяващите народи – макар голям брой хора изобщо да не работят и много от тях да потребяват продукта на десет, често и на сто пъти повече труд от по-голямата част от тези, които работят, все пак продуктът на целия труд на обществото е толкова голям, че често всички са обилно снабдени и един работник, дори от най-долната и най-бедната категория, ако е пестелив и трудолюбив, може да се ползва от по-голямо количество предмети от първа необходимост и жизнени удобства, отколкото е възможно да придобие който и да било дивак.
Причините за този прогрес в производителната сила на труда и редът, по който неговият продукт естествено се разпределя между различните класи и слоеве на обществото, са предметът на първата книга на това изследване.
Каквото и да е конкретното състояние на умението, сръчността и съобразителността, с които трудът се прилага от един народ, обилието или оскъдността на годишното снабдяване не може да не зависи, докато трае това състояние, от съотношението между броя на хората, заети с полезен труд, и броя на хората, които не са заети с такъв труд. Както ще стане ясно по-нататък, броят на полезните и производителните работници навсякъде е пропорционален на количеството капитал, който се употребява, за да се прилага техният труд, и на специфичния начин, по който той се употребява за тази цел. Затова във втората книга се разглеждат природата на капитала, начинът, по който той се натрупва постепенно, и различните количества труд, които той привежда в движение съобразно с различните начини на неговото прилагане.
Народите, които са напреднали твърде много по отношение на умение, сръчност и съобразителност при прилагането на труда, са си служили с твърде различни методи в неговото общо направляване или регулиране и не всички от тези методи са били еднакво благоприятни за умножаването на техния продукт. Политиката на някои народи е поощрявала извънредно много селската промишленост, политиката на други – градската промишленост. Едва ли някой народ се е отнасял еднакво и непредубедено към всеки вид промишленост. След падането на Римската империя политиката на Европа е била по-благоприятна за занаятите, манифактурата и търговията, т.е. за градската промишленост, отколкото за земеделието, т.е. за селската промишленост. Обстоятелствата, които, изглежда, са обусловили и утвърдили тази политика, са обяснени в третата книга.
Макар тези различни методи да са били може би обусловени отначало от частните интереси и предубеждения на отделни слоеве от населението, без да се вземат под внимание или да се предвиждат техните последици за общото благосъстояние на обществото, все пак те са дали повод за твърде различни теории на политическата икономия, някои от които преувеличават значението на градската промишленост, други – на селската. Тези теории са имали значително влияние не само върху мненията на образованите хора, но и върху политиката на владетелите и суверенните държави. В четвъртата книга съм се постарал да обясня – доколкото е възможно – пълно и точно тези различни теории и главните резултати, до които те са водили в различните векове и при различните народи.
Следователно предметът на първите четири книги е да се обясни в какво се е състоял доходът на голямата маса на народа или каква е била природата на онзи фонд, който в различни векове и при различни народи е осигурявал годишното им потребление. В петата и последна книга се разглежда доходът на суверена или държавата. В тази книга съм се постарал да покажа: първо, кои са необходимите разходи на суверена или държавата, кои от тези разходи трябва да се покриват с всеобщ данък от цялото общество и кои от тях с данък само от дадена част или от дадени членове на обществото; второ, кои са различните методи, с които цялото общество може да бъде заставено да участва в покриване на разходите, лежащи върху цялото общество, и кои са главните предимства и неудобства на всеки от тези методи; най-после, трето, какви съображения и причини са накарали почти всички съвременни правителства да залагат известна част от този доход или да сключват заеми и какво въздействие са имали тези дългове върху действителното богатство и върху годишния продукт на земята и труда на обществото.
Книгата „Богатството на народите“ от Адам Смит, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
