Този обемист дневник [...] представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от „байганювските“ си прояви.
Без да бъде белетрист и психолог по професия, Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци.
– Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.
464 с., твърда корица;
Откъс
1/13 декември, сряда. В неделя станаха изборите в София, при кално, ала инак ясно време. Сутринта срещнах Шишманов, после Безеншек и с него (за пръв път) отидох в „Славянска беседа“; Соболев тъкмо отиваше при княза, а Адженов с широка шапка на главата и с ръце в джебовете на жакета стоеше пред къщата си с Estignard и Pelligrini. Подир пладне излязох да проуча физиономията на града. Пристави на коне със стражари в най-лоша кал препускаха в галоп по улиците и разгонваха хората да не се спират и да не говорят помежду си; така прогониха и д-р Шишманов и Сарафов пред вратата на аптеката на Велизар [Яковов]. Изборите ставаха в сградата на Окръжния съвет срещу Баня-баши джамиси. Вътре имаше до 700 избиратели от 8 околии на Софийския окръг. На вратата стоеше тълпа от тези хора, а на улицата редица стражари на коне с пристави. Малко по-далече тълпа от любопитни хамали и шопи. Когато минавах наоколо, двама пеши стражари извеждаха вън един човек в жълт шаяк и с черен калпак, вероятно избирател. По-нататък срещнах архим. Кирил, който видял помощника на полицмейстера Ванков да мъчи и бие един прост човечец на улицата. Посетих Сарафов. С него и с жена му наново излязохме около изборното място, където по това време бяха само приставите на коне пред вратата, а самият полицмейстер или „градоначалник“ Карнович с бяла фуражка дойде в черква на сватбата на предприемача Петров (живея в неговата къща) със сестрата на г-жа Златева. В черква говорих с мнозина. Беше 5 часът. Балабанов и Сукнаров имаха абсолютно мнозинство, ала при Балабанов бюлетините с името Марко Балабан бидоха провъзгласени за недействителни; останалите гласове бяха съвършено разпръснати. Консерваторите бяха кандидатирали (видях една бюлетина): Мелетий, Греков, Горбанов, X. Гюров самоковец, Сребърников самоковец, Никола Странски и двама селяни. Странски беше в бюрото и прочел една бюлетина вместо „Ник. Сукнаров“ – „Ник. Странски“, ала селяните забелязали това и го изхвърлили. В предвечерието Адженов и Греков черпели гласните у Бемелбург с бира и коняк; и Стоилов бил за малко там; Греков много им говорил, ала селяните отговаряли „не е така“, „ние си го знаем“, дори един казал, нека князът държи това, което обеща в Търново най-напред, и бил за това, казват, веднага затворен. Пиха пиво, ала мнението си не измениха; voting cattle [изборният добитък] стоеше на своето. – Соболев, казват, напоследък разпратил окръжно до префектите да не се бъркат, а Каулбарс до военните власти да не се месят, дори и ако са станали сбивания. Из града се носеше, че Икономов бил уволнен.
В понеделник се говореше из града, че консерваторите са поразени, дори секретарят на княза Тъпчилещов лъгал по кафенетата, че били избрани само трима консерватори, а министрите – никъде. Очевидно е, че листата на консерваторите не е излязла съвършено по тяхното желание; на либералите им пораснаха ушите и се разправяше, че Греков щял да бъде председател на Държавния съвет, Стоилов – министър на правосъдието, а Начович – chef du Cabinet politique. Във вторник сутринта излезе притурка към „Работа“ с имената. В Севлиево и Враца станали сбивания, в Плевен и Севлиево избирали, не зная как, едва в понеделник. Избрани са 12 турци, невиждан брой, дори и в Плевен един, където досега никога не е избиран; от министрите Начович е избран във Варна и Враца, Греков в Севлиево, Вълкович в Разград, Соболев (!) в Плевен; в Шумен Симеон и четирима турци; Анев и Маринов в Свищов, селянинът Лазар Дуков, К. Мирски и Холевич във Варна, д-р Цачев, еленчанинът старият Бобчев, Оряховският бърборко Бошняков в Търново, Щърбанов в Лом; инак във Видин, Враца, Лом, Кюстендил са селяни. Изцяло Народното събрание изглежда като вилает-меджлис: турски аги, двама турски хекими, един деспот-ефенди, няколко чорбаджии и купчина селяни. Българската интелигенция съвсем не се вижда. Изборът на Балабанов се прогласява за касиран и изборите за Софийско (8 депутата) не са назначени, а, може би няма и да бъдат произведени. Народното събрание се свиква за 8 декември в сряда, в аулата на Софийската гимназия. Либералите, поради глупостта на оратора Балабанов, претърпяха големи загуби; вместо своята пасивност и полупасивност, можеха да проникнат навсякъде тихичко и вместо да унищожават с ръката на лудия Миларов (замина във вторник за Пловдив) своя instrumentum „Светлина“ със статии против княза, русите и войската, трябваше да го щадят за по-добро време, и да разглеждат материалните въпроси – Петрохан. Threnodie [плачът] за народните „правдини“ не покъртват селяните, ами въпросите за парите, които той дава.
В понеделник Горбанов седял в телеграфа и с молив пишел телеграми на Стоилов за изборите. Никакви частни телеграми за изборите не се изпратиха, от либералите ни един не получи в София и най-малкото съобщение. – Шишеджиев (във Финансовото министерство) stante pede [веднага] е уволнен от Начович, без оглед на закона за чиновниците, защото уж агитирал. В Кюстендил бил арестуван Въжаров. Nota bene в „Марица“ са обнародвани интересни кюстендилски документи.
Миналата събота, на раздяла, падна върху Груич къс стъкло на главата във военния клуб, тъй че ранен цяла нощ лежа в руското консулство у Неклюдов. Теохаров от събота до днес лежи от треска, вчера бях у него, възмущава се от този полутурски изкуствен парламент, както, казва, в Цариград, няма в него никакъв учител, поп, лекар – народната интелигенция. Д-р Петрович, тичайки от Адженов в Радаковото кафене в градината, тържествуваше, сега ще изгоним, казва, Соболев и Иречек.
Същата вечер (последният ден на ноември) излезе „Периодическо списание“ III.
Xилкοв пристигна и живее у предприемача Лонгинов, князът сам му казал, че в affaire Petrohan il у a quelque chose de noir [Петроханската работа има нещо нечисто], ала при всичко това защитава Копиткин, сгрешил е, казва, от неумение. Князът вчера е бил в гимназията да види аулата.
В гимназията в понеделник преподавах за Полабските славяни, днес за чехите, Велика Моравия и за Св. Солунски апостоли.
Желязкович ми каза, че в негово време са направени икономии 17½ милиона (7½ милиона той събрал с постоянни окръжни); на мене Начович каза веднъж, че били 10–12 милиона, а същият сега твърдял пред Соболев, че били 5–6 милиона, докато Желязкович му изповядал истината. Спестяванията миналата година били 3 милиона, а щели да бъдат 6, ако се вземели и от военния бюджет, където обаче били задържани. И тази година, мисли същият, целият бюджет не бил изхарчен. – Същият ми разправи, че Адженов, след падането на второто министерство, давал на Греков и Начович по 1000 фр. месечно, хранел ги, били му задължени: полиците минавали през банката. Икономов пък получавал по 500 фр. като сътрудник на „Български глас“. Сега Адженов взимал много пъти пари от банката за агитация. Кой знае как ще ги изплаща. – Генерал Струве е тук. Адженов се е сдружил с Гюнцбург, Соболев пък и Хилков искат да строят железниците с режия, и князът, казват, бил с тях. Кой знае дали Народното събрание няма да започне с някакви скандали и интерпелации на д-р Цачев против Соболев. Икономов при посредничеството за румелийския заем на 1879 г. взел 300 турски лири комисиона съгласно обещанието на самия генерал-губернатор Богориди, който, казват, много държал на него. А за втория заем посредничел Иван Цанков (по-рано турски телеграфен чиновник в Тулча), той дал ултиматум на Д. Цанков да се свърши до вечерта, инак на другия ден си заминава, защото много дни го водели за носа; тази рецепта му препоръчал най-сетне Желязкович.
Книгата „Български дневник. Том 2 (1881-1884)“, от Константин Иречек, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
