Вратите на прекрасната ни нова зала "Арена Армеец София" на 10 ноември отвориха точно в 19:00 часа и най-нетърпеливите и върли фенове влязоха, тичайки и заемайки предните позиции. Ще мине малко време преди да спра да се възхищавам на голямата и чиста зала, в чийто център беше поставена сцената. Явно, когато съоръжението е добро, и организацията е на ниво, защото почти не измислям от какво да се оплача, освен от ограничения брой тоалетни, което май си е традиционно за нашите ширини.
Точно в 20:00 часа, пред скромна публика, на сцената се появи първата подгряваща група - Naheman от Испания. Определящи се като екстрийм метъли, те предизвикаха интерес с музиката си, но не успяха точно да ни подгреят. След 30-минутния си сет, ни оставиха с добри впечатления за нещо ново.
Непушачите най-сетне могат да ликуват, тъй като в "арената" не се пуши. Естествено, в последвалата 15-минутна пауза, пред залата се стекоха зажаднялите за никотин, а тези, които не пушеха, бяха на опашките за бира.
В 20:45 се появиха младите норвежки прогресив метъли от Leprous, които вече сме виждали като подгряващи на Therion. Явно са успели да създадат фенове, защото тълпата чувствително се оживи.
Изключително артистични и с прекрасно сценично поведение, Leprous постепенно приповдигнаха настроението в залата. Вокалът Einar Solberg показа завидно майсторство, като почти през цялото време свиреше на клавир. Зарадваха се на публиката, която беше доста далеч от истинските си възможности, но пък на норвежците им хареса.
Към 21:30 залата вече беше пълна с фенове от всички възрасти - деца, заспиващи на раменете на бащите си, много тийнейджъри с родителите си, хора на средна възраст, очакващи с нетърпение любимците си от Amorphis.
И най-накрая в 22:05 те се появиха, посрещнати с бурни овации и скандирания. Започнаха с парчето My Enemy от новия им албум The Beginning of Times, последвано от Mermaid.
Усещаше се някаква умора в публиката и макар настроението да беше добро, липсваше обичайната еуфория. Tomi Joutsen отново показа майсторство в пеенето, сменяйки чисти вокали с дране.
Тhe Smoke от албума Eclipse и новата Crack it Stone не успяха да извадят най-доброто от феновете. За това пък, Greed, последвана от култовата Sampo от Skyforger, като че ли "натиснаха бутона" на тълпата.
Изглежда, че любимото парче на публиката от новия албум е You I need, защото то бе изпято с пълно гърло. След това Amorphis ни предложиха кратко рилично отклонение с Pussy на Rammstein и продължиха с микс от песните Karelia и Vulgar Necrolatry от първия им албум The Karelian Isthmus.
Забавлението беше във вихъра си както за нас, така и за Amorphis, които не пропуснаха да изкажат радостта си, че са в България за трети път. Alone бе изпята много самоотвержено от присъстващите, което доказа, че бандата има за какво да се връща непрекъснато у нас.
След дежурните викове и скандирания за бис, финландците ни отнесоха със Silver Bride, последвана от My Kantelle и House of Sleep, която беше прекрасен завършек на вечерта.
Достигането на така желания от мен екстаз се случи именно на последната песен, когато емоциите вече владееха публиката.
Това беше поредният чудесен концерт на Amorphis, който ни пренесе през цялото им творчество. Умората на публиката беше осезаема, но това е нормално при толкова дълги концерти.
Перфектната акустика и чудесният звук дадоха възможност на ухото да се порадва. А за неуспелите да присъстват, финландците обещаха да дойдат пак. И те наистина го спазват.
