Какво изниква в съзнанието ви при споменаването на вероятно най-популярния жанр на малкия екран в САЩ - ситком?! Едва ли ще е преувеличено, ако кажем, че мнозина от нас свързват това определение с едно заглавие, което отдавна е достигнало до своя логичен финал, но за сметка на това още дълги години ще предизвиква положителни емоции - "Алф".
Забавната сага на NBC се излъчва в мрежата едва 4 години, но дори и четвърт век по-късно почитателите на извънземния от Мелмак се измерват в милиони. Не по-малко впечатляващ е и статутът й у нас - сериалът е любим на редица поколения - факт, който изглежда съвсем логично на фона на това, че бе първият полъх на американско кино в края на социализма. Казано с други думи: когато Алф се излъчваше по Канал 1, улиците бързо опустяваха, а ние самите ставахме с доволна усмивка на уста.
Идеята
Противно на ширещото се мнение, че "Алф" е вдъхновен от "Извънземното" на Стивън Спилбърг и е замислен като негова пародия, това всъщност не е така. Въпреки че блести с оригиналност за времето си, сериалът просто е нов прочит на популярното през 60-те години заглавие на конкурентите от CBS "Моят любим марсианец", разказващо за извънземен, който заживява с местен журналист, след като корабът му катастрофира в Лос Анджелис. Тук обаче, идва и сериозната роля, която изиграва за реализацията на сериала продуцентът и създател Пол Фуско, завършил съвсем наскоро аудио-визуалния департамент към Hamden High School.
Той решава да изпипа и най-малките детайли, създавайки 90-сантиметровата кукла и механизма, с който тя да прилича на живо същество, вместо да постъпи като колегите си през 60-те, които използват актьора Рей Уолстън с антенки на главата за същия персонаж. През 1984 г. Фуско среща Бърни Брилщайн и Том Пачет, с които измисля и концепцията на ситкома, а малко по-късно подписът на шефа на NBC Брандън Тартикоф официално удостоверява появата на "Алф" в американската телевизионна мрежа.
Началото
Сериалът стартира в ефира на NBC на 22 септември 1986 година с очаквания за положителен прием сред масовата публика, но това, което се случва, надминава и тях. Дебютният сезон на сагата чупи рекорди, след като достига до впечатляващата цифра от 16,5 млн. зрители. Логично се стига до още три продължения, като вторият заковава пред малкия екран близо 19 млн., а следващите две отчитат съответно 17,5 и 13,7 млн. "Алф" достига до финал след 4 години на екран и 102 епизода, за които се превръща в едно от най-любимите на американците заглавия за цялата история на жанра.
Тайната
Най-сериозни заслуги за успеха на сагата безспорно има продуцентът Пол Фуско. Той създава 90-сантиметровата кукла Алф, с чиято визия всички и до днес свързват сериала. Въпреки че е пресъздадена по доста реалистичен начин, илюзията е трудна за постигане. Фигурата се управлява от трима души, които с общи синхронизирани усилия я задвижват под специална платформа.
Заснемането изисква тежък физически труд по 18 часа дневно. Не по-малко важна е и ролята на унгарския актьор Мичу Месарос, който е открит от екипа на сагата по време на цирково представление в Будапеща. Висок едва 83 сантиметра, той е атракция за публиката, но при опцията да направи кариера в света на киното веднага приема предложението да се превъплъти в ролята. Така Мич става човекът в костюма на Алф, а Пол Фуско е този, който я управлява и озвучава. Месарос е използван в повечето сцени, в който персонажът се движи, бяга или има по-динамични движения, но след няколко сезона отказва да продължи договора си заради изнурителните усилия.
Звездите
Макс Райт (Уили Танер) – роденият през 1943 година Макс Райт е добре познато име от ТВ екрана. Зад гърба си той има над 40 заглавия, но безспорно ролята му в "Алф" го изстрелва на върха на славата. Въпреки че продължава да се изявява с успех в бранша и до днес, актьорът трудно устоява на популярността и се забърква в редица скандали. Той се развежда със съпругата си, след като се оказва, че всъщност е с хомосексуална насоченост - факт, излизащ на бял свят след появата на скандално видео, в което прави секс с мъже и взима наркотици. По-късно се оказа, че е имал връзка със свои колеги още, докато е снимал "Алф".
Ан Шедийн (Кейт Танер) – за разлика от Макс Райт, Ан не успява да задържи дълго вниманието след участието си в сериала на NBC. След "Алф" тя се снима в едва 4 филма, последният от който бе през 2001 г. Днес се е отдала на дъщеря си Тайлър, с която живее след развода със съпруга си.
Андреа Елсън (Лин Танер) – и Андреа не успя да реализира кариера след участието си в "Алф". Въпреки възлаганите на нея надежди, тя се отказа от актьорството през 1998 г. Преди това имаше второстепенни роли в "Дързост и красота", "Женени с деца" и "Стъпка по стъпка". Известно време страда от булимия, от която се излекува след раждането на дъщеря си Клер през 1997 г.
Бенджи Грегъри (Брайън Танер) – за разлика от колегите си, Бенджамин никога не е и мечтал да се развие в киното и след "Алф" бързо изчезва от екран. "Когато канселираха сериала, изпитах невероятно облекчение. Не исках повече да се снимам в никакви шоута и никога не съм съжалявал за решението си", казва той.
Любопитни факти
- Всеки от епизодите на сериала е кръстен на някаква песен, а заглавието й е свързано със съответния сценарий.
- В България има издадени 6 книги от писателя Райтнер Бютнер по мотиви от сериала.
- През 1996 година излиза ТВ филмът Project: ALF, излъчен по ABC, който е продължение на финалния епизод Consider Me Gone.
- Почитателите на "Алф" си го припомнят през 2004 г., когато по TV Land се появява ALF’s Hit Talk Show, в което различни звезди гостуват на водещия Гордън Шамуей. За съжаление, 30-минутният блок изкарва едва 7 предавания, преди да бъде спрян.
- Сериалът два пъти е печелил наградата Kids’ Choice Awards (1988, 1989) и веднъж People’s Choice Awards (1987 г.)
