Алексо (Александър) Петров е български кинорежисьор и продуцент. Той е на 34 години и е родом от Димитровград. Той е създателят на „Баклава” – филмът, превърнал се в една от най-злободневните теми от изминалите седмици.
Според сюжетната скица на „Баклава”, това е филм – приказка за двама братя, поели на път в търсене на заровено съкровище. Филм – пътешествие из тайните откровения на посткомунистическа България. Според редица организации, журналисти и част от обществото обаче, във филма на Алексо Петров са нарушени правата на децата, същият има порнографско съдържание, излъчването му трябва да бъде забранено, а авторът му подлежи на наказателна отговорност.
Парадоксът тук е, че никой от изброените не е гледал филма – той е излъчван едва няколко пъти и то на неофициални прожекции. Духовете всъщност разбуни трейлърът на филма, качен от самият Петров в YouTube.
И докато в България заради някои от кадрите в трейлъра, филмът е иззет от неговите продуценти и срещу режисьора му са започнати две съдебни дела, във Великобритания интересът към разпространението му нараства.
В пика на истерията около въпросния трейлър Алексо Петров разпространи отворено писмо „до медиите, правителствените агенции, ведомства и институции, до неправителствените организации и до всички, които не са гледали филма “baklava”, но до момента не бе дал интервю за нито една електронна медия. Той прие да отговори ексклузивно на въпросите на Avtora.com, които имат за цел да разкрият истинската същност на човека зад камерата и на онова, което тя е заснела.
Иглика Колева: Можеш ли да кажеш няколко заглавия на филми или имена на режисьори, които са ти повлияли чисто кинематографично за "Баклава"?
Александър Петров: Списъкът е адски дълъг. Аз съм киноманиак. Но да речем – Larry Clark, Royston Tan, “La Haine”, Jarmusch, Godard, “Amores peros”, Radivoje Andric, “Cidade de Deus”, “Requiem for a dream”, ранния Кустурица, “Baraka”, Leo Carax…
.: Как възникна идеята за "Баклава"?
А.П.: Всичко тръгна от една случайна среща с двама бивши възитаници на сиропиталища. Преди доста години – в един влак по линията София – Варна. После разказите им се допълниха от преки наблюдения и разкази на приятели. Най-накрая седнах и за няколко седмици написах първия вариант. Сценарият продължи да се дообогатява и на място. В Бургас например срещнахме възрастен моряк – бивш възпитаник на бургаски приют, който рецитираше в оригинал средновековни поети и слушаше класическа музика в гарсониерата си в кв. Меден рудник.
.: Казваш, че не искаш да обясняваш какво си искал да внушиш с филма си („ за зрящите той не само говори, а крещи"), но малцина са тези, които са го гледали, затова би ли казал на тях, за да ги привчлечеш в киносалона и разбиеш предубежденията им?
А.П.: Ами те хората разбраха вече, че цялата тази истерия беше политическа поръчка. Българинът не е толкова наивен, колкото изглежда...
.: Ако не беше предназначен да провокира българската публика, щеше ли трейлърът на филма ти да е друг?
А.П.: Трейлърите са за това – за да провокират. Единият от двата официални трейлъра не провокира с нищо друго, освен с красиви пейзажи...
Много ще ми е интересно как „загрижените граждани” ще убедят YouTube, Google Video и останалите видео-портали, че вече една година на сайтовете им е имало „порно с деца”...А може би ще се опитат да осъдят и тях?!?
Александър Петров e завършил езиковата гимназия в Пазарджик и НБУ със специалност филмов режисьор. Сам пише сценариите на своите филми - 8 до момента.
.: Кой е любимият ти момент от филма?
А.П.: Не мога да отделя от сърцето си някаква част от цялото, но все пак има един черно-бял епизод, който върви през целия филм. Кадри от него ще се появят в клипа на Булгара, който ще тръгне скоро в ефира.
.: Разкажи някоя интересна случка от снимачния процес.
А.П.: Те не са една и две... Един от актьорите се самозапали в кадър, два пъти ни задържаха охрани на заведения и обекти, няколко пъти губихме техника, единият “главен актьор” се загуби за 12 часа и след престой в полицията ни го върнаха на другия ден, от една правителствена Агентура се опитаха да ни цензурират и няколко дни имахме забрана да снимаме с децата, Христо стачкува няколко дни, нагледахме се на малолетни крадци на коли, непълнолетни проститутки, местни поети и всякакви образи, скитници, пияници, чалга звезди, фенове, обикновени мошеници, гларуси и пенсионери-мечтатели... Луда работа!
.: Защо "Баклава"? Филмът ти е проекция на българската действителност, а за заглавието му си избрал дума от турската трапеза.
А.П.: Баклава е балканско понятие, което идва от арабския. Аз не съм споменавал Турция. Всъщност гърците също претендират за авторство над рецептата...
Заглавието си дойде само – и си падна точно на мястото...
На една от закритите прожекции на филма зададохме въпроса „Какво значи за вас Баклава?” на излизащите зрители. Деветдесет процента от тях отговориха с една дума: „България”.
.: Филмът вече е имал няколко прожекции пред българска публика - как се прие? Дойде ли след прожекцията някой, който да изрази възмущението си от видяното, или по-точно от начина, по-който си го показал?
А.П.: Първо – филмът още не е имал официална премиера. Имаше три неофициални прожекции. След всяка една идваха възбудени хора да поздравят екипа. Година след като рекламните клипчета са в интернет и месеци след като Баклава беше прожектиран в София и два пъти във Варна, в Солун, в Карлови Вари, някой реши, че може да използва филма за собствени цели. Иначе как да си обясним, че „загрижените граждани” алармираха за трейлърите чак сега?!
Как пък никой от стотиците български и чужди журналисти, критици, колеги и обикновени зрители, видели филма, не се сети, че е порнографски, неморален или че има нещо нередно. Целият този скандал е един абсурд, който може да бъде повод за нов филм.
.: Как така попадна в селекцията на "Любовта е лудост"? Имаш ли покани и от други български фестивали?
А.П.: В началото на юни 2007 подадохме официална молба и документи в Националния Филмов Център /който е агенция на Министерство на културата/ за субсидия за разпространение. Оттогава досега – повече от шест месеца - нямаме тяхна реакция. Дори едно категорично НЕ няма. При условие, че законният срок за отговор е един месец.
Филмът е най-малкото различен и явно уплаши някого. Дотолкова, че не посмяха дори да отговорят отрицателно. Явно ги озадачихме много и решиха да направят нещо като тест на публиката – поискаха да го покажат „пробно” на „Любовта е лудост”. И понеже филмът получи повече от добър прием, сега отново не знаят как да го „класифицират”. Явно и тоя тест им е недостатъчен – луда любов...
Опитвам се да гледам с чувство на хумор на тия абсурдни ситуации..
.: Как възприемат в Канада случващото се с филма ти в България?
А.П.: Хората тук не могат да повярват, че в страна от Европейският съюз може да се случи подобен фарс. Автори на филм да бъдат преследвани, заплашвани, наказвани.
Стъписани, учудени, неразбиращи лица... Цензурата върху свободата на словото, върху културния изказ е отживелица, характерна за средновековието или за тоталитаризма. Не успявам да им обясня, че в България всичко е възможно.
В тази връзка – получавам стотици имейли и обаждания с подкрепа от българи от цялата страна, както и от такива живеещи в Германия, Франция, Канада, Щатите, Китай. Хората се радват, споделят своите истории и свидетелства, разказват ужасии за изоставени деца, питат как могат да гледат филма или просто поздравяват екипа на „Баклава”.
Искам да благодаря от все сърце на тези хора и да ги успокоя – дори филма да не бъде разпространен в кината в България – те ще успеят да го видят.
.: От колко години си в Канада и с какво се занимаваш там?
А.П.: През 2001 работех в Берлин над един проект за интерактивно кино - къси филмчета –приключения от различни световни столици. Мрежа от приятели в различни градове ми пращаха заснет материал, който монтирах и качвах в интернет. „TRIPS”„/”Пътувания”/ се казва проекта. Та малко по-късно този проект спечели първа награда в провинциалния конкурс на Квебек в Монреал, в категория „Интерактивен сценарий”. Приеха ме със стипендия в Institut National de l’Image et du Son - Montreal, където специализирах драматургия. После получих и други предложения и така ...
Сега съм в Торонто. При всички положения, обаче, аз не се смятам за емигрант – просто в момента работя над проект тук. Лятото съм в България – за потготовка на снимки, после може би пак тук.
.: Планираш ли да участваш с "Баклава" във фестивали и в кои? И смяташ ли, че шумът, който се вдигна около филма тук, ще ти направи добра реклама?
Не знам дали тази „поръчкова реклама” може да помогне с нещо. По-скоро да попречи.Чакаме отговор от София Филм Фест за категорията „Български филми”. Вярвам,че няма да се поддадат на заплахите и истерията и ще покажат филма. Ако не – толкова по-зле.
След това идват фестивала в Балчик и Златната роза във Варна. Времето е показало, че забранените, скритите филми рано или късно са излизали на бял свят. Все пак живеем в 21 век.
На снимачната площадка по време на снимките на "Баклава"
.: Кажи нещо повече за децата от дома, породи ли се у теб желание да им помогнеш, да ги превъзпиташ и смяташ ли, че това е възможно?
А.П.: И Христо, и Георги Костадинов, Иво Найденов и Кина – бяха блестящи в актьорската игра. За Ицо е ясно – той е роден актьор и заедно с Иво знаят, че като пораснат, ще снимат пак с мен. Кина вече започна кариера и е една от най-добрите в школата по модерни танци. По време на снимките Георги освен като актьор участва и като асистент по звука. За нула време се научи да работи с микрофоните и оттогава мечтае да учи звук като излезе от дома.
Жалкото е, че на Христо никой не обърна внимание след това. Беше ни обещано от служител на институциите, че ще го запишат на актьорки курсове, в театрална школа. Така и си остана с обещанията. Следващото лято Христо прекара бос на улицата – просейки с цигара в уста пред операта в Бургас...
.: Имаш ли за цел чрез филма си да дадеш тласък нещо да се промени в българските домове за изоставени деца и търсиш ли и други начини за това?
А.П.: Целият екип, осъществил проект „Баклава”, сме повече от удовлетворени. Филмът изпълни една от целите си още преди да бъде разпространен – България се сети за забравените си деца. Предизвикахме дискусия, обществен дебат, който ми се иска да не е само за една седмица и да не отшуми като поредната показна загриженост.
.: Гледаха ли твоите малки актьори филма ти и ако да, как го коментираха?
А.П.: Чувам се редовно с тях - всички го чакат с нетърпение. За съжаление „Баклава” все още няма официален разпространител за България.
.: В YouTube може да бъде гледан видеоклипа към песента "Аз съм българче", който ти сам си качил. Кажи нещо повече за саундтрака на филма?
А.П.: Булгара, Пею Солаков, Нова Генерация, ПИФ, Аборт, La Muchedumbre, Frontpoint, Kozza Mostra, Darkstep, Smotan MC и още редица български банди и изпълнители участват в саундтрака на „Баклава”. Аз работя с предварителен саундтрак - още от писането на сценария. И е естествено филм със социална насоченост, с домашно насилие, деца на улицата и т.н. да бъде обвързан с ъндърграунд музика. Всъщност саундтракът на Баклава е моят топ 10 от български парчета по това време. Това е музиката, която слушам. Естествено има още много любими, но нямаше как всички да бъдат включени.
Безкрайно съм благодарен на всички музиканти, които помогнаха на проект БАКЛАВА. Никой от тях /както и екипа на филма/ не е имал никаква финансова изгода от участитето си. С много от тях продължавам да работя и при подготовката на следващия ми проект.
С някои от групите замисляме концерт преди и след премиерата на филма и ако медийните и институционни атаки срещу филма от последните седмици не попречат на това, скоро ще имаме повод отново да разговаряме на тая тема.
Преговаряме за разпространението на саундтрака с британски издател, като с част от приходите ще отворим банкови сметки на нашите малки главни актьори. Но това засега е още проект, а аз не обичам да говоря празни думи.
.: Мнозина те обвиняват ако не в друго, то в липсата на естетика във филма ти, припомяйки, че киното е изкуство. Какво би им отговорил и би ли посочил заглавия на други свои проекти, диаметрално противоположни като изразни средства - с други думи, "по-красиви" от "Баклава".
А.П.: Мнозина?!? За първи път чувам подобно нещо. Подхвърлиха се някакви опити за критика от хора, които дори не са гледали филма. Тъжното е, че ако не успеят да смачкат филма по „морално-етически съображения” ще се опитат да го направят по „художествено-естетически”. Позната картинка от близкото „светло” минало.
На мене това обаче не ми пречи. Моята задача свършва след края на монтажния период. Съдбата на филма е като израстването на малко дете. Колкото и да се опитваме да му пречим или помагаме, рано или късно той сам ще намери пътя към публиката.
.: Ще продължиш ли темата от "Баклава" в следващ проект?
А.П.: „Баклава” е продължение на темата от предишните ми филми. По тоя път вървя от доста години. Първият ми по-сериозен проект беше „Небесно сиво”, 1996 - той получи награда на публиката на студенсткия фестивал същата година в София, беше селектиран и показан на фестивали в България, Франция, Белгия, Испания, Германия.
След това съм правил музикални клипове, телевизионни предавания, а после дойде „Свирки”, 2002, който ми беше и дипломна работа. Той също бешe показван с успех на няколко фестивала сред които в Бохум и в Потсдам-Бабелсберг /най-големия фестивал за студентско кино/.
.: По какво работиш в момента?
В момента завършвам нов сценарий за игрален филм. Засега ще се въздържа от подробности. Съвместно с няколко колеги - кинаджии от България, работим над документален проект, с работно заглавие „БаклаваТА”. Скоро ще се чуе за него.
Освен това подготвяме игрален проект с участието на млади филмови режисьори от България – всеки ще се включи с по един кратък епизод. До няколко седмици ще публикуваме повече информация за проекта.
За Avtora.com интервюто взе Иглика Колева
