Мексиканската рок хип хоп група Molotov ще гостува за първи път в България на 11 април. Концертът ще се състои в столичната зала Христо Ботев и е по случай на втория рожден ден на радио Тангра Мега Рок.
За да разбере повече подробности около ситуацията в групата, за шоубизнеса и живота в Мексико, Васил Върбанов от Тангра Мега Рок се свърза с барабаниста на Molotov Ранди Ебрайт (Randy Ebright, на голямата снимка).
Васил Върбанов: Здравей, Randy. Къде се намираш в момента?
Ранди Ебрайт: В момента съм в Лос Анджелис. Ще се качвам на самолета, защото заминавам за Мексико. През уикенда имаме няколко участия в Мексико.
Васил Върбанов: Да разбрахме, че Molotov все още имат дати в Латинска Америка. Имайки предвид, че си единственият американец в една предимно мексиканска група, като проследим биографията на групата се вижда, че ти си от самото начало. Какво те накара да бъдеш с останалите момчета?
Ранди Ебрайт: През 1992 г. аз заминах за Мексико, където моето семейство се преместено да живее. Там се потопих в музикална сцена и израснах, свирейки музика...Там започнах да свиря с един от момчета, който впоследствие стана басист на Molotov. Няколко години по-късно той ме покани да свиря в неговата хип хоп група и това се оказа Molotov.
Васил Върбанов: С кой от двамата басисти на Molotov си започнал да свириш?
Ранди Ебрайт: Всъщност името му е Хавиер, но той вече не е в групата. Той се отказа малко след началото на групата. Той напусна, а на негово място дойде Пако.
Васил Върбанов: В момента в Лос Анджелис ли живееш?
Ранди Ебрайт: Да живея в Лос Анджелис от почти година. Преместих се тук миналата година. Преди това 15 години живях в Мексико Сити.
Васил Върбанов: В този ред на мисли може да кажем, че кръвта ти е мексиканска, така ли?
Ранди Ебрайт: Да, така е.
Васил Върбанов: По принцип толкова много мексиканци се опитват да преминат границата. Има толкова много песни и филми за това, но твоето семейство се е движило точно в другата посока.
Ранди Ебрайт: Да ние се движихме срещу потока. Всички идваха насам, а ние си отивахме.
Васил Върбанов: Щастлив ли си от това?
Ранди Ебрайт: Да, разбира се. Аз обичам Мексико. Имам толкова много хубави спомени. Въпреки, че живея в Лос Анджелис, прекарвам около 60 процента от времето си там. Там работя, а и имам две дъщери, които живеят в Мексико. Така че често ходя при тях, а и там работя.
Васил Върбанов: Когато гледам биографията на групата от самото начало, разбирам, че са ти викалия Лудия Американец. След това си срещнал едно момиче. Съпругата ти от Мексико ли е?
Ранди Ебрайт: Всъщност бившата ми жена е мексиканка. Това за което останах в Мексико, всъщност беше работата на баща ми. Той работеше в американското посолство в Мексико три години.
Васил Върбанов: Кое те накара да избереш барабаните?
Ранди Ебрайт: Аз израснах в музикално семейство и имам много музикални инструменти от дядо ми и чичо ми. Единственият инструмент, който нямахме беше барабаните, защото нямахме барабанист в семейството. Не знам откъде дойде тази страст към барабаните още от ранните години. Но аз мога да свиря и на още доста инструменти.
Васил Върбанов: Спомена, че си израснал в музикално семейство. Май баща ти е бил изключение, работейки за правителството.
Ранди Ебрайт: Да, той работеше за правителството, но беше също и певец, повече от колкото инструменталист. Всъщност той също беше много музикален, имаше го заложено от своя баща.
Васил Върбанов: Говорейки за барабани, знаем, че използваш 26 инчова каса. Няма много музиканти, които да са идвали в България с такава голяма каса. Единствения, когото ние помним, беше барабаниста на Page и Plant през 1997 г. Въпросът ми е защо държиш на толкова голяма каса. В кои случаи тя дава повече сила?
Ранди Ебрайт: В моя случай аз свиря с двама басисти и затова ми трябва повече сила на звука. Това е по-голям барабан, който освен, че може да ни осигури повече басови тонове, има специален звук, който минава през баса. Има специфична средна тоналност и си пасва с китариста ни Тито, който свири високи тонове. Така барабаните запълват дупката за средните тонове. 26-инчовата каса всъщност е 26 на 14 инча, което я прави по-къса, за да може да улови средните тонове.
Васил Върбанов: Какво правиш в Лос Анджелис. Единственото нещо, с което се занимаваш като музикант Molotov ли е, или имаш и други проекти, в които имаш участие?
Ранди Ебрайт: Да, имам други проекти, от година и половина композирам на английски. Това не е много в стила на Molotov. По-мелодично е. В този проект също свиря на китара и пея вокалите. Чакам да имаме малко почивка с Molotov, за да мога да завърша това... Също така направих студио тук в Лос Анджелис, където записват доста групи. Имам доста работа, имам двама бизнес приятели от Тихуана, с които работя в Ел Ей. Тоест пак съм в музикалната сцена.
Васил Върбанов: Тихуана е нещо като "ничия земя"? Май е доста повече американска отколкото мексиканска?
Ранди Ебрайт: Да, наистина.
Васил Върбанов: Като говорим за Тихуана ти можеш да ни разкажеш затова. Мексиканците са много умни хора, но те виждат като неканен гост. Как мислиш филмът "Трафик", който придоби голяма популярност, достоверен ли е?
Ранди Ебрайт: Да, наистина смятам, че е достоверен. Баща ми, който отиде в Мексико, всъщност работеше към DIA (Defense Intelligence Agency). Реален е до една степен. Трафикът на наркотиците и корупцията, за която се разказваше, определено наистина съществуват. Не смятам, че САЩ някога въобще са се справили със спирането на нарко каналите. А и в Америка има голямо търсене.
Васил Върбанов: Спомена, че баща ти е бил агент в Мексико. Това застрашавало ли е семейството ти?
Ранди Ебрайт: Той си свърши работата доста добре. Никога не смеси личното си пространство с професионалното.
Васил Върбанов: Всъщност ти не си разбрал, така ли?
Ранди Ебрайт: Да, баща ми успя да раздели работното си място от дома ни. Никога не ни е карал да се притесняваме. Всъщност майка ми знаеше доста повече от мен.
Васил Върбанов: До каква степен това те вдъхнови да станеш музикант? Или двете неща нямат нищо общо?
Ранди Ебрайт: Не знам точно. Според мен е доста повече от неговата работа. Плени ме постоянното движение, виждането на много различни места. Вдъхнови ме начина на живот. Музиката ми помогна да се чувствам добре в собствената си глава. Това не е нещо, което правиш, за да живееш, а начин на живот.
Васил Върбанов: Спомена, че новите неща, които правиш са по-мелодични от стила на Molotov. Кажи някоя банда за сравнение на новия ти проект?
Ранди Ебрайт: Може би нещо като Queens Of The Stone Age. Определено е малко по метълско, но по-мелодично отколко рап.
Васил Върбанов: Благодаря ти много. Всичко хубаво!
Ранди Ебрайт: Мерси, чао.
Интервюто е предоставено от интернет радио Тангра Мега Рок.
