Близо пет години скандалният и забранен за излъчване в България "Баклава" бе скрит от широката публика у нас. Показван на кино фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари, филмът най-сетне достигна и до своята официална премиера пред родните зрители, и то в пълната си режисьорска версия. Макар и само в рамките на Пътуващия фестивал за Алтернативно кино, лентата за "забравените деца на България", която разбуни духовете и заради която режисьорът Алексо Петров осъмна с обвинения за порнография и наемане на малолетни, ще бъде показана в София, Бургас, Варна, Сливен и Пловдив.
Митко Попов: Да започнем с това чувстваш ли се онеправдан сега - близо четири години след създаването на "Баклава", българските зрители най-сетне ще имат възможност да видят филма, макар и като част от пътуващия фестивал за Алтернативно кино? В този смисъл очакваш ли сериозен интерес към лентата?
Алексо Петров: Неизбежно е до известна степен да не се чувствам онеправдан. Не съм чувал някъде другаде по света да съдят режисьор, но очевидно и за това ни беше време да поставим рекорд в България. Добрата новина е, че Алексо Петров вече официално не е престъпник, от 28 февруари съм оправдан по всички обвинения и не съм международно издирван.
Колкото до очакванията ми, раздвоен съм. Дори и в момента има медийно затъмнение, хората сякаш ги е страх да говорят на тази тема и срещаме някаква невидима стена в опита да анонсираме премиерата, така че и това ще има своето влияние.
.: А не смяташ ли, че именно това, целият този шумен скандал, който се разрази около "Баклава" всъщност няма да се окаже и една положителна реклама и да привлече масовата публика на прожекциите?
Алексо Петров: Може би, ако филмът бе тръгнал по кината преди 4 години, когато и бе създаден, действително би имал подобен ефект. Сега обаче, сме почти забравени. Мога смело да заявя, че скандалът не бе планирана PR акция. Да, в крайна сметка случилото се помогна до известна степен – беше от полза за децата в "Баклава", за каузата, но колкото до съдбата на самия проект - той все още чака своето признание у нас. Дали ще го получи, само времето ще покаже.
.: Да се върнем малко назад. Разкажи ни малко за предисторията на филма - как възникна идеята, как подбрахте децата, които участват?
Алексо Петров: Всъщност идеята се роди преди доста години при едно пътуване във влак, при случайна среща с две деца от дом за сираци. После всичко се допълни от разказите им, но целият подтик да направя "Баклава" се появи след една катастрофа в Торонто. Един автомобил мина на червено и ме удари и единствено раницата, която носех на гърба ми, ме спаси. Лежах 6 месеца и тогава реших, че животът е прекалено кратък, за да отлагаш плановете си.
В крайна сметка си казах - дори и без пари и финансиране, ще дойда и ще реализирам този филм. Прибрах се в България, сценарият се поизчисти, направихме три кастинга в домове за сираци, после и в този в Бургас. А Христо, главният ни герой, сякаш съдбата го откри. Още първият път, когато отидох в сиропиталището, при влизането ми, той ме видя, посочи ме с пръст, после посочи и себе си. Приех го като знак от съдбата и действително не се подведох – оказа се неповторим талант, а и като персонаж е изключително достоверен, просто е самият себе си.
.: Казваш, че инцидентът е провокирал създаването на филма. Защо обаче реши да се насочиш към толкова сериозна и болезнена тема за българското общество?
Алексо Петров: Да, темата е засегната в "Баклава", но е редно да уточня, че не е основната в лентата. През 2007 г. медиите подведоха публиката, че става дума за един дом за сираци, в който някакви деца вършат ужасяващи неща. А историята всъщност е за един емигрант, който от дълги години не се е връщал в България, идва си, започва да търси брат си и същевременно вижда родината си с един нов, различен поглед. Можете да приемете филма като документална картина на това, което видях и аз самият, например, като имате предвид от колко дълги години живея извън граница.
.: Тоест: да уточним, че всъщност живееш в Канада от 2004 година, още от преди създаването на филма, а не както бе обявено преди време – че си избягал, защото съдебните власти те издирват?
Алексо Петров: Така е, живял съм в Гърция, Франция, а в Канада се установих от 2004 година. Знаеш ли, още от ученик изпитвах това чувство – да си емигрант в собствената си държава, просто това не бе мястото, държавата, в която бих искал да живея. И някак се съчетаваха тези две неща – между тези хора, които са избягали от родината си и тези, които искат да се върнат и да направят България едно по-добро място за живот, такова, каквото го виждат в мечтите си.
А колкото до обвиненията – просто това бе единственият начин този филм да бъде забранен, защото официално няма как да го сториш, дори и порнографските заглавия се разпространяват легално. По време на скандала, в който се говореше, че съм избягал, аз говорех с медиите по телефона, давах интервюта. За мен всичко бе една политическа поръчка и тези обвинения се отлагаха във времето, просто докато шумът утихне и вече никой не задава неудобни въпроси на институциите.
.: Защо избра точно това заглавие на филма? Влагаш ли някаква символика или пък скрита ирония в него?
Алексо Петров: "Баклава" е многопластов сладкиш. А също така е и препратка към един незабравим български филм - "Всичко е любов", в който един от героите, циганчето Коце (както се казва и нашият), разбива витрината на една сладкарница, сяда в тавата, преяжда с баклава и доволно заспива, а на сутринта така го хващат полицаите. Ето така този Коце се прероди и в нашия герой, който води сюжетната линия на филма.
.: Ако направим съпоставка между времето, в което снима филма и днес, смяташ ли, че България се е променила в положително или отрицателно отношение и конкретно – дали "Баклава" звучи достоверно?
Алексо Петров: До известна степен в онези години имаше някакъв положителен ефект. Хубавата страна на скандала бе, че хората разбраха за тези проблеми, институциите се раздвижиха, но в крайна сметка нищо не се промени основно в държавата. И днес е същото и мога да посоча конкретен пример – Христо, който изигра главния ни герой, пак е на улицата, проси, краде, води същия тежък живот, който имаше и тогава.
А специално за него ми обещаха от Агенцията за закрила на детето да го запишат на актьорски курсове, да му дадат шанс за нещо по-добро. Все пак някои от другите деца се развиха в положителна насока – едното момиче се занимава с класически танци, друго от момчетата учи в медицински колеж във Варна, но го постигнаха сами, без държавна помощ. На тях филмът успя да им помогне до някаква степен, но и днес у нас е валидно мотото, че човек трябва сам да си повярва, защото няма кой друг да го стори.
.: Ако перифразираме - както никой не повярва на "Баклава" ли?
Алексо Петров: Точно така. Съдбата на лентата е именно като на изоставено в дом дете. Първо има някакъв скандал, медиите започват да говорят и пишат за български филм, без да става дума за платени публикации и в следващия момент всички забравят за него. Ето – четири години по-късно "Баклава" сам търси своя път. Отвсякъде ни отказаха зали, разпространителите не искат и да чуят за него. За мен хората живеят в страх и ако има днес в България цензура – то тя е автоцензура. Страхът да кажеш истината и да покажеш и кажеш нещо различно от общоприетото.
.: Да приемем, че имаше възможност да се върнеш назад във времето. Би ли реализирал отново филма, като знаеш колко много проблеми ще възникнат в последствие?
Алексо Петров: На 100%. За мен той сякаш сам ме откри, защото имах няколко идеи за сценарий, а заснемането му бе същински ад. Всеки ден реализацията висеше на косъм, защото нито един от хората, които участваха в създаването му, не бе платен и те го правеха почти благотворително. Бяха различни схеми, уговорки, три месеца ходене по мъките, но въпреки това, мога да кажа, че си заслужаваше изцяло. Ето сега правим документален филм – "Баклавата", който пресъздава историята около създаването му – с интервюта и реакции на публиката от различни точки по света.
.: "Баклава" имаше своите прожекции на различни фестивали в Амстердам, Лондон, Ню Йорк, Карлови Вари. Как го прие публиката там?
Алексо Петров: Смея да твърде, че положително. В Амстердам например билетите за залата бяха продадени доста преди началото и се наложи дори да ни преместят в по-голяма. Там бе страхотна атмосфера, зрителите се впечaтлиха от музиката, балканското усещане, въобще не виждаха в него филм за България, а най-вече един изключително искрен филм. Имаше обаче и българи с доста отрицателни реакции. Например едно момче стана след една от прожекциите и пита – с какво право слагаш на това заглавие етикет "България"?! Но цялата тази дискусия, която се разгоря, ми даде крила да продължа да се боря да покажа "Баклава" у нас.
.: А доколко според теб, в България сме готови да приемем творци с различни виждания, алтернативно мислене? А и ти си един доста откровен режисьор?
Алексо Петров: Смятам, че у нас има почва и за различно, независимо кино – от този тип, който най-много се цени в чужбина. Време е и ние да тръгнем по този път, но все още вървим твърде бавно към Европа. И ако сами не го сторим, няма кой – химера е да мислим, че някой от държавата ще дойде и ще каже – ето ви средства, направете примерно един София Филм Фест за алтернативно кино.
.: В този смисъл, следиш ли развитието на българското кино в последните години?! Има ли филм, който да те е впечатлил?!
Алексо Петров: Знаеш ли, много е радостно, че се правят най-сетне родни продукции, че хората се връщат в киносалоните, но въпросът е и какво казват те, какво показват. Без да подценявам никое от новите заглавия, ми е малко тъжно, че няма филм, финансиран от държавата, който да показва нещо съвременно, реално, което се случва в момента в България.
Няма го човекът, истинският образ, този, на който да повярваш. Има измислени образи, които говорят в измислени ситуации - захаросани истории, филми за миналото, екшъни, но ми липсва усещането за реалност. И у нас има много млади хора с идеи, със сценарии, а аз съм сигурен как постепенно ще емигрират навън и ще започнат да правят това, което умеят най-добре, но извън родината си.
