Смесицата от сръбска реч и фереджета ми подейства малко стряскащо! Къде, за Бога, бях попаднала? Сараево, Сараево - крещяха всички табелки по пътя.
Босна и Херцеговина за мен е страна, която е абсолютно побъркана, но пък успешно съществуваща. Можете ли да си представите съчетание от чевапчичи като национално ястие и ислям като официална религия. Ако не можете, бягайте към Сараево - там ще откриете точно тази реалност.
Пътувайки из Босна и съзерцавайки красивите горски релефи (на много места обилно обсипани с боклук), надавах ухо и на разказа на нашия екскурзовод. Оказа се, че Босна е била една от малкото държави, които са приели доброволно исляма.
Когато османците дошли да завладяват, тук нямало кой знае какво за разрушаване (за разлика от България, например) и съвсем в разрез с практиката, която познаваме ние, те започнали да строят мостове, административни сгради и училища, които, очевидно, са спечелили сърцата на босненци.
Навлизайки в Сараево и отпивайки от минералната вода, която си купихме още в Мостар, всичко ни разказва за някогашната слава на този "олимпийски град" - от билбордите до етикета на бутилката. Някога, когато това е било факт и маса народ се е изсипала, за да гледа спортните състезания, Сараево бил красиво място. Поне според разказа на някои познати.
За мен обаче, Сараево е ужасен и мрачен град, задъхващ се под грозни и сиви сгради, опиращ се на някогашната си слава. Старият град, който беше наша първа и последна спирка преди завръщането ни у дома, е очарователен и красив, за разлика от модерното си разширение.
Дългите и широки улички, на които се продават бижута и текстил, храна и сувенири, са разнообразни и привлекателни. Най-силно впечатление ми направи магазин за ръчно изплетени дрехи и аксесоари, които бяха на баснословни цени и поради тази причина не успях да се сдобия с някакъв уникат от авторката на тези красиви неща.
На друго място пък видяхме закачливи надписи по всякакви видове тениски, като дори тук Farmville манията беше оставила своите зеленикави следи.
Храната в Сараево (предполагам и навсякъде в Босна) е вкусна, а порциите са повече от задоволителните. Хората са отзивчиви, гостоприемни (би било противопоказно за бизнеса им, ако не бяха, така че това не е някаква новина), а заведения има най-различни, така че можете да пробвате всякакви вкусотии.
Ние специално хапнахме малко сръбска скара под формата на чевапчичи с питка и лук, а после се преместихме в съседното заведение за малко баклава и толумбички. Тук, както в Черна гора и Хърватска, сервират кафето с голяма чаша вода (не като у нас - в ракиена), така че с малко ресурси ще задоволите някои основни физиологични нужди.
Ако пък искате халва или други сладкарски специалитети за у дома, има достатъчно дюкянчета, от които да си закупите прилично количество за цялото семейство.
В Сараево историческите забележителности съжителстват в непосредствена близост до модерните магазини за дрехи и козметика, така че има по нещо за всеки туристически вкус. Дори да не знаете сръбски, все някак ще се оправите с комуникацията, така че няма да имате никакви грижи да си подсигурите най-доброто прекарване според личните ви желания.
В този град, за разлика от Мостар, има някакво движение за реставриране на старите сгради и много се надявам то да обгърне възможно най-много здания.
В столицата на Босна останахме съвсем малко време, но пък достатъчно, за да придобия първо впечатление. Влязох в Босна и Херцеговина и не бях много положително настроена.
Вярно, че очакванията ми до някаква степен се сбъднаха, но имаше и неща, които ме изненадаха приятно - като храната и отношението, например. Едва ли скоро бих отишла в Босна за второ впечатление, но пък вие не се оставяйте само с моето първо.
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
