Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото – че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази река, там, където тя се влива в безсмислието. Миналото като стар килер и историята като безусловно движение към нищото – това са двете представи на либерал-позитивистката цивилизация, които взаимно се обуславят и обосновават. И двете се основават върху идеята за времето като едностранен поток, който няма реални измерения и който по същината си е преход от новото нищо към старата нищожност.
Този сборник от статии, студии и есета има своята цялост в единната авторова гледна точка, която категорично се противопоставя на илюзията за времето и за миналото като склад с вехтории, за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът е убеден в противоположното – миналото е актуално, насъщно и продуктивно. В неговите неясни глъбини разбиращото око на изследователя провижда очертания, които са всъщност – или поне могат да бъдат – очертания на бъдещето. В този смисъл миналото не е това, което е било и вече не е, а е това, което е и което може отново да бъде.
352 с., мека корица, 25 лв.
Откъс
Дванайсетте точки от китайския мирен план очертават принципно нов свят
За разлика от Държавния департамент на САЩ, който, ако не всеки ден, то през ден залива света със становища, пресконференции, анализи, интервюта, изявления и пр. (и само Холивуд е по-плодовит от него), външнополитическото ведомство на КНР е сдържано, почти мълчаливо. Китай е икономически гигант, сравним по мощ със САЩ, който обаче излиза с външнополитически инициативи крайно рядко.
Може би тази стилистика идва от времената на Дън Сяопин, който още навремето завеща на страната своите известни „28 йероглифа“. Главният принцип на тези йероглифи изисква да се държиш в сянката, да не се проявяваш.
Но на 24 февруари тази година Китайското външно министерство огласи за целия свят своите 12 точки за разрешаването на украинската криза. Уместно е да се предположи, че този китайски план е обсъден от ръководителя на външната политика на Китайската компартия в ЕС и в Москва.
И визитата на Ван И в Европа и в Русия, и като че ли случайното посещение в Москва на група туристи от КНР издават привързаността на китайското ръководство към характерната за Китай и даже задължителна за него символна плоскост на общуването.
На пръв поглед в тези 12 точки на Пекин няма нищо остро, нищо гръмко и нищо сензационно – формата е неутрална, езикът е обичайният в дипломатическата практика.
И все пак това е фундаментален текст, който очертава нови хоризонти в международните отношения.
Точка първа. Китай настоява да се уважава суверенитетът на всяка държава. Всички страни, големи или малки, силни или слаби, богати или бедни, са равноправни членове на международната общност. Това видимо напомняне на Вестфалския мир се появява в момент, когато във Вашингтон отдавна са повярвали, че суверенитетът е благо, което се отпуска на различните страни по волята на вашингтонската администрация. Това е напомняне за свят, в който суверенитетът на всяка държава е неин изначален обективен атрибут, а не хартийка, подписана от държавния секретар на САЩ. Точно затова Китай има основание да претендира Нанси Пелоси да не посещава Тайван без разрешението на официален Пекин.
Точка втора. В нея Китай настоява, че безопасността на една страна не може да се постига за сметка на друга. Всъщност това е принципът за неделимост на сигурността, който постановява, че по-голямата сигурност на една страна не може да се постигне с цената на по-малка сигурност за друга. В случая с Украйна и Русия тук открито се заявява, че увеличаването на сигурността на Украйна не може да се постигне чрез намаляване на сигурността на Русия, като самият опит това да се случи представлява истински casus belli.
Точка трета. Прекратяване на огъня и прекратяване на бойните действия. Всички страни трябва да пазят рационалността и да са сдържани, избягвайки раздухването на огъня и изостряне на напрежението. Смисълът на Точка 3 е в това, че всички страни са длъжни да поддържат Русия и Украйна, но не чрез снабдяване на едната страна с оръжие и боеприпаси, а чрез работата им в едно направление с цел бързо възстановяване на прекия диалог и постепенна деескалация на ситуацията.
В Точка четвърта се утвърждава, че диалогът и преговорите са единственото жизнеспособно решение на украинската криза. Този принцип директно противоречи на убедеността на западните лидери (напр. Ж. Борел), че решението може да дойде само на бойното поле. Фактически Китай настоява да се започнат мирни преговори. При това Китай предлага себе си като площадка за такива преговори.
Точка пета. Урегулиране на хуманитарната криза и Точка шеста – защита на гражданското население и на военнопленниците – тук Китай в съгласие със своите принципи настоява и най-разгорещените бойни действия да имат някакво хуманитарно измерение и да се поддържа, доколкото е възможно, някакъв хуманитарен смисъл на конфликта.
В Точка седма Китай е против въоръжените нападения над атомни електростанции, като призовава страните да спазват международното право. Китай помни, че наблюдателите от различни международни структури, които посещаваха Запорожката АЕЦ, така и не успяха да кажат (или просто не пожелаха да посочат) кой все пак обстрелва най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Точка осма. Намаляване на стратегическите рискове, не на разпространението на ядрено оръжие, а също и на разработките и приложението на биологическо оръжие.
Тук има скрит намек – украинските политици не криеха желанието си да получат ядрено оръжие, а в Украйна според признанията на САЩ са действали десетки американски биолаборатории.
Точка девета. Китай е вторият в света вносител на зърно. В резултат на различни хитри схеми главният получател на украинското зърно стана Западът, а Африка и Азия са заплашени от глад. С Точка девета Пекин изразява интересите на целия глобален Юг, вкл. на Африка.
Точка десета. Прекратяване на едностранните санкции, прекратяване на юрисдикцията на дългата ръка.
Всички едностранни санкции, за които говори Китай, са насочени срещу Русия, това е очевидна подкрепа от Пекин на Москва. Разбира се, това е подкрепа и на други страни, които се намират под санкции – Иран, Афганистан, Еритрея и т.н.
Точка единайсета. Да се осигури стабилност за производствените вериги. Тук Пекин има предвид съвместно възстановяване на икономиката чрез общоевропейска деескалация. Отделен въпрос е чии интереси защитава ЕС през последните години.
Точка дванайсета. Китай предлага на международната общност да приеме мерки за поддръжка на следвоенното възстановяване на конфликтните райони.
Днес Китай е главният инфраструктурен донор на Африка, там китайските корпорации строят железници, мостове и магистрали, летища. Това е изгодно за всички. Днес Китай предлага същото и за Украйна.
Книгата „Актуалността на миналото“, от Валентин Вацев, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
