След успеха на режисьорския си дебют "Мила от Марс", Зорница София е готова и с втория си игрален филм - "Прогноза". Лентата, разказваща историята на група приятели от Балканите, е вече по кината и очаква оценката на зрителите.
Пред Аvtora.com Зорница София разкри подробности около снимачния процес и кастинга на актьорите в "Прогноза", както и мнението си за развитието на българското кино в последните години.
Митко Попов: Колко дълъг бе пътят от идеята до реализацията на филма?
Зорница София: Цели четири години. Идеята ми хрумна няколко дни преди и след като родих дъщеря си, така че аз го измервам с това на каква възраст е тя. Дълъг бе както процесът на писане на сценария - с моите сценаристи Емил Бонев и Алексей Кожухаров, така и самият кастинг и снимачен процес. През това време дори успях да направя и няколко документални филма.
.: В лентата играят Юлиян Вергов, Асен Блатечки, Део. От какво се водехте при избора на актьорите и защо избрахте българи за ролите на сърбин и македонец?
Зорница София: Водех се от сърцето си. Всъщност Стефан Щерев, който играе сърбин, беше дошъл на кастинга за съвсем друга роля - за образа на Део. След като кастинг-директорът Виктор Божинов ми каза, че той работи в театри в Сърбия, Македония и в различни държави от бивша Югославия, съвсем случайно го попитах дали може да псува на сръбски и цели 20 минути никой не можа да го спре. С този ход спечели всички ни и реших да му поверя ролята.
Колкото за Асен Блатечки, той ми е любим актьор, така че трябваше да участва във филма на всяка цена. Иначе съм каствала и сърби, и македонци, и други чужденци. Например, ролята на Марко се играе от един от най-известните хърватски актьори в момента.
.:Споменахте, че Блатeчки е трябвало да участва на всяка цена. Случвало ли се е да промените готова роля заради даден актьор, за да може той да вземе участие във филма?
Зорница София: До голяма степен процесът ми на работа с актьорите е взаимно да си помагаме, за да изградим образите. Иначе сценарият сам по себе си е една съвкупност от букви, запетайки и точки, които нямат особена връзка с това, което в крайна сметка зрителите гледат на екран.
Финалният резултат се ражда в работата ми с актьорите и до голяма степен зависи от тях. Така че, и аз променям образите, за да могат повече да им паснат, но и те сами си ги променят в хода на работа. Разбира се в степента, в която сме се уговорили.
Сн. Аvtora.com
.:Да разбирам ли, че им давате пълна свобода на импровизация?
Зорница София: И да, и не. Обичам да им давам да импровизират, но едва когато сме сигурни, че знаем какъв е образът, който трябва да изиграят, къде отива историята, каква е целта, която търсим. И те са наясно това.
Оттам нататък по време на снимачния процес, ако примерно Вергов дойде и ми каже: "Моят герой не би казал тази реплика", аз го питам: "Добре, а какво ще каже в такъв случай?". В 90 на 100 от случаите актьорите се оказват прави и по-късно използваме тяхната логика в лентата.
Знаете ли, обичам да им вярвам, защото това е най-силното им качество - да могат да съпреживяват, да бъдат някой друг, като в един момент са много по-наясно как биха постъпили техните герои, отколкото аз като режисьор. Естествено, това доверие се ражда, след като сме работили заедно и сме си изяснили кой кой е на снимачната площадка.
.:Първоначалното заглавие на филма бе "Балкански ритми". Защо го сменихте с "Прогноза"?
Зорница София: Защото на мен не ми е интересно да гледам филм с "Балкански" в заглавието. И също така, защото героите идват от балкански държави, но техните проблеми не са балкански - това са нормални проблеми на хора, изпаднали в подобна ситуация.
Не мисля, че в момента балканският или който и да е човек, се различава от всички останали толкова много. Да, преди 20 години вероятно е имало радикални разлики, но за нашето поколение те вече не важат, защото ние сме обединени от много неща, от един процес, който наричаме глобализация, но това са физически неща от живота.
Всички носим Great American Products - всички слушаме от Ipod-и, някои дори използват I-Phone. Oпитвам се да кажа, че дори днес, когато ядеш суши, не го възприемаш като традиционната японска кухня, просто защото тя е навсякъде. Но преди 15-20 години имаше ли в България японски ресторанти?
Да, във филма има някои неща, които биха допаднали повече на младежкия дух, но за съвременните хора, независимо от възрастта им, приликите са повече от различията. Независимо дали политиците или някои учебници по история се опитват да ни внушат обратното.
.:Като стана дума за глобализация и Америка, да поговорим и за бюджета на един филм. Първият ви - "Мила от Марс" бе направен почти без такъв, докато зад "Прогноза" стои подкрепата на "New Image". До каква степен бюджетът е решаващ за реализацията и успеха му?
Зорница София: Не мисля, че има каквато и да е роля. Един филм или се получава или не, независимо с колко пари е направен. Успехът зависи много повече от емоционалната енергия на хората, които са въвлечени в него. А и тази формула важи за всяка една дейност, не само за киното. Предполагам, че дори и за вас, това, което е The End of The Day има значение.
Сн. Аvtora.com
.:В такъв случай, защо все още българското кино не може да излезе от рамките на Балканите като разпространение? Имаме и талантливи актьори, и талантливи режисьори, които влагат достатъчно емоция в създаването на своето кино. Какво ни липсва?
Зорница София: Не смятам, че това има връзка с бюджета, както съм и съгласна, че имаме автори и актьори, които правят неща на световно и европейско ниво. Знаете ли какво ни липсва?! Политическа воля. Тази държавна политика, която подкрепя определен тип неща по категоричен начин. Не само като производство, но и като маркетинг. Това е въпрос на национална политика.
Почти всички нови филми в нашите съседки като Сърбия или Румъния, се гледат в собствените им държави много повече, отколкото новите западни заглавия. Което за съжаление, не е така у нас. Те се маркетират от държавите по съответния начин и на съответния форум, което не е по силите на една самостоятелна продукция.
Да, липсва ни най-вече политическа воля. И можем да взимаме пример дори от Румъния, където тяхното кино като процентно съдържание, надминава с пъти нашето. Просто при тях е национална политика да се издирват млади автори.
.:Каква е в такъв случай финалната ви прогноза за бъдещето на българското кино? На какъв път сме поели, в каква посока?
Зорница София: Всъщност аз съм оптимист за развитието му. Просто минахме тези години, в които бяхме ударили дъното и сега можем да вървим само нагоре. Ето, започна по-сериозно производство на филми, правят се и някои много добри заглавия.
Когато "Мила от Марс" излезе на екран, направи 20 хиляди в боксофиса и ние го приехме като успех, защото тогава нормално се правеха по 1000-2000 за български филми. Но като се замислим, 20 хиляди на фона на толкова голяма държава е едно абсолютно нищо. Сега "Дзифт" направи 40 хиляди и аз страшно се радвам, защото това означава, че родното кино вече работи в посока за връщане на доверието на родните зрители.
Да, на хората у нас им се гледат добри български филми. И аз съм убедена, че ако имат избор, не биха се замислили. Така, както аз самата, ако отида да гледам кино и в единия салон дават добра западна продукция, а в другия - добра българска, веднага бих влязла, за да изгледам родния продукт. В крайна сметка, той е по-важният и по-интересният за самите нас, като българи.
.:Да се върнем малко към вас самата. Как успявате да разграничите ролята си на снимачната площадка и извън нея? Доколкото съм чувал, сте един доста властен типаж режисьор...
Зорница София: Да, типаж в рокля (смее се). Вече се опитвам да съм по-любезна на снимачната площадка, но понякога просто нямаш време за това. Има неща, които трябва да се свършат за единица време и дори за по-малко, така че някак си не се получава с "ако обичаш" или "моля ти се".
В крайна сметка обаче, аз много често съм респектирана от желанието на актьорите и екипа, който съм избрала - от личната им енергия и емоцията, която влагат за тази идея, и това ни води до взаимното уважение. В интерес на истината, нещата малко преливат и не си спомням границата често да се е размивала. След като приключи филмът обаче, независимо дали сме имали търкания по време на снимачния процес, със всички ставаме добри приятели.
Сн. Аvtora.com
.:Всички заедно в името на успеха.
Зорница София: По-скоро бих го нарекла за идеята. Мен лично думата "успех" много ме притеснява, защото е толкова относително понятие...
.:Да, всъщност как разбира успеха Зорница София. До каква степен са съизмерими например, отличията за даден филм с признанието на публиката?
Зорница София: Успехът го разбирам по един-единствен начин - да няма билети за филма, над който съм работила. Това за мен е истинският успех. Много повече, отколкото да има куп награди. Дори, ако някои ми каже да си избера едно от двете, няма да се замисля и за секунда.
.:Имате сериозен творчески и житейски опит - занимавали сте се с музика, балет, живопис. Помага ли ви това при създаването на кино?
Зорница София: Абсолютно всичко помага. Спомням си, че едно време, когато се откри специалността Кинорежисура в НАТФИЗ, приемаха само като второ висше. За хората е било задължително, не само да имат опит преди това, а и някаква друга биография.
Така че, на мен всичко ми е от полза - това, че съм била художник ми помага да си представя нещата, все пак киното е едно визуално изкуство и продава идеята и посланието чрез картини. Музиката и танците ми помагат с чувството за ритъм - при писането на сценария, при монтажа гоним едно типично "вдишване, издишване", което го има в танца и движенията.
Емоционалната динамика е много важна. Има филми, които са толкова забързани, че не успяваш да си поемеш въздух и ти изглеждат много дълги. А това нарушава естествения ритъм на хората, този чрез който функционират.
.:Сещам се за един любопитен факт - преди време бяхте работили близо година в затвора. Кое ви накара да приемете това предизвикателство?
Зорница София: Да, тогава съвсем случайно видях в един вестник снимка на бившата църква в затвора, която е строена преди 45-та година. Знаете, че е имало църква, която след 9-ти септември е замазана с боя и е направена на килия. Затворниците, които живееха в тази стая бяха 95 души, с легла на 3 етажа и кофа за тоалетна. Към снимката във вестника имаше обяснителен текст, в който един свещеник - отец Николай казваше, че е невъзможно тази църква да се възстанови, макар че той се е опитвал от много време.
Лично на мен, думата "невъзможно" ми включва някакъв механизъм и реших да го приема като лично предизвикателство. Освен това, в чисто житейски план, този етап от живота ми беше изключително тежък заради лична драма, за която дори не искам да говоря, тъй като е много интимна. Просто вече не виждах накъде.
Вътрешното ми усещане беше такова, че така и така няма накъде повече, затова си казах, че ако искам да получа нещо, трябва и да дам от себе си. Общо взето, това беше тежка година, година на доброволен труд без никакво заплащане, организирах възстановяването на църквата, намерих средства и приятели, и в крайна сметка успяхме. Сега в затвора има църква, която работи, и в която се извършват кръщенета, сватби и всякакви подобни ритуали.
Сн. Аvtora.com
.: Какви са новите проекти, върху които работите?
Зорница София: Трябва ми задължителна почивка. Няма да оживея, ако продължавам в същото темпо - имам 4 филма за 5 години. Проблемът е, че имам и нови проекти - през месец май заминавам за Кан, за една програма, в която ми селектираха новия сценарий - нарича се "Естроген". Написах го на крак, на едно летище, докато завършвах "Прогноза". И просто няма как да не ида, но определено вече се замислям за почивка, защото последните години наистина бяха доста тежки в професионален план.
Интервю: Митко Попов
