САЩ, 2006, 132'
Режисьор: Клинт Истууд
Сценарий: Пол Хагис, Уилям Бройлс Джуниър
Участват: Райън Филип, Джеси Брадфорд, Бари Пепър, Пол Уолкър, Робърт Патрик, Джейми Бел и други
Военен, драма, със субтитри, английски
Историята на заснемането на военната драма "Знамената на бащите ни" започва през 2000 г., когато излиза едноименната книга на Джеймс Брадли и Рон Пауърс. Режисьорът и продуцент Стивън Спилбърг ("Война на световете") веднага купува правата с цел по-късно да филмира историята. Намеренията му се променят, когато се среща с Клинт Истууд ("Момиче за милиони") и решава той да бъде режисьор на филма, а самият Спилбърг става продуцент.
За да постигнат оптимален ефект, те снимат два отделни филма за събитията на остров Иво Джима, като "Знамената на бащите ни" е американската гледна точка, а "Писма от Иво Джима" представя събитията през погледа на японците. В главните роли са ангажирани Райън Филип ("Сблъсъци"), Джеси Брадфорд ("Ромео и Жулиета"), Бари Пепър ("Бяхме войници"), Пол Уолкър ("Бързи и яростни") и Робърт Патрик ("Терминатор 2").
Втората световна война е към края си, когато американският флот решава да атакува стратегическия японски остров Иво Джима. За целта са изпратени множество бойни кораби, които да сломят съпротивата на подготвения противник. Едни от първите, които слизат на острова, са Джон Брадли (Райън Филип), Рене Гагнон (Джеси Брадфорд) и Айра Хейс (Адам Бийч). След яростната битка с японците тримата, заедно с още няколко войници от ротата, издигат знамето на победата на върха на острова.
Направени са много снимки от знаменателната битка, но правителството вижда "златна възможност" в тиражирането на фотоса, който показва момента на издигането на знамето от американците. Джон, Айра и Рене са върнати в Америка и войната за тях свършва. Целта на военните е тримата да обикалят Америка и да агитират населението да купува военни бонове, с които да бъде укрепена отбранителната мощ на страната. Снимката е на първите страници на всички вестници и войниците навсякъде са приемани като истински герои. След първоначалната еуфория се прокрадват съмнения, че снимката е нагласена с цел пропаганда, което изцяло променя общественото настроение.
